Протестите от 11 юли в Куба

печат
Протестната вълна, обхванала Куба на 11 юли, започва в области извън Хавана, пострадали най-тежко от задълбочаващата се криза – дефицит на стоки от първа необходимост и режим на тока със спирания по 12 часа, на фона на засиленото ембарго на САЩ и строгите карантинни мерки. Ситуацията се утежнява след редица неуспешни опити на правителството да се справи със ситуацията от началото на годината, довели до ръст на инфлацията и черната борса. Първи излизат да изразят своето негодувание жителите на Сан Антонио де лос Баньос (провинция Артемиза) и Палма Солиано (провинция Сантиаго де Куба). Въпреки жестоката държавна цензура, протестите успяват да получат отзвук по социалните медии и скоро се превръщат в национални. Президентът Диас-Канел отправя призив към „революционерите“ да разгонят демонстрантите, започват тежки репресии срещу мирните шествия, които най-често се обръщат към международната общност за хуманитарна помощ за тежкото положение на острова. Арестувани са близо 500 души.
Публикуваме кратък текст, написан от нашите другари от Безвластническа работилница Алфредо Лопес.

Куба: краят на социалното врачуване на „революцията“
Секна напоителното социално врачуване, което караше да кротуват много динозаври на световната левица.
Изпод миловидния лик на кубинската революция изпълзя и лъсна кубинската държава с цялата си високомерна жестокост.
Същата кубинска държава, която – за да се бори с империализма на янките – създаде вездесъща политическа полиция, която държи обществото в подчинение. Същата кубинска държава, която – в името на социализма – унищожи всички организации на работническата класа, които можеха да превърнат прокламираните победи на социализма във всекидневна реалност. Същата кубинска държава, която превърна солидарността в своя запазена марка, докато ние тънем в недоверие и страх от собствените си съседи. Същата кубинска държава, която – при все по-засиленото ембарго на янките – продължава да строи хотели за чужди туристи вместо инфраструктура за производство на храни, плодове и мляко. Същата кубинска държава, която произведе единствените ваксини срещу COVID-19 в Латинска Америка, но превърна своите медици в нещатни служители на политическата полиция.
През последните дни на юли 2021 г. тази кубинска държава показва какво представлява – олигархия като всяка друга, вкопчена със зъби и нокти в своята абсолютна власт; шайка грабители, които се напъват да се изкарат просветени хуманисти; властова пирамида, чудовищна и непоклатима като пирамидите на египетските фараони, но заобиколена от райски плажове.
В този момент геополитическите аргументи за мястото на Куба в глобалната имперска стратегия, за това, че антиправителствените протести в Куба несъмнено са платени от кубинската десница в Маями, че протестиращите са криминални типове, които гледат да плячкосат нещо, че истинските революционери са в правителството, описват една значителна част от реалността, но пропускат най-важното. Хората в Куба имат също толкова право да протестират като тези в Колумбия и Чили. Каква е разликата? В произхода на олигархиите? В жестокостта на техните погроми? В техния камуфлаж? В тяхната сервилност пред правителството на САЩ? Във възвишените идеи, с които оправдават своите привилегии? Всички тези огромни разлики между колумбийската, чилийската и кубинската олигархия стават равни на нула, когато в една прекрасна неделна утрин виждаш как кубинската олигархия – редом с мафиотските олигархии в Колумбия и Чили – се изправя въоръжена до зъби срещу невъоръженото население, за да смаже – повече или по-малко, телом и духом – теб и твоя брат, ако просто се усъмниш в налаганата от нея норма.
Всичко сторено от кубинската държава – собственото производство на ваксини срещу COVID-19, субсидиите за работещите, увеличенията на заплатите в много сектори в разгара на пандемията – всичко това изведнъж се изпарява и не само заради инфлацията и постоянния недостиг на храни в Куба, а и защото става ясно, че всичко това е част от страховитата машина на „репресивната поносимост“. Днес всеки свестен човек в Куба разбира това, без да чете блестящи книги за контракултурата. Днес спокойно можем да видим в онези, които ще дойдат да подсладят репресивната поносимост в нашата страна с милитаризирания мираж на мира и разбирателството, новото лице на нещо, което няма място в нашето бъдеще. Онези, които – в името на някаква бъдеща „демокрация“ или „нормалното функциониране на икономиката“ – ще хулят близостта, дружбата и въодушевлението, разцъфнали на протестите, ще наричат случилото се през тези дни „чиста вандалщина на социални дегенерати“, говорят от името и с езика на немощните олигархии, които за пореден път безсрамно надигат глас в тази стана.
„Масите“ отново станаха „народ“, с всички свои светлини и сенки, като отказаха да се подчинят на тежките вериги на властта, а се довериха на близостта, дружбата и чисто човешката способност да мислим и действаме заедно. Те се възродиха в неподчинението и солидарността между равни, в разгара на насилието, пандемията и дефицита. Това е новата реалност, която се роди в Куба през тези юлски дни на 2021 г., и от тази нова реалност, като анархисти в Куба, искаме да бъдем част. •


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.