Неизбежна ли е йерархията?

Илия Троянов: Едно от най-често срещаните отхвърляния на идеята за анархистическото общество е, че сложният модерен свят със своите 7 милиарда души не може да функционира без йерархия, без концентрация на власт и че нашите идеи са удачни само за малки групи, за ограничени общества. Какъв е твоят отговор на това?

Георги Константинов: Моят отговор може да бъде само хипотетичен и отчасти теоретичен, защото все още нямаме цялостна теория за същността, функционирането и законите на развитие на света, в който живеем, та какво остава за утрешния. Всякакви наши опити детайлно и прецизно да представим отнапред обществото в епохата на бъдещите социални революции ще изглеждат смехотворни, ако не и жалки. В програмата на Анархокомунистическата революция, целите, „анатомията и физиологията“ на бъдещето общество могат и трябва да бъдат формулирани само принципно и най-общо.
Можем и трябва да подчертаваме обаче, че сме свидетели на едно свръхускорено, дори изпреварващо мисълта развитие на Роботронната революция (РР), която ще направи възможно изобилие от всякакви продукти и услуги за удовлетворяване на нуждите; свобода и безопасност за всички; чиста околна среда; енергетични революции; възможност да се прави само това, което искаме, колкото и докогато искаме и т. н..
Ролята на РР ме прави оптимист относно дилемата социална революция или смърт. Очевидно, отхвърлящите възможността за реализация на едно анархистическо общество с горните мотиви са контрареволюционери – привърженици на държавността и капитализма – и те са прави в едно – тяхното общество „не може да функционира без йерархия и без концентрация на власт“. Техният проблем обаче е доколко и докога РР ще бъде съвместима с властта, йерархията и капитализма?
Ще напомня, че в няколкото революции, в които анархизмът е вземал връх, макар и временно (в Парижката Комуна в 1871 г., Махновщината в Украйна и въстанието в Кронщад през 1918-1921 г., Испанската от 1936 и Унгарската революция от 1956 г.), смазването на анархистите е ставало с военна сила. Такива са „доказателствата“ на буржоата, на болшевиките и на фашистите за утопичността на нашите идеи.
Отговорът на въпроса защо досега сме търпели само военни крушения ще намерим в следната мисъл на Бакунин: една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат. Дори да е презряла обаче, тя няма да влезе сама в гроба, ако не ѝ помогнем…
Преодоляването на държавата е ни повече, ни по-малко нейното унищожаване и заместването ѝ от самоуправлението на свободни хора, премахнали концентрацията на властта в ръцете на шепа избрани или назначени „професионалисти“.
Ще ни възразят, че властта на всички е невъзможна, защото не са специалисти, но като не са, как могат да избират специалисти, които да решават вместо тях? Освен това, началническият „занаят“ води до деквалификация на специалистите („Законът на Паркинсън“).
С премахването на вертикалната структура на държавната власт се унищожава и йерархията, която е бариера пред рационалната организация на обществото.
Комуната е автономна и може да се отдели от съюза, ако такава е волята на нейните жители. Същото важи и за отделната личност – никой не може да бъде държан насила в една общност.
Ако реализацията на идеала е успешна, примерът и привлекателността на едно анархокомунистическо общество ще накарат отцепилите се да се върнат към свободния и доброволен, световен и федерален съюз на комуните. В случай на неуспех революцията трябва да продължи.
Комунистическата икономика означава колективно производство на продукти и услуги и разпределението и снабдяването с тях според нуждите на всеки и на всяка. Това предполага премахване на наемния труд, заплатите, капитала, преодоляване на стоковото или пазарно стопанство и т. н., и замяната им със свободен и доброволен труд, но това е невъзможно без преодоляване на властта, командния център и експлоатацията…
Интернационализмът е разширение на принципите на федерализма до създаване на световна федерация или конфедерация на народите. Заедно с това е и проява на солидарността и взаимопомощта в световен мащаб и на първо място спрямо „Третия свят“ с оглед издигането му до нивото на развитите страни.
Всяко друго „решение“ би било разкрасяване на империализма, на капитализма и на демокрацията, следователно е контрареволюционно и в крайна сметка води до деградация, дегенерация и изчезване на човешкия род…
Една бъдеща победа на контрареволюцията, вместо решение, може само да удължи агонията на остатъка от човечеството.
Всякакви властови сценарии – например разделянето на „излишните“ на полицаи, сутеньори и проститутки – няма да разглеждаме, защото ако човечеството е изпаднало до състоянието на жабата в казана с подгрявана вода, то едва ли си струва да му се помага да изскочи от нея…

ИТ: Важно ли е да има, да се изградят алтернативи на капитализма (кооперативи, безпарични мрежи, свободно ползване и пр.) като пример и мотивация за едно бъдещо общество? Кой би повярвал в едно бъдеще, което не е описано и нарисувано? Което не е изградено поне като миниатюра в действителността?

ГК: Властта и капиталът ще направят всичко, за да доведат тези експерименти до „отмирането“ им в едно обкръжение от пазари и данъци, до износване от гребането срещу течението, каквато беше съдбата на израелските кибуци, или до военнополицейското им смазване, както в историческите примери. Поради тези и още много други причини мисля, че изграждането на анархокомунизма в една отделна страна, в едно село или в едно семейство, както беше във вица за Сталиновата „теория“ и практиката на Живков и Чаушеску, е несъстоятелно.

ИТ: Каква роля са играли утопиите в твоя живот?

ГК: Никаква, моят начин на мислене е математически. •

---