Поражението на свръхдържавите (още един сценарий)

печат
След краха на СССР и краткотрайните (от историческа гледна точка) илюзии на Фукуяма за „края на историята“ САЩ изгубиха своята хегемония и светът от еднополюсен се превърна в многополюсен. В следващите редове публикуваме страховете и мрачните предупреждения на Найъл Фергюсън, британски историк, специалист в областта на финансовата и икономическата история, професор в Харвардския университет, политолог и публицист, за бъдещето, което не е зад девет баира:
Разбира се, можем да си представим, че утвърдените световни силови центрове – Съединените американски щати, Европа и Китай – ще останат заключени в собствените си регионални сфери на влияние. Какво обаче може да се каже за нарастващите стремежи към независимост, за които говорят международните организации, създадени под американско ръководство след Втората световна война – ООН, Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация? Всяка една от тези организации се вижда в известен смисъл като представител на „международната общност“. Дали обаче техните стремежи за глобално управление са толкова различни от духа на „мрачното средновековие“?
Претенциите за универсализъм са били неразделна част от риториката и на онази епоха. Всяка империя е мечтаела за власт над целия свят; техните властници, понякога неподозиращи за съществуването на други цивилизации, дори са вярвали, че подобни въжделения са осъществими. В действителност обаче не е имало нито всемирно християнство, нито всеобхватна Поднебесна империя. Реална е била политическата фрагментация. Това важи и в наши дни. Характерната черта на съвременната епоха е придвижването на властта не нагоре към наднационалните институции, а надолу. Със загубата на монопола на държавата върху насилието и нейната способност да контролира комуникационните мрежи човечеството навлезе в период, характеризиращ се с дезинтеграция в не по-малка степен от интеграцията.
Ако свободното движение на информация и средства за производство увеличава възможностите на транснационалните корпорации и неправителствените организации (а също и на религиозните култове от всякакъв вид), то свободният обмен на технологии за унищожаване и разрушаване засилва престъпните организации и терористическите групи. Създава се впечатление, че тези групи вече са в състояние да действат където поискат – от Хамбург до ивицата Газа. За сметка на това мандатът на „международната общност“ съвсем не е глобален. В действителност той все повече се ограничава до няколко „стратегически“ града като Кабул или Прищина. Накратко, именно недържавните агенти – „монасите“ и „викингите“ на нашето съвремие – ще притежават реалната глобална сила.
Какво ни остава? Упадък на империите. Възход на религиите. Повсеместна анархия. Спасение зад стените на градовете крепости. Всичко това е познато от „мрачното средновековие“ – опит, който светът, останал без свръхдържава, скоро ще трябва да преживее отново. Проблемът обаче е в това, че новото „мрачно“ ще бъде много по-опасно от онова, което човечеството вече е преживяло през IX век. Светът е населен почти 20 пъти по-гъсто и затова конфликтите между различните „племена“ неизбежно ще се окажат много по-чести.
Технологиите преобразиха производството и сега човешките общности зависят не само от прясната вода и добрата реколта, но и от снабдяването с изкопаеми горива, чиито резерви, както е добре известно, са ограничени. Технологиите увеличиха и възможностите за разрушаване; днес можете не само да разграбите града, но и напълно да го унищожите. За две десетилетия глобализацията – интеграцията на глобалния пазар на стоки, труд и капитал – допринесе за повишаването на жизнения стандарт на хората навсякъде по света, с изключение на онези страни, които сами са се изолирали от този процес чрез тиранични режими или граждански войни. Обръщането на хода на глобализацията, което може настъпи с новото „мрачно средновековие“, неизбежно ще доведе до икономическа стагнация и дори депресия. Ако събитията от 11 септември 2001 г. се повторят например в Хюстън или Чикаго, Съединените щати несъмнено ще предприемат допълнителни мерки за защита и ще се превърнат в по-малко отворено общество, не толкова гостоприемно към чужденците, които посещават страната за търсене на работа, туризъм, гостуване или развитие на собствен бизнес. Междувременно, с разширяването на мюсюлманските анклави в Европа проникването на ислямските екстремисти в ЕС ще стане необратимо и трансатлантическите разногласия по проблемите на Близкия изток ще достигнат критична точка. Икономическата криза в Китай ще доведе до краха на комунистическата система и ще отприщи същите центробежни сили, които подкопаваха в миналото мощта на предишните китайски империи. Западните инвеститори ще понесат загуби и ще установят, че по-ниските печалби у дома са за предпочитане пред потъналите гемии в чужбина.
Най-лошите последици от новото „мрачно средновековие“ ще се проявят в покрайнините на отслабващите велики сили. Най-богатите пристанища на световната икономика – от Ню Йорк до Ротердам и Шанхай – ще станат обекти на нападения на разбойници и пирати. За терористите няма да бъде трудно да разрушат режима на свободно корабоплаване, като превърнат петролните танкери, самолетоносачите и круизните лайнери в свои мишени, докато западните страни се концентрират изцяло върху сигурността на своите летища. В същото време локални ядрени войни могат да опустошат цели региони, като се започне от Корейския полуостров и Кашмир и се стигне до Близкия изток. В Латинска Америка безнадеждно бедните низини ще потърсят утеха в мисионерското християнство, внесено от протестантските секти от САЩ. В Африка чумата на СПИН и маларията ще продължи своята сеч. Малкото оцелели от кризите авиокомпании просто ще отменят полетите до много градове на тези континенти. Кой ще остави сигурността на строго охраняваното си битие, за да ходи там?
Поради всички тези причини перспективата за един безполюсен свят би трябвало да ни плаши много повече, отколкото е плашила наследниците на Карл Велики. И в случай, че Съединените американски щати се отдалечат от глобалната хегемония – която хегемония съществува днес само в съзнанието на самите американци, вече уязвими за малките поражения по отдалечените граници на империята, – ние няма да станем свидетели нито на епохата на многополюсна хармония, нито дори на предишния баланс на силите, както се опитват да ни убедят някои противници на американското господство. Внимавайте какво си пожелавате. Многополюсният свят няма да стане алтернатива на еднополюсния. Последният ще бъде заменен с безполюсен – ще настъпи глобален властови вакуум (какъв ужас! – б. ред.) и от този не толкова нов, глобален хаос, ще спечелят сили, които са далеч по-опасни от конкуриращите се помежду си велики сили. (sic!)

Найъл Фергюсън


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *