Необходимостта от антикапиталистически синдикати

печат
Тази година станахме част от поредната капиталистическа криза, която атакува нашите условия за живот, общуване и най-вече нашите работни места. Профсъюзите отново се оказаха лоялна част от системата, която поставя интересите на работниците на последно място. Исторически погледнато, в такива моменти на масово недоволство се появяват нови форми на управление и контрол в едно общество. Съчетано със скок в техническия напредък на човечеството, какъвто през последните 30 години несъмнено е налице, предпоставките за нова форма на организирана работническа класа не биха могли да бъдат по-добри. Какво обаче трябва да научим от грешките на днешните синдикати и какви алтернативи имат тези организации?
Профсъюзите, както ги познаваме днес, започват своето съществуване още преди 1800 година в Англия. Индустриалната революция и нейните последици са основната причина, заради която работниците решават, че е неизбежно да съберат силите си срещу все по-нечовешките условия на труд. Първоначално тези съюзи са били малки. Работниците в едно предприятие не са имали връзка с работниците от други предприятия и единствената им цел е била да разрешат спорове и проблеми с конкретния началник на своята фирма. С течение на времето тези малки профсъюзи са се слели и така са били създадени първите големи синдикати с достатъчно ресурси за да издържат постоянни представители и нарастваща бюрократична структура. Тези развития са довели до добре познатия за нас феномен: профсъюзите са се превърнали от средство за постигане на конкретни цели в организации, чиято основна цел е самоиздържането и самосъхранението.
Причината, която тези синдикати изтъкват за своето съществуване, е именно необходимостта работниците и техните интереси да имат представителство пред работодателите и държавата. Проблемите тук са два: първо, че твърде много внимание се влага в това кой да бъде начело на тази организация и как тя може да стане по-голяма (разрастването винаги е цел на бюрокрацията) и твърде малко значение имат интересите и целите на работниците, които да бъдат представлявани. И второ, щом представителството на работниците е целта, значи организацията загърбва всякаква съпротива срещу несправедливия социален ред и експлоатационната система и вместо това търси най-добрите условия за работниците в рамките на тази система. Така синдикатите се превръщат в част от капиталистическата система, където в ролята си на посредници между работници и работодатели се поставят в зависимости от грешната страна.

Каква е алтернативата?

През 1919 година в Германия има неуспешна революция. След поражението в Първата световна война работниците изливат своето недоволство и започват мащабна стачка, която е потушена от властите. Работниците осъзнават, че трябват по-преки действия и окупират предприятия и фирми в индустриалния регион Рур. Освен това масово прекратяват членството си в профсъюзите и създават новия „Съюз на свободните работници в Германия“ със 112 000 члена, който явно подкрепя анархосиндикализма. Основната цел на тази анархосиндикалистка организация е да използва масовата стачка на немските работници за премахване на частната собственост върху предприятията и да даде тяхното управление в ръцете на самите работници. Заедно тези предприятия е трябвало да образуват комуни, така че принципът на самоуправление да се пренесе в останалите сфери на социалния и политическия живот. Премахването на паричната система и производството за печалба също е било поставено като цел. Така, стъпка по стъпка, е трябвало да бъде премахнат контролът на капиталистическата система и държавата над работниците. Натискът на социалдемократическото правителство, подкрепено от много работници, които не са подкрепяли идеята за премахване на парламентаризма, свежда членската маса на „Съюза на свободните работници“ до 25 000 през 20-е години на миналия век.
През 1936 година анархосиндикалистката организация Национална конфедерация на труда в Испания си поставя като цел да предостави управлението на предприятията в страната на работниците в тях и в половината страна това се случва наистина. Милиони работници започват да управляват предприятия пряко и чрез общи съвети. В условията на гражданска война срещу Франко обаче Националната конфедерация на труда няма как да осъществи първоначалния си план за премахване на държавните структури и прави фатална грешка. Като влиза в правителството, организацията от революционна се превръща в реформистка, използва съществуващите механизми на власт и контрол, вместо да ги премахне.
Анархосиндикалистите знаят, че работниците могат да постигнат своите цели само чрез преки действия и масови стачки, докато традиционните профсъюзи се обвързват със силни партийни структури и разделят проблемите на икономически и политически, като профсъюзите се заемат само с икономическите решения и оставят политическите решения на партиите.
Няма никакво съмнение, че условията на труд днес се променят коренно: щом в бъдеще ще бъде необходимо да работим от вкъщи, кой ще плаща допълнителните разходи за интернет, ток, техника (компютър) и така нататък? Работодателите ще се съобразят ли с нуждите на родители с деца и ще им позволят ли по-гъвкаво работно време? Разходите на предприятията (парно, ток, вода) няма ли да намаляват значително, след като офисите оставят празни и служителите работят от дома си? Тези пари в какво ще се влагат? Нито днешните профсъюзи, нито сегашната капиталистическа система могат да дадат нужните отговори на тези въпроси. Единственият начин работниците и служителите да се възползват от дигиталната революция и новите условия на труд е силна анархосиндикалистка организация, която да ги изведе на масова стачка с цел пряк демократичен контрол на работниците в техните фирми. •

Пика пика


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *