„Петата свобода“ на Ноам Чомски

печат
На 12 август 1941 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и министър-председателят на Негово кралско величество краля на Великобритания или както сам се нарича – неговият „предан слуга и поданик“ – Уинстън Чърчил се срещат на борда на американския крайцер „Август“, където подписват съвместно изработената Атлантическа харта. В нея двамата прокламират знаменитите „Четири свободи“: на словото, на религиите, от нуждите и страха. Малко по-късно техният „доблестен съюзник“ Йосиф Висарионович Сталин преподписва тази – по думите на Чърчил – „изпълнена с дълбоки и съдбоносни последици декларация“, определяща главните цели на съюзниците във Втората световна война. Представената на вниманието на читателя книга се нарича „Петата свобода“, тази, която – както казва нейният автор Чомски – Рузвелт, Чърчил и присъединилият се Сталин – са пропуснали да включат в своята харта. Кой е Чомски? Може би у нас читателите на вестник „Свободна мисъл“ са срещнали първи името на тази изключителна фигура на нашата съвременност (в майския и юнския брой от 1992 г. органът на Федерацията на анархистите в България публикува интервю или по-скоро „Разговор с Чомски за актуалността на анархосиндикализма“). Роден през 1928 г. в град Филаделфия, САЩ, Аврам Ноам Чомски е световно признат лингвист и професор в Масачузетския технологически институт. Един от първите в света използвал ефикасно математическите и логическите модели за описание на езиковия механизъм с оглед откриване на по-дълбоките и по-общи характеристики на „човешкия език“ изобщо. Чомски е не по-малко известен с аргументираната си критика и безкомпромисна позиция срещу имперската политика на „лидера на Свободния свят“ САЩ. Борбата на тоя съвременен Давид срещу най-могъщата държавна машина, която историята познава, и нейните престъпления във всички райони на света – от Южна Америка до Азия – може да събуди само възхищение у всички, чиито ум и сърца не са опустошени от Шейлоковите „идеали“ на пазарната демокрация. „Петата свобода“ – или „Власт и идеология“ в оригинал – е съставена от петте беседи, изнесени от автора в Манагуа през 1986 г. Записвани директно на магнетофон и непреработени, те са оставили печата на сказки върху езика, структурата и съдържанието на книгата. Изгарящите и изобилстващи с каскади от аргументи изречения понякога са доста дълги, а повторенията на елементи от предишната глава в някоя от следващите се обясняват с педагогическия подход на Чомски пред една вероятно изменяща се от беседа на беседа публика. Първата част (или сказка) е посветена на неизменната стратегия на САЩ, целяща елиминирането на всякакви конкуренти и трайното настаняване на американските капитали, политическото и – ако е необходимо – военното им присъствие в бившите колонии и сателити. Освен другите велики сили, сред които историкът на американската външна политика ще намери последователно Испания, Великобритания, Япония, Германия или СССР, на елиминиране подлежат и всички локални групи, организации и сили (във всяка страна – малка или голяма, близка или далечна – независимо от идеологиите и социалния им състав), които са дръзнали да се противопоставят на „Петата свобода“ – „свободата“ на американския капитал и държава да плячкосват световните ресурси, да ограбват местното население и да определят рамките на социалния, стопанския и политическия ред в страните на непрекъснато разширяващата се „сфера на влияние“ на САЩ. Последното формулиране на тази глобална стратегия е „Новият световен ред“, който бившият президент Буш очерта след рухването на поредната съперничеща империя – Съветската. За реализирането ѝ са позволени всички средства и добри всякакви съюзници или слуги – вчера нацисти и фалангисти, днес „комунисти“ и чекисти. Втората беседа третира проблема за „контрола над вътрешната агресия“, тоест за смазването на всякакви опити да се създаде общество, различно от „пазарното“, в което туземното население би разрешило самостоятелно и по един задоволителен начин проблемите на прехраната, жилищата, здравеопазването и образованието си – въпросите за „хляба и свободата“ – и с това би дало заразителен пример на другите народи и континенти, изтръгвайки ги от сферата, в която САЩ практикуват „петата свобода“. Изобилие от примери илюстрира дейността на американските политици, дипломати, разузнавачи и солдати върху всички паралели и меридиани. Дейност, насочена към осъществяване на контрола на американската държава върху хода на социалната история на човечеството. В третата част, предвид аудиторията, вниманието е съсредоточено върху Централна Америка и Карибския архипелаг. Тук Чомски навлиза в детайли, които разкриват цялата чудовищност и ужаси, които съпътстват прилагането на принципите на американската политика в „техния малък регион“. Заедно с това те позволяват да се определят общите и постоянни характеристики на тази политика, която е неразривно свързана със структурите на властта, икономическата и социалната същност на днешното американско общество. Не на последно място тази беседа дава възможност да се предвиди какво очаква народите от „големия регион“ в случай на една тотална победа на американския „нов ред“ в света и в частност, при едно безпрепятствено настаняване на техните слуги и агенти в овакантените кресла на назначаваните доскоро от Москва диктатори в Източна Европа и другите зони на създадения след крушението на „Третия Рим“… „вакуум“. В четвъртата беседа е разгледана така наречената „национална сигурност“ и свързаните с нея проблеми на въоръжаването, милитаризма и заплахата от ядрена война. С оглед на годината, в която са изнесени сказките (1986), използваните в нея данни и документи са остарели (днес СССР е мъртъв и в утрешните войни за господство над света навярно враговете и коалициите, които ще заплашват „националната сигурност“ на американския капитал и неговата „желязна пета“ – държавната машина, ще бъдат други), но заключенията на Чомски за социалната мотивировка на американската политика остават в сила: тя няма нищо общо с „националната сигурност“ на САЩ, днес никой не ги заплашва и главният им враг е неутолимият апетит на собствените им капиталисти и волята на американските държавни мъже да наложат своя „ред“ на планетата. Оттук стремежът да се консервира един „звездно-ядрен щит“, позволяващ безнаказано практикуване на Петата свобода в двете полукълба и провеждането на наказателни операции срещу всеки и всички, които биха се съпротивлявали на желязната „хармония“, която ни предлага Жандармът на света. В тази политика ядрените оръжия и терор са само средства за контрол над… историята. В „обикновената“ ежедневна практика целите могат да бъдат постигнати и чрез „малките“ локални войни и полицейски операции… под знамето на ООН. Последните развития в политиката за разоръжаване и данните за военните бюджети сочат, че в перспектива господарите на света се ориентират към усъвършенствани професионални армии с класически въоръжения – тоест подготвят наемниците на световната контрареволюция, шпицкомандите за водене на утрешните граждански войни не само в собствените им отечества, но и за „сдържане на вътрешната агресия“ във всяка точка на земното кълбо. Тази имперска и класова политика е неразривно свързана с държавните институции, социалните структури и доминиращите икономически и финансови интереси в американското общество. Никакви избори и замяна на едни ръководители с други, „по-добри“, не са в състояние да променят това положение на нещата.

Последната пета сказка е посветена на методите и средствата, чрез които в условията на пазарната демокрация елитите постигат увековечаване на господството си, „правилата на играта“ и „опитомяването“ на низшите слоеве от народа, неговото маргинализиране и изключване от вземането на решения по жизненоважните за него въпроси. След изработването на „консенсус“ с интелигенцията и ангажирането ѝ в апологетиката и агитпропа се цели, ако не привличане на изключените от „демокрацията“ народни слоеве за активно „строителство“ на собствения им затвор, то поне задържането им в състояние на летаргия, апатия, безсилие и безизходност. Постигнатите успехи в отчуждаването, оглупяването и парализирането на народа от американските масмедии, университети, „науката“ за връзки с обществеността, църквите и останалите институции на официалната пропаганда не може да се отричат, но краят на човешкия род още не е вписан в дневния ред. Без да сме в навечерието на „последния и решителен бой“, съществуват макар и минимални легални възможности, предоставени от либералната демокрация, които трябва да се използват. На първо време за разговори, сказки, брошури и вестничета. За лишена от блясък и суетен шум апостолска работа с оглед създаването на групи, опорни точки, бази и предмостия, без които борбата на народа срещу потисничеството на държавата и грабежа на капитала става безнадеждна. За създаване на мрежа от революционни организации, без чиито ясни стратегически и програмни цели, интелигентно обмислени и проведени със смелост и постоянство акции, не само днешните поколения ще бъдат обречени в предстоящите социални борби на петте континента.
Към „Петата свобода“ са прибавени като приложения две глави от две други книги на Чомски – първата от 1977, а втората от 1991 г. Те доизясняват част от бегло споменатите в беседите проблеми като аферата „Уотъргейт“, убийството на водачите на „Черните пантери“ или дават допълнителни характеристики на американския интелектуален елит, на пропагандата, на демокрацията в САЩ и нейните „кризи“. Всички бележки, които преводачът си е позволил с цел поясняване мисълта на Чомски или налагащите се паралели между описаните от него процеси в Третия свят и тези в „посткомунистическото“ източно пространство, са винаги под линия. За тях отговорност носи само той. Струва ми се, че хора като автора на „Петата свобода“ са необходими на българския народ за озониране на политическия ни живот и докато той ги извади от собствената си утроба, вакуумът в обществената мисъл трябва да бъде запълнен с преводи от рода на предлаганата книга. Надявам се, че тя ще скъси пътя към истината за мнозина от лелеещите празни надежди и розови илюзии поданици на „втората пазарна република“ или „четвърто конституционно българско царство“, идващи на смяна на полицейската диктатура. Те са двойно по-необходими в днешното време на духовна, нравствена, идейна, социална, икономическа и политическа криза. Може би най-тежката, дълбока и всеобхватна криза, каквато България не е преживявала след никоя от предишните си национални катастрофи. Ние живеем в разгара на Четвъртата, която ни приближава ускорено, вместо към бленуваната още от бай Ганя Европа, към Третия и дори Четвъртия свят. Част от тази катастрофа е и кризата на нашата интелигенция. Сега тя се разразява с особено опустошителна сила поради десетилетния терор и корумпиране, превърнали се в държавна политика на бившия режим, и още поради капитулацията на тази интелигенция пред политиката на топора и сребърниците. Духовната пустиня, в която вече четвърта година ни разхождат следдесетоноемврийските правителства на лукановци, поповци, филипдимитровци и беровци, беше създадена от диктатурата на георгидимитровци, червенковци и живковци. Истината обаче няма да бъде пълна, ако не кажем, че унищожаването на цвета на българската интелигенция започна още при Кобургите. В известен смисъл „пролетарската“ диктатура само довърши тяхното „дело“. Днес „в Гренада е мор“. Въпреки просветеното мнение на последния български държавен глава, аз мисля, че никога, от век и половина насам, тая интелигенция не е достигала такова дъно на нравствено падение и творческо безплодие. Като че ли за нашите времена Некрасов е написал: „Били са и по-тежки, но по-подли – никога!“ Това е още една причина да привлечем вниманието на българския читател върху нравствените и граждански позиции на Чомски. Те са в пълен контраст с тези на нашите „интелектуалци“, които от десетилетия се въртят като просяци или придворни около банкетните софри на „върховната власт“. И днес, както във „времето на тоталитаризма“, те служат на силния на деня, на „плащащия в брой“. Затова заплакаха за „свободата“ на кувейтските шейхове, затова се възмутиха от шовинистичните и националистични варварства на един Садам Хюсеин, затова изобличават полицейския садизъм на Милошевич или изпращат „сини каски“ в… Камбоджа. От тях обаче не се чу и няма да се чуе нито дума за терора на турската държава срещу кюрдите и още по-малко против световната имперска политика на новите им господари от Вашингтон. Напротив, същата готовност да продават и предават народа, същата изпълнителност на всякакви мръсни поръчки, същата живковска сервилност, угодничество и челобитие. Само капищата са сменени и „идеалите“ – вчера беше марксизмът, днес е неолиберализмът. На фона на интелектуалната бакалия, лакейство и поголовно проституиране на тълпата дипломирани или „удостоени“ подлеци и шутове, продаващи интелектуалното си първородство срещу казионна леща, позициите на Чомски се открояват и му правят чест. Защото са насочени най-напред срещу властниците и капиталистите от собствената му страна – срещу „своите“ грабители и палачи. Защото са позиции на свободен Човек. •

Георги Константинов
предговор към „Петата свобода“ или „Власт и идеология“ на Ноам Чомски
Париж, юни-юли 1993 г.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *