Ново в anarchy.bg

печат

Предай нататък

В края на 2019 година в уеб сайта на организацията включихме нова секция, наречена „Предай нататък“. Тя е достъпна чрез Главното меню | Мрежа | Съучастие.
Секцията включва материали за свободно разпространение от симпатизанти и съмишленици. Обикновено това са печатни материали, които можете да разпечатате собственоръчно в най-близкия копирен център или дори у дома и можете да разпространявате, както намерите за добре. Към момента секцията включва:
Календарите, издадени от ФАБ за 2019 и 2020 година
Плакати на Христо Ботев и Георги Шейтанов, представящи творчеството им. Стремили сме се да използваме думите, които те са използвали, според честотата на срещането им в творчеството на двамата публицисти.
Филмът „Неочакван анархист“, който скоро преведохме на български език. Филмът е наличен за свободно сваляне чрез технологията torrent.

Радио ЕРА

От началото на 2020 година задвижихме отново старото радиопредаване Е(волюция) Р(еволюция) А(нархия). Преценихме обаче, че в съвременната претрупана информационна среда излъчванията „на живо“ са ненужен труд, с който няма смисъл да се обременяваме. Затова задвижихме предаването под формата на записи, които са налични в секцията Подкаст в главното меню на сайта.
Започнахме годината с коментар на събитията около убийството на иранския генерал Касим Сюлеймани. Въпросът, който поставихме пред себе си и слушателите, беше ли възможно да се стигне до война, в която да бъдем замесени и самите ние? Такова развитие съвсем не изглежда невероятно. Какво би трябвало да направим, ако Шкембе Войвода ни изпрати на война с други невинни хора?
Обсъдихме поредната водна криза, уредена от нашите управници. Какво се случи в Перник и какво можем да очакваме да се случи в страната? Какво ни очаква през идните години? Как можем да се предпазим от подобни проблеми? Как можем да ги решим? Нашата позиция е изложена в две части. Първата анализира случващото се, а втората описва единственото разумно решение, което можем да предложим.
Филмът „Сексът в Япония: Да умреш за фирмата (2018)“ беше преведен на български език в началото на тази година. Той представя проблема за възпроизвеждането на населението в Япония. Само през 2017 страната е намаляла с 400 000 души. Следствие от това е застаряването и намаляването на работната сила.
Ниската раждаемост върви заедно с проблеми в сексуалните отношения. Близо две трети от хората под 34 не са семейни. Над половината от жените до тази възраст не са имали никакви сексуални отношения.
Проблемите с раждаемостта и интимността са тясно обвързани с тежката експлоатация на работното място. Японците имат специална дума за смърт от преработване – кароши. Правителството признава проблемите, но мерките, които предприема, са неадекватни.
Българското общество също има подобни проблеми – ниска раждаемост и застаряващо население. Можем ли да потърсим същите причини и тук? Япония е модел за развитие, одобряван от много хора. Ако очакваме „България да стане нормална държава“, това ли е нашето бъдеще? Или имаме потенциал да създадем нещо далеч по-добро от системата на жестока експлоатация, представена във филма?
С началото на съдебното преследване на Васил Божков стана очевидно, че в България тече преразпределяне (или разместване) на пластовете във властта. Не само политическата, но също и икономическата власт. Малки и големи олигарси, издигнали се с помощта на държавата по време на „Прехода“, паднаха свидна жертва в казана на собствените си съратници. Най-голямата престъпна групировка – Държавата – разчиства конкурентите си с помощта на Големия брат от Запад.
Как това ще повлияе на живота на обикновените хора? Можем ли да разчитаме, че вътрешните борби в системата ще отворят пукнатини, чрез които работническата класа да разчупи статуквото? Не и докато не се синдикализираме и не създадем организация, която радикално отхвърля статуквото.
Автономната работническа конфедерация (АРК) е конфедерация от синдикати, създадена през 2019, с девиза „класова борба без компромиси“. В годините на прехода имахме възможност да се запознаем с казионните профсъюзи, които си сътрудничат отблизо с властите. АРК обаче претендира да бъде по-различен синдикат:
За разлика от двете казионни профсъюзни организации в България, АРК се бори за своите членове и защитава техните работни места, заплати и условия на труд. АРК се контролира и управлява от своите членове, обикновени работници, които имат същите интереси като другите обикновени работници, а не от бюрократи, които седят в офис и усвояват грантове по проекти.
Поканихме прессекретаря на АРК да обясни с какво новият профсъюз е по-различен и какво биха спечелили работниците, ако участват в него. Постепенно разговорът премина към бъдещето на синдикализма и ролята на автономния синдикализъм днес. •

ФАБ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *