Неизбежна ли е йерархията?

Георги Константинов: Моят отговор може да бъде само хипотетичен и отчасти теоретичен, защото все още нямаме цялостна теория за същността, функционирането и законите на развитие на света, в който живеем, та какво остава за утрешния. Всякакви наши опити детайлно и прецизно да представим отнапред обществото в епохата на бъдещите социални революции ще изглеждат смехотворни, ако не и жалки. В програмата на Анархокомунистическата революция, целите, „анатомията и физиологията“ на бъдещето общество могат и трябва да бъдат формулирани само принципно и най-общо.
Можем и трябва да подчертаваме обаче, че сме свидетели на едно свръхускорено, дори изпреварващо мисълта развитие на Роботронната революция (РР), която ще направи възможно изобилие от всякакви продукти и услуги за удовлетворяване на нуждите; свобода и безопасност за всички; чиста околна среда; енергетични революции; възможност да се прави само това, което искаме, колкото и докогато искаме и т. н..
Ролята на РР ме прави оптимист относно дилемата социална революция или смърт. Очевидно, отхвърлящите възможността за реализация на едно анархистическо общество с горните мотиви са контрареволюционери – привърженици на държавността и капитализма – и те са прави в едно – тяхното общество „не може да функционира без йерархия и без концентрация на власт“. Техният проблем обаче е доколко и докога РР ще бъде съвместима с властта, йерархията и капитализма?
Ще напомня, че в няколкото революции, в които анархизмът е вземал връх, макар и временно (в Парижката Комуна в 1871 г., Махновщината в Украйна и въстанието в Кронщад през 1918-1921 г., Испанската от 1936 и Унгарската революция от 1956 г.), смазването на анархистите е ставало с военна сила. Такива са „доказателствата“ на буржоата, на болшевиките и на фашистите за утопичността на нашите идеи.
Отговорът на въпроса защо досега сме търпели само военни крушения ще намерим в следната мисъл на Бакунин: една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат. Дори да е презряла обаче, тя няма да влезе сама в гроба, ако не ѝ помогнем…
Преодоляването на държавата е ни повече, ни по-малко нейното унищожаване и заместването ѝ от самоуправлението на свободни хора, премахнали концентрацията на властта в ръцете на шепа избрани или назначени „професионалисти“.
Ще ни възразят, че властта на всички е невъзможна, защото не са специалисти, но като не са, как могат да избират специалисти, които да решават вместо тях? Освен това, началническият „занаят“ води до деквалификация на специалистите („Законът на Паркинсън“).
С премахването на вертикалната структура на държавната власт се унищожава и йерархията, която е бариера пред рационалната организация на обществото.
Комуната е автономна и може да се отдели от съюза, ако такава е волята на нейните жители. Същото важи и за отделната личност – никой не може да бъде държан насила в една общност.
Ако реализацията на идеала е успешна, примерът и привлекателността на едно анархокомунистическо общество ще накарат отцепилите се да се върнат към свободния и доброволен, световен и федерален съюз на комуните. В случай на неуспех революцията трябва да продължи.
Комунистическата икономика означава колективно производство на продукти и услуги и разпределението и снабдяването с тях според нуждите на всеки и на всяка. Това предполага премахване на наемния труд, заплатите, капитала, преодоляване на стоковото или пазарно стопанство и т. н., и замяната им със свободен и доброволен труд, но това е невъзможно без преодоляване на властта, командния център и експлоатацията…
Интернационализмът е разширение на принципите на федерализма до създаване на световна федерация или конфедерация на народите. Заедно с това е и проява на солидарността и взаимопомощта в световен мащаб и на първо място спрямо „Третия свят“ с оглед издигането му до нивото на развитите страни.
Всяко друго „решение“ би било разкрасяване на империализма, на капитализма и на демокрацията, следователно е контрареволюционно и в крайна сметка води до деградация, дегенерация и изчезване на човешкия род…
Една бъдеща победа на контрареволюцията, вместо решение, може само да удължи агонията на остатъка от човечеството.
Всякакви властови сценарии – например разделянето на „излишните“ на полицаи, сутеньори и проститутки – няма да разглеждаме, защото ако човечеството е изпаднало до състоянието на жабата в казана с подгрявана вода, то едва ли си струва да му се помага да изскочи от нея…
ИТ: Важно ли е да има, да се изградят алтернативи на капитализма (кооперативи, безпарични мрежи, свободно ползване и пр.) като пример и мотивация за едно бъдещо общество? Кой би повярвал в едно бъдеще, което не е описано и нарисувано? Което не е изградено поне като миниатюра в действителността?
ГК: Властта и капиталът ще направят всичко, за да доведат тези експерименти до „отмирането“ им в едно обкръжение от пазари и данъци, до износване от гребането срещу течението, каквато беше съдбата на израелските кибуци, или до военнополицейското им смазване, както в историческите примери. Поради тези и още много други причини мисля, че изграждането на анархокомунизма в една отделна страна, в едно село или в едно семейство, както беше във вица за Сталиновата „теория“ и практиката на Живков и Чаушеску, е несъстоятелно.
ИТ: Каква роля са играли утопиите в твоя живот?
ГК: Никаква, моят начин на мислене е математически. •
Възможните предпоставки за развитие на обществото е обосновано в бъдещето на космическите открития,които ще предложат на човечеството нови условия,установени от идеала на анархокумонизма! КОГА – в кое хилядолетие??
Нещо не намирам къде в статията се говори за „бъдещето на космическите открития“ и за някакви „хилядолетия“. Ако правилно разбирам въпроса Ви, обаче, отговорът се съдържа в самата нея:
„Можем и трябва да подчертаваме обаче, че сме свидетели на едно свръхускорено, дори изпреварващо мисълта развитие на Роботронната революция (РР), която ще направи възможно изобилие от всякакви продукти и услуги за удовлетворяване на нуждите; свобода и безопасност за всички; чиста околна среда; енергетични революции; възможност да се прави само това, което искаме, колкото и докогато искаме и т. н..“
Всъщност, анархистите винаги са твърдели, че обществото произвежда достатъчно за задоволяване на елементарните нужди на хората от изхранване, подслон и т.н. Разликата на днешният момент с края на 19 век е, че сме в процес на технологична революция чиито резултати са трудно предвидими. Но дори да забравим за нея, огромното мнозинство от хората само биха спечелили, ако ресурсите на обществото се разпределят по равно.
има едно клише/поговорка/ „слуша,но не чува“ и “ гледа,но не вижда“ Та в последния въпрос на Троянов и в отговора на Г.К. се обобщава цялата философия на гениалните прогнози,предложения,заключения и решения за развитието на цивилизацията в бъдеще време/С.Р. или смърт/ Хомосапиенсът от хилядолетия се взира във висините на вселената в очакване на постижения, които да донесат мечтаните преобразувания на човешкия род! Тогава доктрината на АНАРХОКОМУНИЗМА ще бъде осъществена!!
За мен подобна позиция твърде много напомня на исторически детерминизъм. Никакви постижения не могат да донесат мечтаните преобразования, ако хомосапиенсът не си свърши работата по преобразуването на обществото в посока С.Р. Ако алтернативата е „смърт“, може и нея да избере.
„Ако алтернативата е „смърт“, може и нея да избере“.- СЪГЛАСЕН!!
съжалявам – страницата за отговор не работи! прекъсна ме още на 3-то изречение! ще опитам по-късно!
Ако не успеете да пишете тук, пратете писмо на fab@a-bg.org, аз ще го публикувам като коментар
heY hey ! Що за песимистични приказки са тези ! Ами какво ще стане с глобалната порноиндустрия ? Ами всичкия силикон имплантиран в органичната тъкан на хората , нима ще оставим някаква си ми ти ядрена катастрофа да го разтопи ? NO!
Наистина след ПСВ , ако не още преди нея хората е трябвало да се отърват от държавите , но властта наистина е направила една златна цедка, която да прецежда всичко нежелано от нея в културата.Със сигурност е имало много мислители които са го предлагали ,обаче и до ден днешен такива противници на държавата не влизат в сметките на „умните академични люде“.Полицейщината започва още от философските катедри и стига чак до канализацията на улиците