Не мога да дишам!

На 11 август 1965 г. избухва Въстанието в Уотс – район на Лос Анджелис. Полицаи се опитват да арестуват двама чернокожи мъже и майка им за шофиране „в нетрезво състояние“, те „оказват съпротива“, в квартала бързо разбират, че ченгетата ритат бременна жена, събират се и започват да ги навикват и замерят с каквото им падне. При шестдневните „безредици“ са мобилизирани 14 хиляди запасняци, загиват 34 души, 1032 са ранени, 3438 – арестувани и са нанесени щети за повече от 40 милиона долара. По този повод в брой 10 на списание Ситуационистки Интернационал Ги Дебор пише: Кой защити въстаниците в Лос Анджелис с думите, които заслужават? Ние ще го направим. Нека икономистите плачат за загубените 40 милиона долара, урбанистите – за един от своите най-лъскави супермаркети, излетял в пламъци и дим, и кардинал Макинтайър – за застреляния заместник-шериф; нека социолозите да се оплакват от абсурдността и опиянението на това въстание. … Въстанието в Уотс от 1965 г. беше вик срещу обществото на зрелищата и стоките, протест срещу нечовешкия живот. Калифорнийските власти разбраха това отлично, като обявиха „военно положение“.
Отвъд грабежите, чернокожите поставиха проблемите на живота в мрачната епоха на неолибералния тоталитаризъм. Днес същият този тоталитаризъм е станал по-коварен, по-абсолютен, в Севера и Юга на планетата. Въпреки че голяма част от човечеството все още спи, тероризирано с плашилото на коронавируса, окуражаващи новини пристигат от най-неочакваното място. Едва десет дни след жестокото убийство на Джордж Флойд в Минеаполис, в северната част на страната, улиците на 140 града в САЩ са щурмувани от пламнали множества от хора с всякакви цветове – чернокожи, разбира се, но и бели, азиатци, латиноамериканци, нелегални имигранти, млади и стари, опитни бойци и обикновени хора. Това са просто анархисти, несретници, озлобени – оплю ги обитателят на Белия дом, след като предвидливо се скри в бункера си. Какво искат тези „професионални анархисти“, както ги нарече той? Справедливост на първо място. Викът, който кънти из цялата страна – Не мога да дишам!, – показва просто и ясно проблемите на живота, с които се сблъсква нашето нещастно общество.
Това е точно като в Уотс през 1965 г. Какво ще се случи? Едно по-малко мрачно бъдеще? Трудно е да се каже. Ние сме само в началото. Вече предвиждат поражението – фалшивите пророчества на драскачите, които приписват на коронавируса съмнителната заслуга да освети една нова ера на социално опитомяване. И не на последно място – този великолепен бунт нареди на точното място кофите за боклука на историята, за политически коректните философи, които бъркат правителства и народи, за да ни баламосват, че Северът по природа бил расистки, империалистически и потискащ, а Югът – „деколониален“, епистемиологично алтернативен, междукултурен и т. н.
От чудовищния град отправяме чест и слава на новите и стари бунтовници на Съединените щати! •

Клаудио Албертани, À contretemps
3 юни 2020 г.


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *