Новите кумири: Елизабет Холмс

печат

Кой плаща за грешките на богаташите?

Елизабет Холмс е родена на 3 февруари 1984 г. във Вашингтон, окръг Колумбия. По всичко изглежда, че има пълния потенциал да стане един от младите предприемчиви „визионери“ на човечеството. Сгромолясването ѝ обаче е толкова поучително, че няма как да бъде подминато в нашата поредица „Новите кумири“.
Може би най-важното качество на Елизабет са родителите ѝ. Нейният баща е работил като вицепрезидент на компанията Енрон, една от най-големите финансови пирамиди в историята на САЩ. По-късно директорът на частната фирма, уличена в огромни измами, е настанен на служба в различни правителствени агенции като EPA (еквивалентна на екологично министерство), USAID (държавната агенция за международна помощ) и други. Съпругата му, съвсем случайно, работи в различни комисии на Конгреса на САЩ.
За четящите либерали ще отбележим – това не се случва у нас, а в „най-демократичната страна на света“. Главната героиня на нашия разказ не е точно „обикновен“ човек, постигнал всичко в живота благодарение на много труд и талант, а плод на семейство, специализирано в управление (напълно безкористно, разбира се) на чужди (в случая – държавни) пари. По всичко личи, че успехът в натрупването на капитал поне малко зависи от семейството, в което си се родил.
Приликата между тази история и разказите в предишните статии от поредицата е очебийна, но нека продължим разказа и да оставим на читателя да прецени дали има закономерност в успеха и изкачването по социалната стълбица.
Елизабет постъпва в Станфордския университет на 19 години и след първи курс като химик решава, че е готова да твори инженерни чудеса. Напуска университета и създава компанията Теранос. Идеята на студентката е да създаде високотехнологична гривна, която да прави постоянно тестове на кръвта на носещия я и да му инжектира лекарства в зависимост от резултатите. Една от професорите в университета ѝ напомня, че дори едно хапче има по-голям обем от цялото устройство, планирано от младата „визионерка“. Налага се лека промяна в плановете, втората идея е да се направи машина с размерите на домашен принтер, която да извършва напълно автоматизирано поне 150 различни кръвни теста. Това също не е лека задача – в момента тези тестове се правят от множество различни апарати с участието на квалифициран персонал.
Амбициите на младата кандидат-изобретателка обаче не спират до тук. Освен че всички тестове ще се правят на една миниатюрна машина, за кръвната проба ще се използват така наречените „наноконтейнери“, в пъти по малки от стандартните контейнери за венозна кръв. Тези контейнери ще се пълнят с кръв само с леко убождане по пръста. Елизабет ни най-малко не се притеснява от добре известния факт, че кръвта, взета по този начин, е замърсена и негодна за множество тестове, нито от това, че технологията на определени изследвания изисква количества кръв, много по-големи от съдържанието на наноконтейнера.
Госпожица Холмс твърди, че ще реши всички тези проблеми (не става ясно дали с помощта на чудодейните си инженерни умения, придобити в първи курс, или с вродени лидерски и визионерски способности). За да се случи това обаче, са нужни инвестиции. Елизабет започва да търси хора, готови да инвестират немалки суми в осъществяването на нейните идеи. Първият инвеститор е нейният партньор и съсед Рамеш „Съни“ Баулани, с когото се запознава на пътешествие в Китай – изглежда полезни контакти се градят не само с позиция, но и просто с пари. Съни е с 19 години по-възрастен, натрупал известен капитал от спекулации с акции на софтуерни компании по време на борсовия „дот-ком“ балон. Включва се със скромната сума от 13 милиона долара.
Няколко милиона от гаджето обаче далеч не са достатъчни, за да може Елизабет да направи работещ прототип на машината, която е замислила. Тя се нуждае от много повече пари. Двамата тръгват да търсят допълнително финансиране. Как става това само с мечтите на една първокурсничка? Много лесно, ако семейните ви приятели са поне милионери. Елизабет и Съни отиват при няколко семейни приятели, уважавани бизнесмени и предприемачи, които инвестират в новосъздадената им компания немалки суми. Както се казва, повличат крак – това, че няколко богаташа са решили да инвестират пари в дадена компания, изглежда е достатъчно основание за всички останали да направят същото. Инвестициите се изсипват върху компанията, която няма какво друго да покаже, освен добре изглеждащо двадесетгодишно момиче, демонстративно подражаващо на своя кумир Стив Джобс.
Сред премъдрите бизнесмени, инвестирали в Теранос, се срещат доста любопитни имена. Например Рупърт Мърдок (медиен магнат), Хенри Кисинджър (да, същият), Лари Елисън (директор на огромната софтуерна корпорация Oracle), Тим Дрейпър (инвеститор в Skype, Hotmail, Tesla, биткойн), Бетси ДеВос (от едно от стоте най-богати семейства в САЩ, министър на образованието в правителството на Тръмп). Тези хора, които уж би трябвало да са заслужили богатството си с акъл, труд и далновидни инвестиции, влагат близо 1 милиард долара. Кръглата сума е предадена в ръцете на момиче, което може да покаже само красиви думи и наивни идеи, противоречащи на законите на физиката, с които явно не е запознато. Явно нито един от тях няма квалификацията (училищен курс по физика, елементарни инженерни познания), за да прецени, че идеите на Елизабет са детински блянове.
По интересен е въпросът защо тези хора не са похарчили една нищожна част от тези пари (някои инвестират над 100 милиона), за да се консултират със специалист по въпроса. Десетминутен разговор с инженер би бил достатъчен, за да им стане ясно, че Теранос няма да бъде следващият велик пробив в технологиите. Противно на разпространената заблуда, „свободният пазар“, чийто плод и продукт са такива хора, им позволява да насочват огромната част от ресурсите на човечеството в грешна, дори вредна посока. Описаният случай е крещящ пример за несъстоятелността на теорията за саморегулирането на свободния пазар. Според нея изброените по-горе инвеститори би трябвало досега да са фалирали, а да не говорим, че поначало не би трябвало да са станали фантастично богати. Ако наистина пазарът се саморегулира, като отстранява неефективните участници в процеса чрез конкуренция, и това са най-далновидните и мъдри инвеститори на планетата, би трябвало всички останали (включително всепризнати гении като Айнщайн и Тесла) да са фантастично глупави или „невидимата ръка“ да действа не точно така, както очакваме от нея. •

(следва)
Федерико де Соя


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *