Никой не ни е виновен!

печат
В априлския брой на „Свободна мисъл“ публикувахме текста „И пак ние виновни“. Този ефектен текст беше написан за портала Без лого и с него искахме да илюстрираме справедливото възмущение на по-трезвомислещата част от българския народ от засилването на геноцида върху него в условията на настъпилата „корона“-криза.
За целта на анархизма – социалната революция – обаче справедливото възмущение не е достатъчно. Възмущението предизвиква бунт, но за да доведе бунтът до революция, трябва да има критичен минимум хора, не просто възмутени от геноцида, а разбиращи причините за съществуването му. Затова тук ще направим критичен прочит на текста на Веселин и ще уточним няколко елемента, които той е оставил да звучат неточно, за да бъдат по-лесно приети от мнозинството читатели.
Ще започнем с твърдението, че като цяло българският народ се държи изключително адекватно, дисциплинирано и солидарно, подкрепено с аргумента, че народът търпеше стоически опашките по магазини и КПП, носеше безсмислените маски, някои хора – в Перник например – ставаха в три часа през нощта, за да се наредят на магистралата и да могат в 9 часа да бъдат в София на работа. Подобно поведение вероятно може да мине за солидарно, със сигурност е признак на робска дисциплина, но трудно може да бъде наречено адекватно. Не е адекватно въпреки глупостите на правителството и Щаба, въпреки че беше оставен сам да се оправя, без да получи стотинка истинска помощ от държавата, народът да преглътне огромния товар на полицейщината и безработицата, който властта стовари на гърба му. Причината за неадекватното поведение обаче не е, че народът е неадекватен. Причината е, че народ вече няма – има стадо от изолирани консуматори, чието чувство за принадлежност към определена общност бива отхранвано и контролирано от държавата, паразитираща върху плътта му.
Българският народ не е изключение – другите народи също изчезват, претопявани от глобалния капитализъм, пред когото хората се различават единствено по размера на банковата си сметка. Няма нищо достойно в това да говорим, че което други народи наричат криза, ние българите наричаме ежедневие, все едно хората в Африка, Азия или Латинска Америка не знаят какво е бедност и къртовски труд. Нали не броим за народи само онези, за които ни учат в училище, че са носили цивилизация по света?!
Наистина нашите предци са преживели нашествия, войни и епидемии, също както предците на почти всички хора по света. Няма съмнение, че ще преживеем и тази пандемия, въпросът е дали ще успеем поне малко да отхвърлим хомота на държавата от вратовете си. Това обаче няма да стане, като се жалваме, че бяхме изоставени от държавата, бизнесът показа и доказа, че се интересува само от своите класови интереси, бяхме предадени (с много малки изключения) и оплюти от една продажна и слугинска интелигенция. Защото никоя държава не търпи Народ, а прави всичко възможно да го превърне в безгласното стадо, което сме днес. Никой бизнес няма претенции, че се грижи за чуждите класови интереси и никоя интелигенция не е просъществувала, без да се продава и слугува на властта. Наистина ние сме виновни, но не за разпространението на вируса, а за дивашката си вяра в добрите намерения на онези, които контролират живота ни.
Наистина нямаме друг изход, освен да си върнем страната, да си върнем достойнството, да защитим бъдещето на децата си, но това може да стане само срещу държавата, бизнеса и интелигенцията, без значение в какъв цвят са се маскирали днес и как ще се маскират в бъдеще. За съжаление не може да се случи без народът (все още с малко „н“) да бъде просветен в подобни азбучни истини. Иначе ще плати кървавата сметка за поредния тулуп, който ще оглави новата държава в негово име, за да го стъпче в калта с твърда ръка и железен ботуш – много по-жестоко, отколкото днес го тъпчат правителството и т. нар. Щаб. •

Златко


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    народ е малко пресилено да се наричаме , ако институциите се вдигнат с магия един ден хората няма да знаят какво да правят и ще преоткрият живота което ще е ползотворно.Народно съзнание образованието не създава , то създава институционално съзнание изграждащо институционален живот.А промяна може да има ако се засили комуналния живот сред хората , на младото поколение колективните занимания са само фитнеса , лостчетата пред блока и в парка , доджото и някой деноминации на християнската църква които успяват да създадат някакъв комунален живот също парасоциални интернет връзки и дружки за пиене, .Останалото си е капитало търсене.А да се увеличи комуналния живот сред хората е много трудна работа , след всички механизми разработени за контрол над населението на дадена територия освен с хипи връзки и безусловно приятелство между хората е невъзможно да не стане дума за мое и твое.Вижте колко малко се пише в сайта например няма интерес ли, да не би хората да ги е страх да пишат тук ?Тъй или иначе интереса е малък

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *