Не граждани, работници!

печат

Позиция на АРК за антиправителствените протести от юли 2020 г.

Протестите срещу Борисов от последните дни обединиха почти всички опозиционни политически партии и ние виждаме представителите им тук, на улицата. В същото време настоящите протести – както безброй пъти досега – обединиха и всички нас, работещите хора. Ние сме мнозинството в това движение по същия начин, по който представляваме мнозинството от хората в една страна, управлявана от олигархично и корумпирано малцинство. Ние сме мнозинството, което няма представители, за разлика от малцинството, което има мнозина. Техните изразители са както в парламента, така и тук, на улицата. Бутафорното си самопротивопоставяне те наричат „демокрация“.
Нашето мнозинство обаче има съвсем различни интереси от тяхното малцинство. Поради това и ще направят всичко възможно, за да ни убедят, че също както „правата“ ни, така и интересите ни съвпадат: било то от трибуната, било – на тротоара. Ще разпознаем тези им опити по стремежа да изравнят различните колективни играчи в обществото под изпразнената от съдържание категория „граждани“. Никой от нас, работещите хора, не е в същата степен „гражданин“, в която са Кирил Домусчиев, Делян Пеевски или някое от имената, попадащо под абревиатурата „ТИМ“ например. Правата и интересите ни не съвпадат и с тези на всички останали знайни и незнайни богаташи, къпещи се с шампанско по недостижими курорти на наш гръб.
Ние, работниците, бяхме граждани по време на т. нар. „Виденова зима“. Бяхме граждани и през 2013 г. Бяхме граждани още безчет пъти, като единственото, което постигнахме пред последните тридесет години, бе да препотвърдим властта на малцинството.
Отвъд краткосрочните интереси на политическите партии, които виждат в свалянето на Борисов пряк път към изборна победа и нова парламентарна конфигурация в името на малцинството, повечето от нас не са тук, за да подкрепят опозиционните сили, а поради желанието да се отървем от самозабравилата се настояща власт. Настоящата власт обаче ще се подмени от нова власт, а новата власт – особено предвид състоянието, в което се намира световната икономика – по нищо няма да се различава от старата. Тя отново ще облагодетелства малцината с охолство, частни плажове и платени от собствения ни джоб охранявани замъци, докато сред нас, създаващите тези блага, ще продължи да сее още от същото – лишение и нищета.
Нашата работническа организация не участва в избори, не обикаля парламентарни кабинети и не е страна в явните или скрити пазарлъци за разпределение на властта, които текат с все сила. Ние се сблъскваме с властта на съвсем друга арена – тази на всекидневните работнически борби. През последните няколко години се борихме и продължаваме да се борим с работодателския произвол в страната, в която най-бедните и най-обезправени хора в ЕС се сблъскват с една озверяла и покровителствена от властта бизнес клика. Същата тази клика е напълно неспособна да поддържа гротескно разточителния си начин на живот по друг начин, освен чрез налагането на изкуствено ниски заплати, укриването на данъци, неплащането на осигуровки и заграбването и на последния останал лев публични средства. Именно тази разбесняла се върхушка на малцинството неспирно погазва същите онези закони, пред които уж всички сме равни, пред които уж всички сме „граждани“.
Борихме се и ще продължим да го правим наравно с медицинските специалисти срещу търговията в здравеопазването; срещу произвола на директорите на болници из цялата страна, назначени къде от ГЕРБ, къде от техните предшественици или приемници, с мандат да смазват всякакво недоволство и гласност за безобразията в ключовия за общото ни благоденствие сектор. Борихме се с екологичните последствия от една освирепяла за лесни печалби бизнес олигархия, която получи в настоящата конфигурация на правителството най-пълното си и самоотвержено представителство. Изправяме се лице в лице не просто с тези безобразия, а със самия политически и икономически модел на страната, неспирно възпроизвеждащ едно и също, едно и също до безкрай. Тъкмо този модел направи възможна настоящата криза, в която един откровено мутренски режим разполага със съдбите на целия народ.
Затова и днес излизаме на улицата, захвърляйки налаганото от малцинството и така удобно за тях етническо разделение сред нас, мнозинството от работещи. Тук сме, за да помогнем за премахването на модела ГЕРБ-Патриоти от властта, но и за да намерим начин да инициираме широк, независим и най-вече извънпарламентарен фронт на работещите хора изобщо.
Този фронт ще ни даде силата да се противопоставим не само на настоящия, но и на следващия Бойко Борисов, който вероятно вече крачи редом до нас.
Тридесетте години преход не могат да бъдат заличени току-така.
От нас и от социалните искания, които ще издигнем днес, зависи в каква посока ще поеме следващото управляващо малцинство.
Колкото по-бързо осъзнаем силата си обаче, толкова по-бързо ще дойде времето за управлението на мнозинството. •

Автономна работническа конфедерация
avtonomna.com


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *