Нови номера в цирка

печат
През тази година циркът, известен под името „Български политически живот“, върна някои позабравени номера в програмата си. Онези от нас, които го следят отдавна, не са особено впечатлени, но някои по-млади приятели от чужбина, обнадеждени от „новите“ лица, ми поставиха въпроси, на които ще се постарая да отговоря в този текст.
Какво стана с протестното движение в България?
Протестното движение, започнало през юли 2020, загуби инерция още в началото на септември, а окончателно бе погребано от последните си „организатори“ около 1 ноември.
Това развитие е съвсем логично следствие от характеристиките на самото движение. По същността си то беше политическо, а не социално движение, целящо отстраняването (и – неофициално – установяването) на определени политически групировки от (и във) властта.
Движението започна с два чисто политически мотива – изобличаването на участието на ДПС във властта чрез акцията на бившия министър Христо Иванов и опазването на разделението на властите след акцията на прокуратурата срещу хора на настоящия президент Румен Радев. Така активистите на две политически групировки, които се бяха оказали извън рамките на изпълнителната (и съответно най-значимата икономически) власт, въпреки формалните си идейни различия, се оказаха рамо до рамо срещу окопалата се в последното десетилетие във властта групировка на ГЕРБ. Натрупаното недоволство към безпардонното управление изведе на улицата още много недоволни хора, които не подкрепяха непременно оглавилите протестите групировки, но просто бяха срещу политическото статукво.
По-забележимите социални групи бяха:
Служителите от офисите в бизнес сградите на София
Младежи от чужбина, прибрали се за летните месеци
Дребни бизнесмени
Всички те имаха чисто политическия мотив да „опазят“, „върнат“, „възстановят“ или „установят най-сетне“ една „работеща демокрация като във всяка нормална държава“. Да сложат на власт онази групировка, в която се припознаваха. Те обаче нямаха мотивация да променят социалното статукво, в което бяха интегрирани сравнително удобно.
По-голямата част от онези, които имаха мотивация за промяна на социалното статукво, останаха встрани от протестното движение. От една страна те сами избраха да бъдат политически пасивни – отрудени, гладни, притискани отвсякъде хора нямат нито възможност, нито пък желание да се грижат за демокрацията. От друга страна активните протестиращи не ги припознаха като свои съюзници – те нямаха какво друго да им предложат, освен обещания за „повече морал в политиката“, които не помагат на човек да си плати сметката за ток.
Щом сезонът за почивка приключи, онези, които бяха комбинирали почивката с площадния активизъм, се прибраха по офисите и чужбините, а бизнесмените се завърнаха в кафенетата си. Окончателният край на протестното движение дойде, когато активистите на политическите групировки започнаха открито да се подготвят за предстоящите избори, които наистина ги наредиха сред факторите в политическия живот.
Какво е по-различното в тази конкретна ситуация с ИТН и какви възможности отваря тя за антифашистите и анархистите в България?
Що се отнася до хората в България, без значение от социалното им положение, „тази ситуация“ по същество не се различава от „предишната ситуация“. Новите политически групировки, които се овластиха, все още не са разпределили окончателно властта помежду си, но икономическите групировки и задграничните господари, които ги поставиха на власт, са същите, които крепяха доскорошната власт. Нямаме никакво основание да се надяваме, че политическата и още по-малко социалната система ще бъде помръдната в някаква посока.
Нещо повече, самите „нови политически лица“ не само не говорят нищо ново и по-различно от предишните, те дори произхождат от добре познатите ни политически групировки – само кутийките, от които изскачат днес, носят различни надписи. Дори клоунът Трифонов, който се изявява като нов политик с нова партия, в предишната си роля на шоумен също беше част от механизмите за поддръжка на властта.
Има ли протести все още? Какво стана със задържаните от предишните протести? Какви бяха последиците и какво е бъдещето на протестното движение?
Няма място за продължение на протестите от миналото лято, защото онези, които ги предвождаха, днес са във властта. Невъзможността на различните политически групировки да се споразумеят и да постигнат стабилно правителство всъщност поддържа илюзията за функционираща представителна демокрация с желаните ѝ характеристики – разделение на властите, политически плурализъм и пр. Онези, които миналата година бяха гневни заради монополизиралата властта политическа групировка, днес безмълвно наблюдават многопартийното политическо шоу. Разбира се, доминиращата икономическа групировка зад олигарсите като Пеевски и Домусчиев остана същата и дори се консолидира. Задграничните фактори във Вашингтон, Москва и Брюксел, култивиращи местната политическа фауна, не са се променили. Всичко това обаче не се излъчва по телевизията и не разваля рахата на летовниците в Гърция, а още по-малко пък на онези, които им прислужват.
Какъв вид съпротива продължава да има срещу властта, държавата и фашистките и крайнодесните движения в България?
Няма значима организирана съпротива. Има няколко маргинални групички, опитващи да правят идейна пропаганда, да обединяват хората за съпротива по различни признаци, но те по никакъв начин не успяват да попречат на плановете на властта и държавата. За крайнодесни движения като фактор също не може да се говори – поне до момента, в който властите не решат да ги превърнат в такъв. Доколкото има съпротива срещу засилването на тези движения, тя остава в рамките на индивидуалните действия и колективните призиви към властта да охранява либералните ценности.

Заключение

Не само в България, а в целия „демократичен“ свят представителната демокрация е сведена до цирков спектакъл. Все по-често клоуни като Сидеров, Берлускони, Борисов, Зеленски и Тръмп влизат в ролята на спасители на нацията от все по-налудничави заплахи. Истерията с коронавируса демонстрира как огромни множества от хора може да бъдат затворени, маскирани и изолирани практически доброволно, докато също толкова огромни множества може да бъдат убедени, че целият свят е включен в заговор, за да контролира мизерния им животец. Изглежда съвременните хора все-повече губят възможността да обмислят критично дневния ред, който им се подхвърля.
Явлението с протестното движение в България също демонстрира това. Движението никога не е имало възможност да доведе до значима промяна, защото никога не си я е поставяло за цел. Без никаква свенливост (защото то не е имало претенции да бъде друго) можем да го наредим сред механизмите за поддръжка и смазване на държавната машина. Доколкото е такова, ние като противници на държавата не бихме могли да го приветстваме. Това не значи да не симпатизираме на участниците в него – огромната част от тях без съмнение имаха съвсем искрени и почтени мотиви. Ако искаме да разрушим системата обаче, трябва да ги убедим в нуждата от това, а не да се радваме, когато тези хора хвърлят усилия и залагат гърбовете си тя да функционира по-добре. •

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.