Повече организирани тела и умове

печат
El Freegano е дългогодишен активист, разпространяващ анархистка идея под различни форми – самиздат продукти като списанието „Катарзис“ и преводни материали, анархистки рап, видеоклипове в YouTube и други. Включва се в инициативи на различни групи. Познава анархисткото движение в България и света от различни страни.
В това интервю опитахме да разкрием неговото разбиране за настоящето и бъдещето на движението и ролята на организациите в него.

Какво е анархизмът за теб?
Анархизмът за мен е начин на мислене и отношение към света, отхвърляне на всеки насилствено наложен авторитет, всяка йерархия, всеки социален елитизъм и паразитизъм, поставящи едни – чрез сила или хитрост – на по-високо и привилегировано място, така че да контролират останалите и да живеят на техен гръб.
Защо толкова малко хора се определят като анархисти и защо много хора споделят друг начин на мислене?
Мисля, че до голяма степен това се дължи на пропагандната машина на властта. Масмедиите и развлекателната индустрия дотолкова са очернили думата анархия, че тя масово се използва като синоним за безредие и хаос. Така някои хора може и да разсъждават като анархисти, но да мислят, че анархията е нещо лошо. От друга страна същите тези пропагандни инструменти спомагат за покваряването на обществената култура и налагането на един хищнически модел на поведение.
Ти самият как стигна до тези идеи?
Случи се постепенно във времето чрез срещите ми с различни хора. От тийнейджърския бунт, скейтборда и приятелите, с които се събирах – тогава драсках анархии навред, без да имам идея за философията и движението зад този символ. Впоследствие пънк музиката спомогна доста, насочи ме към вегетарианството, опазването на дивата природа и социалните борби, но крайното ми осъзнаване като анархист стана през студентските ми години в София, благодарение на личните ми срещи с хора от местните анархистки групи и прочетените анархистки вестници и книги.
Според теб какъв е най-добрият начин за една организация като ФАБ да помогне идеите на анархизма да достигат до днешните младежи?
Мисля, че в днешно време е много по-трудно да привлечеш вниманието на хората поради големия информационен поток. Има прекалено много разсейващи фактори, а и животът е доста по-добре в материално отношение спрямо този преди 100 години. Анархизмът трябва да бъде в крак с времето, но също така да не губи основните си принципи. Анархистката пропаганда има нужда от известна доза свежест и креативност. Младежите, а и повечето хора, прекарват доста време във виртуалното пространство, в различните социални мрежи и сайтове. Едно от направленията би трябвало да бъде насочено натам. Колкото може по-креативна пропаганда с картини, клипове, филми, песни, подкасти и т. н, но паралелно с това е важно да тече и анархистка дейност в реалния живот, където хората да се срещат на живо, да създават приятелски отношения и да организират съвместни действия, защото живият контакт е нещо истинско и силно.
Какво трябва да прави човек, ако реши, че е анархист?
Това зависи от конкретния човек, а и никой не може да ти каже, какво точно трябва да се прави, особено ако си анархист. Иначе има голямо разнообразие от анархистки дейности, свързани с пропаганда, организационна работа и борба. Може да се пише, превежда и разпространява анархистка литература, може да се рисуват картини, графити, комикси, може да се правят клипове, предавания, музика и филми, може да се поддържат независими автономни пространства като Фабрика Автономия например, където да се провеждат най-различни инициативи като дискусии, прожекции, концерти, работилници за споделяне на опит и т. н. Може да се организира или участва в синдикат, където работниците да се борят за по-добри условия на труд и достойно заплащане, може да се организират работнически кооперативи, където хората взаимно да ръководят своя бизнес без шефове, може да се засаждат комунални зеленчукови и овощни градини, може да се пишат програми с отворен код, може да се подпомагат хора в нужда, може да се организират протести, стачки и евентуално по-радикални действия в борбата срещу потисничеството. Хубаво е хората да се събират в групи, а групите да се свързват с други подобни такива, така че да се изграждат мрежови структури на взаимопомощ и борба. Също така е нужна обаче и вътрешна работа, чрез която да премахнем властническите тенденции от собствените си умове и поведение.
Бих искал да напишеш малко повече за групите. Защо е „хубаво“ хората да се сдружават и организират заедно в анархизма?
Хората са социални същества и в хода на човешката история са оцелели и еволюирали именно заради сдружаването си и взаимната подкрепа. Може да се каже, че това е програмирано в нашето ДНК – еволюционен процес, започнал много отдавна, преди още да има хора. За извършването на дадена дейност се изискват много по-малко усилия, когато има повече участници. Ако искаме да постигнем някакви успехи, ще е много по-лесно, когато се съберем с наши съмишленици. Ако стачкуваш сам на работното си място, ще те изритат като мръсна котка, но ако сте по-голяма работническа група, може да се постигне някакъв успех. Структурите, срещу които се борят анархистите, са много тежки и добре организирани. За да се събори тази вавилонска кула, са нужни повече тела и умове, които да са добре организирани и целенасочени – без значение дали става въпрос за глобална социална революция, или за комунална градинка в махалата, практическите ползи на груповата игра са очевадни.
Мислиш ли, че може анархистите да се организират в нещо по-голямо от приятелски групички? Мислиш ли, че могат да противопоставят своя организация на октопода на властта, който е овладял планетата?
Със сигурност могат да се организират и в по-големи структури. Има множество примери за това, както от миналото, така и днес, като най-яркият е по време на гражданската война в Испания 1936–39, когато местният анархистки синдикат CNT и иберийската анархистка федерация (FAI) успяват да организират живота на анархистка основа. Всичко – от производството, през разпределението, до военната съпротива – е било организирано така, чрез създаване на множество самоуправляващи се и сътрудничещи си колективи. Мисля, че анархистките синдикати и федерации, обединяващи различни групи, са доста добра основа за изграждане на нещо по-мащабно. По втория въпрос не съм голям оптимист, поне за близкото бъдеще. Най-големите успехи в анархистката история са били, когато условията на живот са били доста тежки, нямало е и толкова разсейващи фактори като днес, така хората по-лесно са прегръщали идеите и са се включвали в борбата. Сега времената са други и трябва да действаме в духа на времето. Мисля, че климатичните промени могат да се използват като обединяваща идея в социалната борба. Това, заедно с новите технологии, създава потенциални възможности за някаква глобална промяна.
Ти самият участваш ли в някакъв колектив и имаш ли опит в по-голяма организация – например конфедерация от колективи?
Бил съм част от няколко анархистки колектива в България и Испания, като с единия участвахме в международна инициатива за борба срещу границите в „Крепостта Европа“. През последната година съм слабо активен, но подпомагам разни приятелски групи с каквото мога.
Често срещана критика към анархизма е, че работи добре в малки колективи, но е невъзможно да се организира в голям мащаб. Има ли нещо в твоя личен опит (а не в историята или теорията), което те кара да вярваш, че цялото човешко общество може да бъде организирано чрез пряка демокрация?
Критиката е основателна, защото всеки си носи своето его и то е трудно за преглъщане. Човечеството може и никога да не успее да се организира на прякодемократична анархистка основа, но това не е причина да не опитваме. Анархията е естествен процес, резултат от еволюцията на живота, а анархизмът е един висш идеал, към който си заслужава да се стремим, защото здравият разум сочи натам. Мисля, че за да успеем, освен борбени, трябва също да бъдем съпричастни и грижовни. Така може и да преодолеем вредния стремеж да се налагаме на всяка цена и да постигнем някаква по-мащабна организация.
Би ли участвал във ФАБ? Защо?
Да. Аз съм участвал в разни събития и инициативи на ФАБ, разпространявал съм вестник Свободна мисъл и доста отдавна съм писал неща за него. Ще бъде хубаво, ако ФАБ стане истинска федерация, обединяваща различни анархистки групи и индивиди от страната.
Как си представяш това и може би по-конкретният въпрос е какво точно си представяш, че е ФАБ в момента?
Честно казано не знам какво е положението във ФАБ, но си мисля че сте няколко души, които движат главно вестника и някои книжни издания. Знам, че някои от вас са ангажирани и със синдиката.
Да приемем, че общо взето си наясно със ситуацията. Въпросът е как (дали може) това нещо да се превърне в „истинска федерация“?
Много е дълго да обяснявам, трябва да ти разказвам целия си опит в последните 15 години с ФАБ, но досега не съм видял начин да се случи нещо по-истинско от това.
Честно да ти кажа, не знам дали и как можем да преминем към „истинска федерация“, защото всеки е потънал в своите си филми и занимания. Може би, ако се правят по 1–2 годишни срещи на различните групи, за да се търсят допирни точки и общи каузи…
Радвам се, че вестникът е жив след толкова много години. Определено има нужда от анархистка пропаганда, за да се поддържа огънят и мотивацията ни за действие. Дано има повече хора, които да го четат, да го подкрепят, да го правят и разпространяват. •

СМ


 

1 коментар

  • nihilismo o muerte

    Според мен г-н Фреегано е харесван не поради дълбокия си ум , а заради енергията и присъствието си на което повечето хора изглежда се радват.Също точно заради „егото“ си той е и анархист и многото други работи и въпреки това е на всяка манджа мерудия и човек народен, тоест егото не пречи .Той обаче не може да си обясни космическия феномен на живота , както никой не може и съкровената му мисъл е „ще се обичаме и любовта ще промени живота към по-добро“ което практиката е доказала като невъзможно , щото и днес качеството на живота е много по-ниско отколкото мнозинството от хората си представят.Ако в практическия си живот не се откажем от днешните глезотии на цивилизацията не преодолеем страха от смъртта и неизвестното , все ще се въртим около това кой и какво ще произвежда и кой и какво ще получава , което вече е ужасно досадно и май кара много хора да се самоубиват.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *