Нищетата на демокрацията

печат

Недоволството от властта расте, но засега не носи промяна

Имам един приятел, бай Петко се казва. Когато демокрацията дойде у нас преди повече от три десетилетия, бай Петко беше в разцвета на силите си. Тогава той отиде и гласува. За промяната. Днес, тридесет години по-късно бай Петко вече е уморен човек, но все още чака промяната да дойде. Казва, че ако му хареса, пак ще гласува за нея.

Изборите не донесоха промяна

Четиридесет и петото „народно“ събрание стартира на 15 април и приключи безславно на 5 май сред „силен шум, ръкопляскания и викове у-у-у“. За краткия си живот успя да донесе само малко промяна. Пипна изборния кодекс – въведе машинно гласуване, намали хората в ЦИК, погрижи се за демокрацията в чужбина и малките населени места. Създаде комисия за организацията и дейността на народното събрание и комисия за ревизия на предишната власт.
Това са малки промени, но от голямо значение за хората в 45-тото народното събрание. Преди всичко те се погрижиха за демокрацията, тоест за участието си в 46-тото народно събрание. Понаместиха изборния кодекс, така че да увеличат шансовете си да бъдат избрани отново. Понаместиха правилника за дейността на НС, така че участието да им е по-приятно. Пораздухаха прегрешенията на предишната власт, за да изглеждат като борци за справедливост в очите на избирателите.
За бай Петко обаче промяна няма. Той не се вълнува от новите избори – щом не са ги забранили досега, значи не тревожат властта.

Демокрацията е в перманентна криза

… А уж изглеждаше, че властта има от какво да се тревожи. Най-силната партия, ГЕРБ, която доскоро управляваше еднолично страната, получи подкрепата на едва 12% от населението. С основание можем да кажем, че огромната част от останалите 88% не я одобряват. Дори сред гласувалите за ГЕРБ платеният – по един или друг начин – вот вероятно е доминиращ.
В младостта на бай Петко уж въведохме демокрация. Уж заменихме тоталитаризма с многопартийност и разделение на властите. Ето обаче, че тридесет години по-късно една партия не просто се е окопала във властта, но така е покрила законодателната, изпълнителната, съдебната и дори „четвъртата“ власт под крилото си, че не могат да гъкнат. Същите подлеци, които пишеха доноси един срещу друг, за да влязат в БКП, а после си вадеха досиетата, за да се укрепят в нейните „демократични“ отрочета, днес се кълнат в ГЕРБ, антикомунизма и традиционните ценности. Плурализъм няма дори в корупцията! Престъпните групировки от началото на прехода бяха консолидирани до една единствена, която, овладяла цялата държава, вече откъсва и изяжда собствените си милионери в пристъп на ненаситна лакомия.
Всичко това не остана незабелязано. Показаха го изборите на 4 април. Още по-добре го показаха обаче протестите през лятото, когато много хора спонтанно излязоха на жълтите павета, възмутени от безпардонното погазване на илюзията за демокрация, която все още витае в главите им. Разбира се, протестите бяха ръководени, доколкото е възможно, от стари „нови лица“, но огромната част от протестиращите бяха млади и вече не толкова млади хора, които вярваха в демокрацията. В разделението на властите, според което не може прокурорът да тъпче публично президентската институция. Във върховенството на закона, според който не би трябвало плажовете на страната да бъдат частна собственост на олигарсите. Ако оставим настрана наивните им либерални илюзии, под тях ще видим да кипи автентичният гняв – или може би страх – на хората, които виждат как надеждата им за справедливост рухва.
Бай Петко отдавна не се надява на либералната демокрация и затова не остана разочарован от поредния парламентарен експеримент. Повечето гласоподаватели, които се надянаха на поредните си избраници, обаче останаха разочаровани от неспособността за промяна. От 240 депутати 165 официално не бяха част от предишното управление и все пак не успяха да коригират нищо в държавата.

Маските падат

Бихме могли да посочим ред причини за това и дълго да ги анализираме. Например бихме могли да кажем, че новите лица в парламента, дори новите партии, нашумели покрай протестите и оглавили недоволството, по същество са стари муцуни, които от дълги години са част от статуквото в една или друга власт. Че тоталитарната власт на ГЕРБ и свързаната с нея олигархия не може да бъде лесно превъзмогната с изборен резултат. Че новите народни избраници предадоха обещанията си също като старите. Че предпочитат да си опитат късмета за по-добър резултат на следващите избори, вместо да направят нещо полезно за страната…
Във всичко това обаче се проявява един много по-значим фактор, който не може да бъде заобиколен, въпреки всички илюзии в главите на гласоподавателите и всички добри намерения на народните избраници. Това е фактът, че представителната демокрация отдавна е изиграла ролята си като двигател на промените в обществото. Както тук, така и в тъй наречените „развити демокрации“ политическите сили не са способни да донесат радикални промени и да изведат обществото извън лапите на малцината олигарси, контролиращи държавата. Защото олигарсите контролират и политиката. Хората знаят това, но отчаяно търсят изход, който да запази жива илюзията им за власт на народа – било чрез избора на някой клоун, било чрез напускане на ЕС, било чрез подкрепата за религиозни фанатици.
Големият въпрос на нашето време е докога тази илюзия ще оцелее. За поддържането ѝ са мобилизирани огромни ресурси – от медийната машина на Холивуд до тъмната изборна стаичка в малкото индийско селце. И все пак, тя се разпада безвъзвратно. Всяко ново предизвикателство, всяка икономическа криза, пандемия или война, всяко поредно обогатяване на олигархията изобличават в очите на хората представителната демокрация като средство за контрол върху тях. Някой ден ще има повече хора с камъни в ръце на улицата, отколкото с хартийки пред изборните урни. Тогава промяната ще дойде, дори у нас – не с резултатите от изборите, а въпреки тях. Въпреки че е забранена. И ако тази промяна наистина донесе народовластие, бай Петко ще остане доволен. Ще отиде да гласува по някакъв въпрос. Защото тогава гласът му ще има значение. •

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.