Новите кумири: Елизабет Холмс

печат

Кой плаща за грешките на богаташите

» » » продължава от миналия брой

Как работи Теранос? Капитализмът наистина ли води до научно-технически прогрес?
Компанията наема множество инженери от различни специалности, включително именити специалисти по кръвни изследвания. Скъпи модерни офиси и лаборатории. Усмихнати млади умове обсъждат разработките си в непринуден комфорт. Рай за „креативното“ мислене и създаването на чудеса на техниката.
Това бяха минутите за реклама. Действителността изглежда ма-алко по-различно. Всички служители подписват купища споразумения за конфиденциалност още при постъпването си, налагани от мастити адвокати с огромни хонорари, наети от компанията. Комуникацията между отделите е забранена, цялата кореспонденция на служителите се следи, достъпът до различните части на офиса е ограничен с електронна система, всички са следени с камери и софтуер, инсталиран на компютрите им. Всички тези мерки за закрила на „творческата среда“ се налагат и следят от Съни, който се превръща в главен надзирател на компанията. Всяко нарушение на безкрайните правила веднага води до заплахи за уволнение и завеждане на съдебни дела от ръководството. Хората, работещи по различните части на една поначало невъзможна машина, не общуват помежду си, което със сигурност не помага тя да стане дори малко по-възможна. Машинните инженери не знаят как химиците проектират теста, който и едните, и другите трябва да автоматизират. Естествено толкова умни хора с толкова пари и време все ще измислят нещо полезно за човечеството, но това е далеч от фантастичните въжделения на началството. Всяка дреболия, която може да мине за изобретение, се патентова моментално. Сред стотиците патенти на името на Теранос има десетки „открития“ от рода на „пластмасова кутия за епруветки“ и „капак за нея“. Патентован е и „наноконтейнерът“ за кръвни проби, който представлява две капилярни тръбички, свързани с малка кухина за пробата. Други заявки описват типичен комбиниран лабораторен анализатор, каквито вече има под път и над път. Компанията изглежда е открила, че резултатите от тестовете може да се качват на сървър, който пък може да се свърже с интернет – ум да ти зайде! Самата Елизабет Холмс се мъдри сред авторите на повече от половината патенти. Въпреки скромното си образование и опит тя явно е корифей в различни области на инженерната наука. Неуморно набира нови инвеститори, участва в телевизионни предавания, рекламни кампании и преговори с други производители на медицинска техника, а някъде по трасето се отбива в патентното ведомство да тропне на масата две-три революционни открития, тъй между другото.

Етичен ли е капитализмът? Човешки живот в името на печалбата?
Теранос започва да прави тестове с хора, въпреки че машината им не става. Тя или не може да прави изобщо тестове, или връща неточни резултати, което в медицината на практика е едно и също. Грешните резултати за кръвни проби може да имат много тежки последици, включително смърт от лечими заболявания. Стигаме до типичната ситуация за капитализма: шефовете са напълно наясно, че бракмата не бичи, казано на груб технически език, но за това знаят само те (вижте по-горе защо – електронни и други дувари, биг брадър, бодлива тел, граничарски кучета и ров с крокодили); чичко паричко (инвеститорите) не знае това, но пък те – и техните адвокати – знаят, че ако „фаза изпитвания“ не стартира, парІта спира, кранчето секва и капиталовложението – което днес е милиони и се чака утре да струва милиарди – се умножава по нула със скоростта на светлината, казано на груб физико-математически език, а преведено на груб финансов език – както си потривал ръце, почваш да щракаш с палци. От едната страна е кранчето с парІта (в случая цял пожарен кран), а от другата – някакви си цифрички, риск от погрешна диагноза, смърт от лечими заболявания и пр. подробности. Кое ще натежи или по-точно – иска ли питане? Резултатите започват трескаво да се привеждат във вид удобен за смъкване на още кинти и то урбулешката. Първо самите проби започват да се тестват (за да спестим на читателите краткия курс за ланцети, дилуенти, супернатанти и антикоагуланти) „бабешката“ – а не със светкавичната „наномашина“, – за да дадат що-годе правдоподобен резултат. Основен принцип в клиничната лаборатория обаче е, че вземеш ли калпава проба, даваш калпав резултат, ако ще да я тестваш на златен апарат. Когато този номер не минава, просто подменят цифрите. Тук е добре да спрем за момент и да оценим мащабите на абсурда. Инвестиции за стотици милиони, най-умните хора, в най-богатата и високотехнологична страна на планетата Земя и… „трий така с гумичката и го поправи“. Тука на битака ще те минат по-елегантно. Теранос официално признава над 1 милион манипулирани теста. Даже и този номер не минава, защото, да припомним, машината изобщо не работи. Държавната агенция в САЩ анулира повече от 8-те милиона теста на Теранос.
Типичната ситуация за капитализма става още по-типична. Разбира се, че се намират служители (скорострелно уволнени), които се опитват да предупредят инвеститорите за измамите. Дали от съвест, дали защото им е ясно, че при такива урбулешки шмекерии няма начин накрая някой да не опере пешкира, все тая. Те са на ти с математиката и насън могат да изчислят относителния шанс на дребната риба спрямо този на едрата накъмто опирането на гореспоменатия пешкир. Компанията им запушва устата със съдебни дела. Единствената истина, която излиза наяве при такова „правосъдие“, е кой има повече пари за адвокати. Ясно кой. Огромна част от бюджета на корпорацията не отива за наука, а за хонорари на различни мастити адвокати, мачкащи всички, опитващи се да поставят под въпрос действията на госпожица Холмс. На един от нейните служители, Тайлър Шулц, и неговото семейство делата струват между 400 и 500 хиляди долара, всичките им спестявания, на косъм са да ипотекират и жилището си, за да продължат битката с правосъдието, което изобщо не е сляпо. Няма сляпо, когато има кьо­раво.
Но хайде, да речем, че за всичко са виновни болните амбиции на властолюбива млада жена, съумяла да подмами наивни богаташи, водени от човеколюбиви подбуди да подобрят живота и здравето на всинца ни. Хайде да не речем, че ще се изложим: компанията на Елизабет има борд, който уж, тоест разписано в километричен устав, надзирава как изпълнителният директор харчи бюджета. В борда на Теранос се мъдрят 12 такива бордови директори, много богати, много известни, но само двама с някакъв хабер от медицина и нито един – от клинични изследвания, които не щеш ли били предметът на дейност на компанията. Хайде, да речем, че подборът на некомпетентни хора в борда е нещастно стечение на обстоятелствата и причина за провала на компанията. Да речем, че капитализмът си има „механизми“ да се чисти от такива аномалии, че големите играчи на пазара на лабораторна апаратура имат бордове с печени спецове, които не могат да бъдат подведени от обаянието на една наперена хубавица. Хайде да не речем, че пак ще се изложим: Елизабет Холмс започва преговори с няколко от най-големите медицински концерни в света. Пред тях е проведена демонстрация на живо, разбира се менте както всички останали. Въпреки очевидно фантастичните обещания, номерът минава! Това не е изключение, не е „частен случай“, никакви „механизми“ не се задействат, след толкова векове печалбарство, фалити, гешефти, скандали, балони, сривове, финансови кризи и катастрофи, па да се бяхте „механизирали“ вече холан! Договорите са написани и ха да бъдат подписани, но перодръжките замират във въздуха, когато излиза статия на журналист, научил за проблемите от няколко редови служители. Това – разкритието – е изключението! Техническият директор на Теранос разбрал, че продуктът, над който неуморно се труди, не работи изобщо… близо година след като поел поста! Сигурно още стърчи втрещен, завалията.

Равносметката
Най-богатите, съответно – според капиталистическата теория – най-умните, предприемчиви и активни членове на обществото могат години наред лесно да бъдат лъгани и завлечени с огромни суми пари от току-що завършила гимназията млада дама. Целият ресурс, похарчен по този начин, е дал на човечеството цифром и словом една засукана пластмасова кутийка. Последици от това безумие за тях няма – никой от споменатите богаташи не се е разорил поради глупавите си инвестиции. Да не питаме значи как изобщо са се замогнали с тоя акъл. Единствените хора, които виждат измамата, са най-обикновени работници. Въпреки свирепия адвокатски тормоз, много от тях се опитват да предупредят мъдрите богаташи за измамата, което пряко противоречи на основния постулат на капитализма, че всеки трябва да гони само личния си интерес, което ще доведе до благоденствие за всички, а най-много ще благоденстват най-добрите. Ако съм успял да ви убедя че подобна система е неспособна да подобрява живота на огромното мнозинство от хората, ви предлагам да се запознаете с анархокомунизма като единствена за момента политическа философия, принципно различна от капитализма. •

Федерико де Соя


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *