Новата американска революция

печат
В САЩ уличните протести продължават трета седмица. Сто и четиридесет града са обхванати от масови демонстрации. Ню Йорк е покрит с барикади. Целият свят наблюдава как жителите на Вашингтон, Лос Анджелис, Чикаго, Бостън и други градове се бият с полицията, изгарят коли, банки и скъпи бутици. Според Уошингтън Поуст протестите срещу расизма се разпространяват в цялата страна, включително в малките, обикновено консервативни градове. Хората излизат на улиците с лозунга Животът на черните има значение в градове с традиционно консервативно бяло население като Карлайл или Медвил. Американският протест, започнал като бунт срещу расизма и полицейското насилие, бързо набира широка обществена подкрепа. Проучване на Расмусен установява, че 62% от анкетираните подкрепят протестиращите.
Изглежда американците са поели щафетата от френските „жълти жилетки“, но само за да я предадат на другите си съседи по планетата. Акции в подкрепа на американските протести се разпространяват по целия свят. На 3 юни в Лондон хиляди хора, събрани под лозунга Животът на Черните има значение, искат публично разследване на увеличените смъртни случаи от COVID-19 сред националните малцинства във Великобритания. Въпреки забраната за публични събирания демонстрации се провеждат в Париж. В Берлин се провежда митинг в близост до сградата на американското посолство. В същото време президентът Доналд Тръмп в своя туитър нарича антифашистите в протестите терористи и заплашва да изпрати войски в бунтуващите се градове. Националната гвардия е въведена в 21 щати и е наложен комендантски час.

Между расата и класата. Социалните причини за кризата

Медиите обикновено разглеждат ставащото в контекста на расовите проблеми на Америка. Убийствата на афроамериканци са предизвиквали протести в САЩ и преди. През август 2014 г. в град Фергюсън избухват безредици. През април 2015 г. бунтове обхващат Балтимор. И в двата случая поводът е убийството на чернокожи. Тогава обаче протестите не се доближават до мащабите на днешните. Представители на всички национални общности в страната участват в настоящите демонстрации, а зад антирасистките лозунги се виждат с просто око по-широките социални проблеми, засягащи не само жителите на черните гета. Пандемията на COVID-19 с нейните социални последици се превърна в спусък на политическата криза.
Пандемията дава ясно да се разбере кризата в социалната сфера, предимно в здравеопазването. Неравенството в достъпа до здравни грижи води до огромни жертви. Броят на жертвите от коронавирус в САЩ вече е надхвърлил с три хиляди загубите на страната в Първата световна война, а през януари 2021 ще надхвърли и жертвите във Втората. Тези жертви повтарят формата на пирамидата на социалното неравенство. На първо място болестта удря най-бедните, сред които има непропорционално много цветнокожи, което придава на протестите расов оттенък.
В много бедни райони съкращенията на болниците просто не позволяват на хората да потърсят медицинска помощ или преглед. Не всеки има здравна застраховка, но дори и тези, които я имат, често не могат да покрият всички разходи за лечението си. В резултат на това много заболявания остават нелекувани и стават хронични. По време на пандемията това води до тежко протичане на коронавирусната инфекция и висок процент смъртни случаи сред бедните, предимно сред афроамериканците. Губернаторът на Луизиана Джон Бел Едуардс заявява, че от 512 смъртни случая от коронавирус в неговия щат повече от 70% са при афроамерикански пациенти, въпреки че чернокожите съставляват само 22% от населението на щата.
През април равнището на безработица в САЩ се повишава до 14,7% спрямо 3,5% през февруари. Това е най-лошият показател след Голямата депресия. Когато в началото на лятото безработицата достига безпрецедентното ниво от 23,9%, полицейските участъци и магазините за маркови дрехи пламват в цялата страна. Общият брой на безработните в САЩ надхвърля 40 милиона и продължава да расте.
Както и в други страни, различните социални групи са засегнати от карантината в различна степен. Докато много от средната класа успяват да преминат към дистанционна работа сравнително безболезнено, милиони бедни хора са на ръба на пропастта. Статистиката показва, че обезщетението от 600 долара на седмица, което ще получават безработните, ще надхвърли пропуснатите доходи за 68% от тях. Това отразява не толкова щедростта на мрежата за социално осигуряване, колкото това, че безработицата е засегнала най-бедните. Периодът на обезщетение за безработица в САЩ е кратък, а излезлите на трудовата борса през март ще останат без поминък през септември. Пазарът на труда е далеч от възстановяването.
Неравенството и социалното напрежение се отразяват в бюджетната политика на властите, които харчат все повече ресурси за репресивния апарат – точно както от другата страна на Атлантическия океан. Вълната на възмущение е предизвикана от публикуването на градския бюджет на Лос Анджелис. Кметът на този град, Ерик Гарсети предлага увеличаване на финансирането на полицията, като отпуска една трета (1,8 милиарда долара) от 5,4 милиардния бюджет на града. Перото за полицейските разходи е най-голямото в него.

Програмата на протеста

На 8 юни в Сиатъл е провъзгласена „Автономна зона на Капитолийския хълм“ (CHAZ). Вечерта на 9 юни няколкостотин демонстранти, водени от общинския съветник и радикален социалист Кшама Савант, превземат кметството. Протестиращите влизат в сградата с лозунги „Чие е това кметство? Нашето кметство!“ Шест сектора на града са разделени от барикади, а полицията напуска района, превзет от бунтовниците. На територията на CHAZ се раздава безплатна храна, художници рисуват графити, организират се концерти и улични филмови прожекции и се провеждат политически дискусии. Атмосферата обаче не е всичко. CHAZ сформира въоръжени части за самоотбрана, които поддържат обществения ред и се подготвят да отблъснат евентуално полицейско настъпление. За първи път от десетилетия на територия на страна от първия свят е провъзгласена революционна комуна.
На 10 юни активистите на CHAZ публикуват своята програма от 30 точки: Като признание за хората, освободили Капитолия, този списък с искания не е нито кратък, нито прекалено опростен. Това не е искане за прекратяване на полицейското насилие, се казва в преамбюла. Исканията се отнасят за правосъдието, здравеопазването, икономиката и образованието. Социалната програма на комуната на Капитолийския хълм е доста радикална. Тя провъзгласява жилището за човешко право и настоява да се спре социалното разслояване на града, да се въведе обществен контрол върху наемите и да се забрани изхвърлянето на хората от домовете им. Дневният ред включва универсално безплатно здравеопазване и образование и основен набор от социални гаранции.
Политическата страна на програмата в Сиатъл е по-малко конкретна. Тя започва с революционното искане за пълно разпускане на полицията. Полицейските сили в Сиатъл не могат да бъдат реформирани. Не е напълно ясно как общественият ред в града трябва да бъде осигурен след това, но именно това искане придобива безпрецедентна популярност и се разпространява в цялата страна.
В нея е формулирана основната насока на необходимите – от гледна точка на комунарите – политически преобразувания: става дума създаването на такова политическо представителство, което внася в политиката гласа на обикновените хора, гласа на народа. Очевидно известната американска демокрация в сегашния си вид се възприема от протестиращите като власт на елита, която не се контролира от хората.

По какво 2020 се различава от 1968 г.

През 2016 г. Доналд Тръмп печели изборите, като апелира към дълбокото недоволство на американците от всемогъществото на политическата каста и обещава да „пресуши блатото във Вашингтон“. Самият той обаче става президент на това блато. Демонстрантите в цялата страна се противопоставят не само на него лично, но и на целия политически елит. Тези демонстранти не са само хора от културната левица, хипитата, малцинствата и субкултурната младеж. Към тях се присъединява работническата класа и прословутите „рижави престъпници“, които руските медии почти без изключение обявяват за поддръжници на Тръмп. Кларънс Томас, организаторът на стачката на профсъюзите на докерите в подкрепа на протестите, казва: Справянето с полицейското насилие е класов проблем. Нека не забравяме, че по-голямата част от чернокожите и по-голямата част от жертвите на полицейското насилие са от средите на работническа класа.
Изправен срещу масовите протести, Тръмп решава да не търси компромиси, а залага на изострянето на напрежението – не пести хапливи и обидни епитети за демонстрантите и заплашва да използва армията за възстановяване на „реда“. Той следва примера на Ричард Никсън, който с точно такава линия си осигурява победата на изборите през 1968 година. Тогава предизборната кампания също се провежда под съпровода на безпрецедентни протести и бунтове. Никсън, подобно на Тръмп, води кампания за установяване на „ред и законност“, като залага на страха от твърде бързите промени, от младежкия радикализъм и исканията на расовите малцинства. И печели.
През изтеклия половин век обаче делът на бялото население на „едноетажна Америка“, която съставлява ядрото на консервативния електорат, значително намалява. Най-важното е, че тя се чувства много по-зле. През 60-те години на миналия век американската работническа класа е на върха на своя просперитет, нейните доходи растат бързо през тридесетте следвоенни години. Нарастващата средна класа също набира сила и скоро ще достигне своя зенит. Всичко това заедно създава основата за консервативните настроения: от хубавото по-хубаво не търси.
Днес всичко се е променило. От началото на 70-те доходите на работническата класа в САЩ не са се увеличили. Средната класа се свива. В Съединените щати, както и навсякъде по света, има нарастващо търсене на промени. Все повече млади американци са разочаровани от социалната структура на своята страна. За първи път от един век симпатиите към социалистическите идеи излизат от маргиналното гето и се превръщат във фактор в политическата борба. При тези условия привържениците на „реда и закона“ вече не са толкова много и техният ентусиазъм може да не бъде достатъчен за победа на изборите. На митингите в подкрепа на сегашния президент вече има плашещо много празни места. В условия, когато собствената им мобилизация се проваля, остава да се търси обяснение в заговор от страна на опонентите.
Телевизионният канал Фокс Нюз и други близки до републиканците медии твърдят, че зад протестите стоят магнати от Демократическата партия, които мечтаят да свалят президента Тръмп с ръцете на уличните бунтовници (и това се повтаря от консервативните медии в Русия и по света). Гневът на протестиращите обаче често е насочен именно срещу ръководството на Демократите. В Сиатъл те настояват за оставката на кмета Демократ Джени Дъркан, а в Минеаполис са освирквали и преследвали от площада подкрепения от демократите кмет Джейкъб Фрей.
Може да няма революция в Съединените щати сега, но ние със сигурност живеем в революционни времена, пише списание Атлантик. Известната правозащитничка Анджела Дейвис нарича случващото се революционно въстание. Тази революционна реторика отразява възгледите и стремежите на радикалното крило на протестното движение и техният подход не може да се счита за маргинален. Бърни Сандърс открито провъзгласява политическата революция за своя цел и това му спечели подкрепата на милиони американци. Революцията е паролата за борба с цялата управляваща класа, а не на страната на една от нейните фракции срещу другата. Именно това се превръща в основното съдържание на момента.

Новото мнозинство или как Майданът се смеси с Антимайдана

Един от най-поразителните резултати от американските протести се прояви там, където никой не очаква. Неочаквано единодушие показват руските политици и интелектуалци, уж абсолютно непримирими. Опозиционната журналистка Юлия Латинина пише в статия за протестите в САЩ: Какви са протестите, приятелю? Това са погроми и грабежи. Грабят, както грабиха пияните моряци в Русия през 1917 г. Михаил Светов, либертарианец и организатор на антипутински демонстрации, ѝ приглася в туитър: Тръмп обещава да обяви „антифа“ за терористична организация. Закъснява с двадесет години, но по-добре късно, отколкото никога.
Лоялният към властта телевизионен канал Русия 24 ни разказва как Америка се превръща в Украйна. В Щатите пазарът на услуги за организиране на демонстрации и дори на бунтове се разширява, казва един от основните телевизионни пропагандисти Дмитрий Киселев за кадрите от Сиатъл. Ксения Собчак и НТВ са притеснени за откраднатите скъпи маратонки и дамски чанти от разбитите магазини. Когато американските протести се разпространяват във Франция, консервативната преса започва да ги сравнява с Майдана.
Идеологическите противопоставяния, които доскоро изглеждат вечни за постсъветската политическа каста, се сливат в диалектическо единство. Само елитът, разделен на Майдан и Антимайдан, все още използва старите клишета и антиклишета, но само за да изрази единодушната си омраза към новата вълна на протестно движение, която сега се разпространява от Америка. Разделени от културните, расовите граници и ценностните маркери, потоците от привърженици и противници на глобализацията – глобалният Майдан и Антимайдан – могат да се слеят и да променят радикално световния културен и политически пейзаж и да изградят ново мнозинство, организирано около опозицията на господстващата класа.
Именно тази заплаха предизвиква трогателното единство на руските либерали и опричници, които призовават единодушно за сурово наказание на американските протестиращи. Защото новото мнозинство ще се превърне в основен износител на новата американска революция. Отблясъците от горящите барикади се отразяват във витрините на скъпите бутици и прозорците на полицейските участъци по цял свят. •

Елизавета Смирнова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *