Пандемията на Балканите

печат

Изявление на Анархосиндикалистка инициатива – Сърбия за мерките на правителството по повод коронавируса

30 ноември 2020. Поради новия период на заболели от коронавирус, който удари Сърбия, ситуацията е повече от тревожна. Болниците са пълни и местата в тях за новозаразени хора, които пристигат ежедневно с хиляди, не достигат. Няма почивен ден за медицинския персонал. Благодарение на грабителската приватизация и дългосрочното систематично унищожаване на публичния сектор, здравеопазването ни е толкова опустошено, че не е в състояние да се справи адекватно с пандемичната криза. Това, заедно с общата глобална несигурност, води до оправдан ръст на недоверието на населението в цялата система – у нас и по света, – но за съжаление и неверие в съществуването на самия вирус, който е много реален и много опасен за много от нас.
Затова считаме за смислено да повторим исканията, които нашата организация, Анархосиндикалистка инициатива, както и цялата Международна асоциация на работниците и работничките, поставихме още в началото на пандемията: необходимо е в момента да затворим всички несъществени компании, тъй като работните места несъмнено са се доказали като ключов източник на заразата. В периода на затваряне на работни места на всички служители трябва да бъдат осигурени обезщетения на сто процента от доходите. Необходимо е да се затворят всички учебни заведения до края и да се позволи на всеки да учи от разстояние. За всички работници и работнички на основни работни места – лекари, медицински сестри, шофьори и пр. – трябва да се увеличат заплатите със сто процента поради условията на труд, които застрашават живота им. Също така трябва да се спре незабавно с всички изпълнителни действия срещу най-слабите, изгонвания от жилища и пр.


Изявление на Революционно анархистко действие – Турция: не COVID-19, а ПСР-19

Властта обяви безкрайни и неадекватни забрани под името „мерки срещу COVID-19“. Мерките ѝ обаче са привидни, а не реални. Те се прилагат различно за бедните и за богатите. Докато работниците продължават да работят в цехове, фабрики и строежи, шефовете поддържат изолация. Докато кафенетата затварят, моловете продължават да работят. Сегрегацията е ясна. Мерките нямат нищо общо с COVID-19. Забраните за плод на усилията да бъде контролирано обществото, изправено пред криза, и да се направи истинската криза неразбираема и незабележима.
Истинската криза: Външна политика. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) продължава да ескалира напрежението със своята агресивна военна политика извън границите на страната. Управляващите „отстояват“ позициите си, като атакуват всеки „съсед“ около нас, от Либия до Кипър, от Ирак до Сирия. Те не могат да се отърват от имиджа на малкия брат, на когото големите братя САЩ и Русия се карат и налагат наказания. Това продължава да срива международния авторитет на страната.
Вътрешна политика. Правителството се опитва да обвърже собственото си съществуване с това на страната и се опитва всячески да отложи изборите. Очевидна е целта да бъдат прекъснати връзките между отделните опозиционни движения. Знаят, че неизбежното покачване на долара и еврото спрямо турската лира ще доведе до оставки на министри. Възобновяват отдавна приключени политически съдебни дела, под претекст за борба с COVID-19 репресират контракултурата по улиците.
Икономическа криза. Държавните дългове, безработицата и инфлацията продължават да растат. Забраните засягат предимно сектори с млади работници. Закритите фирми и милионите безработни всъщност не са резултат от COVID-19, а от грабежа на ПСР, с който богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Нарастването на безработицата означава по-евтина работна ръка за шефовете. Това води до страх от безработица и примиряване с експлоатацията.
Сегрегация. Особено тежки забрани и ограничения бяха наложени на възрастните хора, които правителството и без друго счита за икономическа тежест. Ограниченията са безсмислени, защото работещите им роднини могат лесно да ги заразят с COVID-19. Ограниченията докарват на възрастните само депресия, страх и психика на затворници.
Властта иска да предотврати общуването и обсъждането на кризата чрез затваряне на социалните пространства. Магазините са отворени, а социалните центрове – затворени. Фабрики и работилници са отворени, а центровете за почивка на работещите в тях – затворени. Явно COVID-19 се разпространява с думи! Скоро ще забранят и да се говори. Митинги на ПСР обаче се провеждат. На поредното рязане на ленти се превозват с автобуси хиляди клакьори.
Медийна криза. Телевизионните сериали, филми и състезания продължават със стотици работници пред и зад камера. Медията не спира да работи, защото е незаменима част от правителството. Информацията за пандемията умишлено е противоречива и дезориентира хората. Заплахите и тормозът срещу Асоциацията на медиците е признак за това.
Криза в образованието. Образователната система е друго средство за контрол. Важна връзка на обществото с информацията е прекъсната с дистанционното обучение, което не е достъпно за всички. Частните уроци за богатите продължават, за бедните остава „липсата на обучение“. Родителите живеят с мисълта, че са безполезни, защото не могат да осигурят образование за децата си, а децата също преживяват тревогата от едно безполезно бъдеще.
Здравна криза. Пациентите са на практика подсъдими, от диагнозата до лечението. И тук разликата между богати и бедни е очебийна. Държавните болници не могат да се мерят с частните по качество и пак уж са претоварени, уж не са пълни. Нищо не е ясно. Кой може да се лекува у дома и кой трябва да постъпи в болница? Реален ли е 14-дневният период на карантина? Предава ли се вирусът по въздуха? По вода? Обществото няма ясна представа кой изобщо има право на здравно обслужване. Здравната система е превърната от ПСР в търговия, психологията на всички здравни работници, от санитарите и медицинските сестри до лекарите, е обърната с главата надолу.
Не COVID-19, а ПСР-19. Това е криза на 19-годишното управление на ПСР – много по-зловредно от пандемията COVID-19. Това е смъртоносен вирус, с много тежки симптоми. Вирусът ПСР-19 е враг на младите, на трудещите се, на жените, на ЛГБТ, на народа, на планетата, на справедливостта и свободата. Знаем, че тази пандемия не е първата. Знаем, че стотици пандемии са преодолени в продължение на хиляди години. COVID-19 също ще бъде преодоляна. Също така знаем, че пандемията на властта срещу справедливостта и свободата е по-опасна от COVID-19, но всяка пандемия на властта ще бъде унищожена от бунтове и революции. Всеки вирус ще бъде излекуван, всяка власт ще бъде унищожена, за да се създаде нов свят. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *