Прощално писмо

печат
Благодаря ти за писмото, за приятелството и братството. Наистина се чувствам много зле. Ревматизмът е свързан с увреждане на сърдечната клапа. 12-и ден лежа като дебел пън с крак като дънер. Не мога да ти кажа нищо – не знам дали е по-добре, или по-зле, макар че туморът ми се свива. Страдам силно. Не съм напълно паднал духом и само се вглеждам в заобикалящите ни събития и в явленията на момента, в който живеем, в подлостта, дребнавостта, малодушието, безхарактерността; в пълното отсъствие на честни стремежи (в по-голямата си част), в тъпотата, егоизма, обуржоазяването и безпомощността на пролетариата, в стадността, в самолюбието и прочее… в цялото съвременно крушение на нравствената личност, в „социалистическата“ поквара на работника, изпортен от бръщолевения и загубил дори инстинкта си – не очаквам нищо от съвременното поколение. Знам само един начин, който може да послужи на делото на революцията – това е смъкването на маските от лицата на така наречените революционери. Почвата ни е толкова замърсена, че е необходима много работа, за да я почистим от целия боклук, иначе каквото и да засеем, ще бъде задушено от плевели и бурени. Примерите са навсякъде: във Франция, Италия, Испания, Швейцария. Мога да изброя хиляди. Растеж на плевели и бурени – такъв е периодът, в който живеем. Казваш да бъдем мъдри. Каква ти мъдрост, по дяволите, не знаеш ли, че в революционната партия на 100 души навярно 90 са подлеци и негодници, вредящи на каузата. Така е между интелигенцията, а сред народа? Оттогава, след Париж, Лион, след френско-пруската война и Комуната навсякъде виждам само едно – пълно отсъствие на човечност и цивилизационната гангрена на буржоазните стремежи. Изключенията са редки и според мен дори необясними. Какво да се прави? Да се чака. Да се очаква, че може би европейските обстоятелства, тоест съвкупността от икономическите и политическите условия, рязко ще се променят. Индивидуалната дейност – организационна, агитационна – нито ще ни приближи, нито нещо ще промени. Полето не е наше, а е за плевелите – всичките тези марксовци, утиновци – всичките подлеци практически все още могат да действат, тоест да изпълнят своето предназначение – да покваряват човешката мисъл и воля. За тях полето е готово, подготовката е богата и заложбите – огромни. Нашият час не е дошъл. •

Писмо на Михаил Бакунин до 3амфир К. Рали от 15 юли 1875 г.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *