Причините за революциите

печат
Какви са причините за революциите? Съществуват различни класификации, ще се спра бегло на две от тях. Най-често срещаното деление е на:
ОБЕКТИВНИ ПРИЧИНИ, които са свързани с наличието на материални условия за създаването на обществото към, което се стремим. В наше време те са резултат от Роботронната революция (РР) – фактор, който ще разгледам по-детайлно малко по-надолу, както и на дължащото се във висша степен на нея разрушаване на социалното и интернационално статукво.
Като следствие от това настъпва дестабилизация на старото общество, чието по-нататъшно съществувание става проблематично, ако не и невъзможно.
СУБЕКТИВНИ фактори или причини са спонтанността и стихията на масите и организираността на революционерите. Субективните причини се определят от обективните, но те не са неизбежно следствие от тях и зависят от прекрачването на прага на поносимостта, от тежестта на кризата и изчерпването на търпеливостта на масите, когато викове като „Хващайте топорите!“, „На оръжие!“ и други по-съвременни лозунги не предизвикват страх, а въздействат мобилизиращо. Към тях спадат още прозорливостта, пропагандните, агитационните и организаторските качества на революционерите и не на последно място – куражът и дързостта им.
Отношенията маси-революционери – при наличието на революционна ситуация – са отношения на взаимодействие, при което най-важни са организирането и самоорганизирането на революционната спонтанност и стихийност.
СЪЩЕСТВУВА и друго дефиниране на причините за революцията, при което те са разделени на структурни причини и причини-поводи. Първите са дългосрочни и мащабни тенденции, които подкопават съществуващите икономически, социални и властови институции, отношения и връзки и ориентират борбите на „нисшите класи“ към преодоляване на старото общество и замяната му с ново, чиито контури са започнали да се очертават.
Ще се спра малко по-подробно на тези причини за Социалната революция (СР). Конкретно за съвременното капиталистическо общество и неговата държавна организация, които са подложени на ерозиращото въздействие на РР (Роботронната революция), структурните или обективни причини са:
Конкуренцията между компаниите (тръстове, концерни, картели и пр.) на националните и на световния пазар, която води до концентрация и централизация на капиталите, до образуване на монополи, на мулти- и транснационални компании, на богаташи и свръхбогаташи, които стават все по-малобройни и неподбиращи средствата за борба с чуждестранните си конкуренти и все по-алчни в стремежите си да изтръгнат максимални печалби.
Вследствие автоматизацията броят на наемните работници (най-напред в производството) рязко се съкращава, експлоатацията става все по-безжалостна, което води до натрупване на другия полюс на все повече „излишни“, „прекариат“, лумпени, угнетени и презрени бедняци, които – заедно с остатъчния пролетариат – са революционният потенциал и базата на революционното движение.
Противоречията и кризата в световната върхушка, която става все по-богата, но все по-малобройна, с все по-ожесточено борещи се помежду си „национални“ кланове, заплашват да станат неудържими, защото работниците стават все по-малко, неплатежоспособните растат, пазарите и печалбите се свиват.
Тези кризисни процеси засягат и „средната класа“, която също е осъдена от развиващата се РР да се разпадне на малцина, които ще се присъединят към долния слой на върха на социалната пирамида, и мнозинство, което ще попълни редовете на „нисшите“ класи или Петото съсловие.
Стесняващата се база на експлоатацията става причина за изостряне на борбите между различните вътрешни кланове и компоненти на господстващата класа – най-вече между властниците и собствениците на капитала, между господарите и „нощната им стража“. Обект на борбите им става „националната“ собственост. Едните са за одържавяването, а другите – за приватизацията ѝ. Борбата е за господство и богатство. Въпросът е КОЙ – КОГО? Бюрокрацията или плутокрацията?
Възможни са не по-малко яростни борби между политическата „класа“ и нейната военнополицейска охрана (между патрициите и преторианците). Особено когато нисшите слоеве на държавния апарат пожелаят да заемат местата на висшите върху йерархическата стълба.
Още една структурна причина е дискриминацията и потисничеството, прилагани по отношение на определени социални, етнически или религиозни групи. Те могат да подкопаят „легитимността“ на режима и да превърнат „малцинствата“ във врагове на съществуващия обществен ред. Тогава балансът става нестабилен, защото те започват да изпитват бунтовно недоволство и да се стремят да променят социалната система, която е несправедлива спрямо тях.
Друга обективна/структурна причина за революцията е неравномерното, изпреварващо или изоставащо икономическо, технологично и научно развитие, дължащо се на множество фактори. (Американският икономист Едуард Денисън обяснява скокообразното развитие или изоставане на дадена страна и народ с наличието на 23 фактора.) В резултат могат да настъпят значителни социални промени, вследствие на които „нисшите“ класи и дори средната потъват все повече и повече, докато малка група бързо се обогатява, което води до разпад на „морално-политическото единство на нацията“ и разцепления сред „елитите“. (Това може да се получи и тогава, когато икономическият растеж е до такава степен зависим от чуждите инвестиции, че от него извличат печалба главно чуждестранните инвеститори и техните туземни партньори.) Такива трансформации се възприемат често като несправедливост, която може да предизвика революционно недоволство сред „нисшите класи“ и разрушаване на устойчивото дотогава социално равновесие/статукво.
Още по-голямо е отражението на неравномерното развитие върху планетарната сцена. То създава географски центрове на изпреварване и изоставане, което е източник на нестабилност. Когато това изпреварване или изоставане излезе вън от определени граници (при един набор от допълнителни условия), то се превръща в източник на експанзия или в стопански вакуум, равновесието се нарушава и тогава на дневен ред се поставя въпросът за промяна на нестабилното интернационално статукво. Промяната в мощностите на „великите сили“ и като следствие – в системата на международните отношения води до световна икономическа конкуренция и конфликти, които могат да отслабят режима и да предизвикат революционни кризи, които често идват на вълни и съпътстват световните или континенталните империалистически войни, както беше в Европа през десетилетията след Наполеоновите войни, след Френско-пруската, Първата и Втората световна войни или в края на Студената война.
Войните за господство – локални, регионални, континентални, световни – ангажират и отслабват репресивните сили на всяка от участващите държави, но всичко това не означава, че войната и революцията се следват неизбежно – в политическата история на човечеството е имало над 14 000 войни, докато броят на революциите е чувствително по-малък, ако може да се вярва на хронистите. За да се превърне една война в гражданска и в революция, тоест да се обърне оръжието срещу „собствените“ господари, държавната машина и тяхното правителство, е необходимо едновременното действие на комплекс от структурни/обективни и субективни причини. Сред последните не на последно място е революционното пораженство, тоест активната работа за поражението на „родината“ във войната и превръщането ѝ в Социална революция.
Друго следствие от неравномерното развитие са „напреженията“ и конфликтите между Юга и Севера (сред които е не само усилващото се „Велико преселение на народите“ от 3-тия към 1-вия свят). В резултат, в „глобалното село“ се увеличават „гетата“, които поради расизма, ксенофобията и дискриминацията често се превръщат в заплашителни огнища на бунта.
Заплахата за живота на планетата, предизвикана от екологичната криза, може също да се превърне в революционно недоволство срещу капитализма.
Някои автори нареждат демографската криза или демографските промени сред структурните причини за революцията. В историята на човечеството до определено време населението се е променяло много бавно и е изоставало от икономическия и техническия прогрес. Когато обаче населението нараства бързо в рамките на няколко поколения, кумулативният (натрупващ се) ефект от този процес оказва отрицателно въздействие върху обществените институции на капитализма. Земята и работните места стават оскъдни, рентата се увеличава и реалните доходи падат, което предизвиква възмущението на ощетените. Цените се повишават, данъците се събират трудно, вътрешните и външните дългове растат и за властта става все по-невъзможно да поддържа армията и полицията и да възнаграждава своите привърженици. Конкуренцията и борбите за места върху йерархическата стълба се засилват и непрекъснатият ръст на населението, често наричан демографски взрив, води до появата на все по-многобройни групи от млади хора, които трудно намират подходяща работа, по-лесно се влияят от революционните идеологии и се мобилизират за социален протест, както е в арабските и много други страни от „Третия свят“.
Всички тези социални процеси са предпоставки за възходящото развитие на класовата борба. Борбата между колибите и палатите може да бъде на живот и смърт, защото в условията на власт и капитал РР застрашава съществуванието на „излишните“ и „нисшите“.
Наред с изброените, съществуват и други „класически“ фактори и причини за социалните революции, действието на част от които в условията на капитализма става експлозивно под влиянието на Роботронната революция.
Някои от тези причини/фактори на дестабилизацията са в състояние сами да изпратят днешната „цивилизация“ в гробищата на историята, а в живия живот, в моментите на неустойчиво равновесие те действат комбинирано и вкупом.
Едновременната комбинация на тези и други структурни причини води до отслабване и дестабилизация на властта. С течение на времето обществото преминава от състояние на стабилно в състояние на нестабилно равновесие и настъпва „моментът на бифуркация“, откриващ блестящи перспективи за революционната дейност.
Когато такива причини засягат няколко държави от определен регион едновременно, те заедно изпадат в състояние на нестабилно равновесие. Тогава революционната експлозия в една от тях може да послужи като детонатор за революциите в другите държави. Затова революциите често идват на вълни и се разпространяват верижно, прехвърлят се от една на пръв поглед стабилна страна в друга.
Когато изброените причини/условия са съзрели, дори най-незначителното събитие (например една демонстрация на жените срещу глада на децата им или една стачка, дори убийството или самозапалването на един-единствен човек) може да се превърне в Пиемонт и в началото на мащабна Социална революция. Това са така наречените причини-поводи. Те са като „полъха от крилцата на пеперудите над океана“ – случайни и непредвидени събития или действия на отделни хора и групи, в които се проявяват или които съвпадат с действието на дългосрочните тенденции, като образуват „капката, поради която чашата прелива“ или отприщват бурята, подтикват масите и революционните организации да предприемат решителните стъпки.
При една кумулативна конфигурация на структурните причини, създаваща криза, едно умерено и дори незначително въздействие върху духовете, резултат от локално въстание, друго действие – например дръзко неподчинение или брутална репресия – или дори много по-незначителни причини, може да предизвика буря от народни вълнения, придружена от остра конфронтация между клановете на господстващата класа, търсещи различни решения на кризата. Ако значителна част от населението се присъедини към фракцията, която води борба срещу правителството и изисква по-големи промени, можем да предположим, че първата фаза на революцията е започнала. Ако след това армията започне да дезертира или военните не искат или не могат да се справят с нарастващата съпротива, революцията е навлязла в следващата си фаза. Точно така започват революциите. В този случай незначителни вълнения могат да предизвикат увеличаване на дестабилизацията и да доведат до сваляне на съществуващия режим.
За разлика от структурните причини, които постепенно, в продължение на няколко години или десетилетия водят до нестабилно равновесие, случайните (преходни) причини или причините-поводи са неочаквани събития, които избиват обществото от коловоза и нарушават неговата стабилност. Те могат да бъдат събития от най-различно естество като рязък скок на инфлацията, особено ако това се отразява на цените на храните, бунтове и демонстрации, отправящи предизвикателства към властта, поражение във война или… пандемия. Освен това острата реакция на властите срещу протестите може да доведе до още по-масови протести. Репресията е ефективна, само когато по-голямата част от населението счита протестиращите за „екстремисти“ и държавата се разправя с тях поединично. Ако обаче протестиращите са обикновени хора от народа, а репресиите се прилагат твърде широко и безразборно, това може да накара масите да възприемат властта като опасен, „нелегитимен“ и несправедлив режим. Когато терорът е упражняван върху широките маси, острието му може лесно да се пречупи.
Изброените случайни събития стават причини за революцията в нестабилните страни, подтикват хората да застанат срещу властта открито и масово, което може да ускори преминаването и на част от човешкия пълнеж на институциите на страната на революционерите.
Революциите започват тогава, когато режимът отслабва, плъховете, усетили близкото корабокрушение, напускат лодката на властта и дори преминават от другата страна на барикадата. Резултатът от събитията обаче не е предрешен, защото революциите не са изолирани събития, а продължителни процеси, извършващи се в сложна международна обстановка. Преди да се стабилизира ситуацията, революциите могат да преминат през фази на контрареволюция, на гражданска война, терор или поредна революционна експлозия. Резултатите зависят от съвкупността и взаимодействието на обективните и субективните фактори, от степента на тяхната зрялост и обхвата им.
Само гладът и мизерията в повечето случаи не довеждат до революции. Затова свидетелства многовековната история на много от най-бедните страни. Бедните селяни и работниците не са в състояние да свалят правителството, ако професионалните въоръжени сили са решени да защитават режима. Почти през цялата история дълбоката бедност и огромното неравенство са били оправдавани от религията и традицията като нещо естествено и неизбежно. Хората се бунтуват, чак когато неравенствата или класовите разлики станат нетърпими или надеждите за по-добри времена се сринат.
На въпроса какво може да превърне бедността и неравенството в движеща сила на революцията Бакунин отговаря: Необходим е още общонароден идеал, който винаги се развива исторически в дълбините на народния инстинкт … нужна е обща представа за нашето право и дълбока, страстна, може да се каже, религиозна вяра в това право. Когато такъв идеал и такава вяра на народа се срещат заедно с мизерията, която го води до отчаяние, тогава социалната революция е неизбежна, близка и никаква сила не може да я предотврати.
Идеологиите са неразделна част от революциите. Те принадлежат към субективните фактори, но появата им не е достатъчна, за да настъпят революционните промени. Обществото не е нещо пасивно, а се състои от милиони активни хора и групи, които еволюират. Само когато те са възприели идеите за такива промени, техните действия могат да омаломощят и съборят обществения ред или да го пресъздадат и консолидират, заменяйки го с нов, по-справедлив, съобразен с плановете, съдържащи се в революционните идеологии.
Накрая следва да подчертаем, че причините еволюират и се променят с епохите, а това от своя страна определя съдържанието и характера на революциите. •

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *