От Маркс до самопроизвеждащите се машини

печат
В така наречения „Фрагмент за машините“ Маркс пише, че зрял капитализъм е когато машините започнат да произвеждат машини (§ 10 от раздел Д (Кръгооборот и оборот на Капитала) в том 46-2 на пълното руско събрание на съчиненията на Маркс и Енгелс, с оригинално заглавие Развитието на основния капитал като показател за развитието на капиталистическото производство).
„Съветските“ полукласици на марксизма избягваха да „акцентират“ върху този текст и има защо. Когато машините започнат да произвеждат машини е теза с непремислени докрай последици от Маркс. Вглеждайки се внимателно в нея, ще открием, че тя е част от „аксиомата“ на Норберт Винер: Няма теоретични и практически бариери пред затварянето на тоталния кръг на автоматизацията на всички трудови процеси в сферата на производството и услугите (при което роботите се произвеждат от автомати, които могат да се самовъзпроизвеждат, сглобяват и ремонтират…)
Ще разгледам зрелия капитализъм в светлината на тази „аксиома“ и следствията от нея.
Когато трудът в икономическата сфера клони към нула (поради тоталната автоматизация), същото става и с наемния труд и работническата класа. Щом обаче няма наемен труд, няма нито принаден продукт, нито принадена стойност.
За да спестя доказателството, се позовавам на Маркс и неговите дефиниции за стойността, принадената стойност и някои други основни категории в капиталистическата политическа икономия.
Трудовата теория на стойността, разработена от Маркс, служи като основа за неговата теория за принадената стойност. С появата на парите стойността на всички стоки се изразява в пари, като по този начин стоките придобиват цена. На пазара под въздействието на търсенето и предлагането цената се колебае около стойността (съгласно закона за стойността).
Стойността е въплътеният и овеществен в стоката обществен труд на стоковите производители. Тя се създава в производството и се реализира в размяната, като произведената от стокопроизводителите стока се приравнява към другите стоки. Различавайки се една от друга като потребителни стойности разменените стоки имат едно общо свойство, а именно – те са продукти на труда; за тяхното производство е изразходван труд, който образува тяхната стойност. Величината на стойността на дадена стока се определя от количеството обществено необходим труд за нейното производство и се измерва с работното време.
Стойността е историческа категория, чието съществуване е свързано със стоково-паричните отношения. При комунизма те се преодоляват, тъй като по дефиниция при него няма стоково производство и пазар, няма обмяна и стоково-парични отношения, а има планово обществено производство и разпределение на продуктите на производството според нуждите. Затова при комунизма стойност не съществува.
Принадена стойност е стойността, създадена от неплатения труд на наемния работник свръх стойността на неговата работна сила (заплатата), която принадена стойност се присвоява от капиталиста безвъзмездно.
Производството и присвояването на принадената стойност е същността на основния икономически закон на капитализма. Производство на принадена стойност или на печалба – такъв е абсолютният закон на капиталистическия начин на производство – пише Маркс. Той отразява икономическите отношения не само между капиталисти и наемни работници, но и между различните групи на буржоазията: индустриалци, търговци, банкери, а също между тях и земевладелците… Стремежът към извличане на принадена стойност играе основна роля в развитието на производителните сили при капитализма и определя и направлява развитието на производствените отношения в капиталистическото общество. (Критика на политическата икономия, 1857–1858 г.)
Предпоставка за производството на принадената стойност е превръщането на работната сила в стока. Само на определен етап от развитието на обществото собственикът на пари намира на пазара работници, „освободени“ от средствата за производство и принудени да продават работната си сила. Консумирането ѝ е равносилно на създаване на нова стойност.
Изследването на процеса на производство на принадена стойност Маркс започва с анализ на общата формула на капитала: ПgCgП’; където П е първоначално авансираната сума пари, С е купената стока (в случая работната сила), а П’ e по-голямо от П с Δp (П’ = П + Δp). След „консумацията“ на работната сила в производствения процес и продажбата на получената стока П нараства с Δp, защото работникът създава с труда си по-голяма стойност, отколкото е стойността на неговата работна сила (заплатата). Този прираст (Δp) Маркс нарича принадена стойност, която капиталистът присвоява безвъзмездно по силата на това, че е собственик както на постоянния и променливия капитал, така и на произведения продукт със съдържащата се в него принадена стойност, която, създадена чрез труда в производството, се реализира на пазара. Реално принадената стойност се проявява във формата на печалба, която в процеса на реализация и разпределение приема различни форми: предприемачески доход, присвояван от индустриалните и търговски предприемачи, лихвен процент, присвояван от банкерите, и поземлена рента, получавана от земевладелците. Всички тези конкретни видове доход имат своите особености, но общо между тях е, че имат един източник – незаплатеният труд на работниците.
С увеличаване на техническото оборудване в производството следва общо намаляване на себестойността на единица продукция, като относителният дял на миналия труд в нея се увеличава (вследствие прехвърлянето върху нея на стойността на амортизираната част от оборудването), а делът на новосъздадената стойност намалява (поради намаляването на разходите за труд). Във всяка социално-икономическа формация, където съществува стоково производство, съотношението на миналата и новосъздадената стойност изразява специфичните производствени отношения за дадената формация.
Това е максимално съкратеното изложение на Марксовия „Капитал“. Особено важно да отбележим тук е, че принадената стойност, а от там и капиталът (който е растяща стойност, вследствие присвояването ѝ) се създава само при консумацията на работната сила на наемния работник в процеса на производството.
В допълнение, във „Фрагмента за машините“ Карл Маркс пише, че стремежът на граф Лодърдейл да превърне основния капитал (т. е. автоматите) в самостоятелен, независим от работното време, източник на стойност е абсурден, т. е. в тази и всяка друга фаза от развитието на основния капитал машините не могат да произвеждат стойност изобщо и принадена в частност. Като следствие не може да има капитал, който е растяща стойност в процеса на производството по формулата: C + VgC + V + m, където С е постоянният капитал, V – променливият, а m е принадената стойност.
Следователно зрелият капитализъм е капитализъм без капитал – при него последният не расте поради това, че принадената стойност е равна на нула!
Маркс очевидно е пропуснал да забележи, че ако перспективата на капиталистическото развитие е машини (и всичко останало) да се произвеждат от машини, тя издинамитва цялата му доктрина с нейните философия на историята, производителни средства и сили и съответстващите им производствени отношения, начин на производство, теория на класовата борба, завършваща с диктатура на пролетариата, позитивна програма за строеж на новото общество и т. н., и т. н., защото няма да има пролетарии (нито капиталисти) и целият научен социализъм „отива на кино от 6 до 5“!
Тогава какво може да бъде обществото, в което вследствие тоталната автоматизация (съобразно „аксиомата“) и при наличието на изкуствения интелект (ИИ) няма да има нито работници, нито капиталисти в Марксовия смисъл на думата, но като анахронизъм в него ще са се съхранили собствеността и нейният страж – държавата?
Какви могат да бъдат отношенията между собствениците (частни или държавни) на автоматите от една страна и „излишните“ (лумпените и евентуално „слугите“) от друга?
Възможни са множество варианти: неоробовладелско или неофеодално общество; за да се съхранят стоково-паричните отношения, в нечии „пазарни“ мозъци може да се роди антиутопия, в която мъжете са платени полицаи, а жените – частно „практикуващи“ проститутки; съществуват и други – вече изпробвани „в миниатюрен вид“ – идеи за гигантски ГУЛАГ-лудница с робски труд и свиреп унищожителен терор или „финалното решение“ с индустриални, автоматизирани газови камери и крематориуми.
Обществото с базов доход по 800 евро разгледахме: да бъдеш капиталист, който раздава пари на излишните, за да изкупят стоката ти, е безсмислие.
Тогава, за да се съхрани държавната организация, остава волята и страстта към властта на психопатологични идиоти и извъникономическата принуда. Такова общество обаче е пар екселанс дисциплинарно. В него няма как интересите на масите и елитите да бъдат в пълен унисон и техните стремежи да съвпадат по начало. Такова общество ще бъде всичко друго, но не и капиталистическо и е излишно да го разглеждаме.
Ще завърша с това, че подобни идеи са свързани с някои неудобства: ликвидирането на излишните е безконечен процес. Прилагано системно, то води до края на човешкия род, защото в резултат на конкуренцията и борбите между държавите и корпорациите за господство над света, ще се засили концентрацията и централизацията на властта във всичките ѝ форми и региони, което води до непрекъснатото производство на все нови и нови излишни – този път от средите на елитната, безсмъртна, умна и красива раса. Логичният завършек на подобна инволюция ще бъде краят на човешкия род.
Това е едната от тенденциите – смъртоносната, но съществува и друга – революционната: капитализмът върви ускорено към точката на абсолютната бифуркация, от която, както пише Иля Пригожин, е възможно дестабилизираната система да се издигне чрез социалната революция на едно по-високо ниво на организация, която ние наричаме анархокомунистическа.
От тази точка ни делят още няколко десетилетия. Какво ще се случи междувременно, докато държавите и капиталите стоят настръхнали едни срещу други, броят на излишните расте и Роботронната революция (РР) се разгръща в дълбочина и ширина, зависи от нас, от нашия избор.
В точката на бифуркация ще бъдат налице всички необходими обективни условия за създаване на революционна ситуация:
1) Разрушаване на старото социално статукво и създаване на ново със задълбочаване на пропастта между бедни и богати, между колибите и палатите, в резултат на което става възможна и навярно неизбежна най-мащабната и за жалост кръвопролитна класова война в политическата и социалната история на човечеството.
Вследствие РР относителното тегло на индустриалния пролетариат и този от услугите намалява рязко и на тяхно място се появяват прекариатът, безработните, лумпенпролетариатът. Това са новите опасни класи, които елитите считат за излишни, искат да ги елиминират с малтусиански мотиви и други елитарни сценарии, включително с различните средства за едно финално решение. Тези социални групи аз наричам петото съсловие. Поради инстинкта за самосъхранение, ако работим самоотвержено за създаване на революционен фронт на опасните класи, те могат да се превърнат в смъртна заплаха за социалното статукво.
2) Разрушаване на сегашното интернационално статукво, вследствие неравномерното развитие и замяната му с ново прегрупиране и коалиране на свръхсилите със сателитите, поради което избухват всевъзможни предварителни икономически (търговски и финансови), дипломатически, политически, идеологически, религиозни и пр. конфликти, чиято кулминационна точка, ако масите не се пробудят или ние се окажем негодни да ги организираме, ще бъде империалистическата свръхвойна със стотици милиони жертви и разрушения за десетки трилиони долари, оставяща пред човечеството един-единствен и последен шанс и изход – нейното превръщане в световна гражданска война и в последна сметка в интернационална социална революция.
Предвид досегашните промени като крахът на „Третия Рим“ (бившия СССР) и очертаващите се тенденции на крушение на Американската мечта за нов световен ред и за слагане край на историята, на екзит-кризата на Европейския съюз и пробуждането на апетитите за жизнено пространство на китайския гигант и другите кандидати от КРИБ (Китай, Русия, Индия, Бразилия) се извършва едно ново пренареждане по ранг в класацията на великите сили от глобалното село. Най-вероятният сценарий от това развитие – при запазване на сегашните темпове – е генерализираният конфликт на САЩ и Китай. Живеем в империалистически свят, в който създаване на световни, континентални или регионални империи – акционерни дружества – по мирен начин историята не познава.
Войната е катализатор за революционното освобождение само ако са налице и останалите необходими и достатъчни условия на революционната ситуация. Тя ускорява разрушаването на институциите, които поддържат системата на неравенство и потисничество и улеснява борбата с тях. В противен случай, ако разбойниците не са се изтощили напълно и масите не са се възползвали от това да се мобилизират, тя ражда чудовищата на контрареволюцията, както стана след Първата, Втората световна и Студената война, когато се родиха фашизмът, болшевизмът и глобализмът.
Възможните изходи от очер­талата се системна, многофакторна глобална криза на държавността и капитала са:
– свещен съюз на националните държави и капитали за съхранение на двойното статукво и мирно преразпределение на богатствата и привилегиите (поради неравномерното им развитие дълготрайният и още по-малко вечният съюз между хищниците на империализма е невъзможен);
– Четвъртата световна война между империалистическите свръхсили за господство над планетата;
– социална революция.
Интерференцията на земетръсните вълни с магнитуд от 10-а степен, предизвикани от РР и глобализацията, са част от обективните предпоставки за поредната, и вероятно сетна революционна ситуация. Нашата задача е изграждането – макар и в ембрионално състояние – на един адекватен идеен и организационен фактор за трансформиране на идващата революционна ситуация в социална революция…
3) Създаване – вследствие РР – на материалните предпоставки и условия или на инфраструктурата на едно планетарно анархокомунистическо общество.
Субективните условия, които същевременно са и достатъчни, зависят изцяло от куража, волята и разума на V-то съсловие или на нисшите класи. Ако не искат да ги последва съдбата на добитъка пред кланица, те трябва да станат отново опасни класи. Какво е нужно за това?
4) Осъзнаване на горните три момента в развитието на света „на късо разстояние“ (през следващите 25–30 години, вследствие РР и глобализацията) и стихийното и спонтанно формиране у излишните на идеи и стремежи за замяна на старото общество с ново.
5) И не на последно място – осъзнаването от нас анархистите на породените от предреволюционната ситуация фактори и възможности за превръщането ѝ в социална революция или разбирането на ролята на актуализираната теория на анархизма като опорна точка и на революционната организация като лост за извеждане на днешното общество в орбитата на анархокомунизма и като следствие импулсирането ни към постоянна апостолска (пропагандна, агитационна, организационна) и революционна дейност през идните десетилетия.
Въпросът е на живот и смърт – затова в борбата срещу расата на господарите са позволени всички средства.

24.10.2020
Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *