Парламентарният кретенизъм

печат
Сесията на „НС“ е открита. В креслата на парламента са седнали „народните избраници“, на които страната е поверила да отстояват нейните многосложни и разнообразни интереси.
Кои са тези „стопани“ на страната? Тези, на които тя е отдала толкова време, енергия, пари? Тези, които имат последната, решаваща дума по всички въпроси, от които народът се вълнува и поставя?
Само от начина, по който са избрани, бихме могли да преценим, че това са хора, далеч невинаги популярни дори в своите райони, които ги изпращат, за да ги „представляват“. Популярността им, както виждаме, се създава от безсрамната реклама и щедростта на партийните комитети и медии. Тези хора могат да бъдат много далече от интересите на района, който представляват, може да не познават добре неговите нужди, но това не е необходимо за тях. Политикът трябва да знае нуждите на своята партия, трябва да умее да живее с нейните интереси и да може да облече твърденията си от парламентарната трибуна в пищната опаковка на „националните интереси“.
Ако участието в местното самоуправление изисква определен опит, известни познания, то участието в такава сложна законодателна машина, какъвто е съвременният парламент, би трябвало да изисква не само „добрите намерения“ на депутата, но и някои специални познания от неговия страна, нали?
Ни най-малко! Всъщност повечето политици започват да сричат общественополитическия буквар, едва когато вече са седнали на пейките на парламента. Шепата депутати със специална подготовка под формата на държавно-политическо или икономическо образование обикновено не са запознати с реалните, конкретни нужди на народа и страната. Боравейки лесно със света на абстракциите, способни да създават общи отвлечени лозунги, те са безсилни да запълнят своите банални формули с жизнено съдържание. Те творят за архивите, но не и за живота.
Кои все пак са всички тези дилетанти, призвани да управляват страната?
На първо място, това са многобройните представители на интелигенцията, която отдавна е монополизирала парламентарните банки. От интелигента, който прави политическа кариера, не се изисква да има широки или задълбочени познания по който и да е клон на общественото знание. Той може да бъде истински профан по най-важните въпроси на обществения живот, но трябва да умее да говори добре или да пише добре, да е овладял едно изкуство – да бъде идеолог на онези, които са го изпратили да се бори не за истината и правата на народа, а за техните интереси. Интелигенцията доставя такива хора на едро. Юристи, хуманни и ветеринарни лекари, педагози от различен сорт и накрая – многобройни и разнообразни представители на литературния и журналистическия свят – това са кадрите на съвременните политически борци.
Между тях може да има блестящи адвокати, талантливи лекари, велики учени, изключителни писатели, посветили години на добросъвестното изучаване на своята специалност, които са си създали име с творби в своята област, и въпреки това всички те с изненадващо лекомислие захвърлят тогата или скалпела, когато се отвори възможност да влязат в парламента. Те не разбират или не искат да разберат, че управлението на съдбата на цял народ се нуждае от безкрайно по-сложен клон на знанието от този, на който досега са посветили своите сили.
Не е изненадващо, че парламентарната работа на всяка една държава е поразителна със своето безплодие и колосално пилеене на силите на народа. Цели сесии минават без никакви положителни резултати, отделя се време за непрекъснато бръщолевене, обсъждане на мъртвородени проекти, задкулисни интриги и партийни сметки.
Уж вече всички знаят колко струва парламентарното дърдорене, но в парламента от десетилетия продължават да доминират „интелектуалните“ дърдорковци.
Известно е мнението на Хърбърт Спенсър, че парламентаристите като цяло са изключително невежи, че обикновено са под средното ниво на страната както в умствено, така и в морално отношение.
Умствената и морална нищета на парламента, разбира се, не се дължи на факта, че в него влизат само тепегьозите на нацията; амбицията, егоистичните сметки, донкихотовщината често са причина за появата на изявени обществени таланти в безцветната тълпа от парламентаристи; поради вътрешната си природа обаче парламентът е длъжен да води яростна борба с всичко, което се стреми да се изтръгне от спарения коптор на партийната дисциплина; той уравнява членовете си, скопява техните проекти, осакатява ги с поправки и пояснения.
Понякога той позволява да се говори за световните проблеми, може дори да разреши да бръмне неспокойният дух на някоя парламентарна досадна муха, но всичките му решения са банални, плоски, чиновнически, бездушни.
Бележка на преводача: авторовите приказки за възможното присъствие на някои гении и таланти в „народното събрание“ навярно се отнасят за някакъв имагинерен, извънземен парламент. Що се отнася до нашите дупетати, те завалийките са си ДУПЕТА – „отпреде и отзаде“, както благоволява да се изразява госпожа председателката им… •

Адаптация от френски проблясък


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *