Реквием за един неносещ министър
Първият храненик на „Института за дясна политика“, който се озова зад решетките, се оказа Нено Димов. Освен самоотвержен лакей на бизнес интересите в страната, Димов беше и една от най-големите отрепки, заемала някога тази длъжност – и в личен, и в политически план. Дълго време Димов изкарва прехраната си, получавайки грантове и други плащания, за да обслужва олигархични бизнес интереси и да пропагандира консервативни и дясно-либертариански про-бизнес идеологии. После беше назначен за министър на правителството на Бойко Борисов от Обединените патриоти, които за пореден път бяха използвани за изтривалка, що се отнася до спорни назначения на потенциални бушони. По същия начин Бойко Борисов използва Патриотите, за да прокара чрез тях редица антисоциални закони в полза на бизнеса, без да цапа ръцете на ГЕРБ. Нено Димов е просто част от патриотичната шлака, назначена по заповед на Борисов, която той сега може с лекота да изхвърли обратно на боклука, откъдето я сбра.
Нено Димов беше екологичен министър, заемащ открито антиекологични позиции. Оставката му беше искана буквално от момента на неговото назначение, а още по-интензивно – по време на протестите в защита на Пирин. Престъпното му безхаберие обаче не се дължи единствено на личните му качества, но и на пазарната идеология, на която Димов е убеден проводник. Той не само отрича климатичните проблеми, свързани със замърсяването, противопоставя идеологията си на науката, но заема и някои комични дори за дясно-консервативните среди позиции. Една от неговите лекции гласи „Устойчивото развитие е новият социализъм“. В нея той смело заявява. „Никога в човешката история ресурс не е свършвал… Каменната ера не е свършила поради липса на камъни“ и продължава:
„Не знаейки какво е бъдещето, ние носим само хипотетична отговорност… Единственото, което трябва да гарантираме на бъдещите поколения, е свободата да решават проблемите, които ще възникнат, когато те живеят. А ние днес трябва да решаваме проблемите, които възникват в момента, без претенция, че това ще се отрази добре или зле на бъдещите поколения.“
Повече за биографията на Нено и литературните плодове на неговата експертиза можете да прочетете в материала „Министърът на екологията срещу екологията“ на уебсайта baricada.org.
За негово съжаление резултатите от безотговорното управление (естествено, не само неговото, а на дясното управление в страната изобщо) не почакаха до следващото поколение, а се материализираха в безпрецедентния воден режим в Перник. Така Нено се оказа в ситуация, в която настанилите го на топло бандити да му потърсят съвсем не-хипотетична отговорност.
За жалки лакеи като него и неколкодневният престой в ареста е рядко срещано приключение, но едва ли ще му се наложи да търка наровете на Централния софийски дълго време. Политиката на престъпна безотговорност спрямо публичните ресурси и предоставянето им на частния бизнес не е изключение. От десетилетия тя е основна политика на всяко следващо правителство. Водната криза е резултат на капитализъм и ограбване, а не от грешките на един единствен бушон. Тези, които днес наказват Нено, са неговите съучастници и ментори. Те го сложиха на тази позиция, но те няма да носят отговорност. Не и докато държат тоягата. •
Нено Димов беше екологичен министър, заемащ открито антиекологични позиции. Оставката му беше искана буквално от момента на неговото назначение, а още по-интензивно – по време на протестите в защита на Пирин. Престъпното му безхаберие обаче не се дължи единствено на личните му качества, но и на пазарната идеология, на която Димов е убеден проводник. Той не само отрича климатичните проблеми, свързани със замърсяването, противопоставя идеологията си на науката, но заема и някои комични дори за дясно-консервативните среди позиции. Една от неговите лекции гласи „Устойчивото развитие е новият социализъм“. В нея той смело заявява. „Никога в човешката история ресурс не е свършвал… Каменната ера не е свършила поради липса на камъни“ и продължава:
„Не знаейки какво е бъдещето, ние носим само хипотетична отговорност… Единственото, което трябва да гарантираме на бъдещите поколения, е свободата да решават проблемите, които ще възникнат, когато те живеят. А ние днес трябва да решаваме проблемите, които възникват в момента, без претенция, че това ще се отрази добре или зле на бъдещите поколения.“
Повече за биографията на Нено и литературните плодове на неговата експертиза можете да прочетете в материала „Министърът на екологията срещу екологията“ на уебсайта baricada.org.
За негово съжаление резултатите от безотговорното управление (естествено, не само неговото, а на дясното управление в страната изобщо) не почакаха до следващото поколение, а се материализираха в безпрецедентния воден режим в Перник. Така Нено се оказа в ситуация, в която настанилите го на топло бандити да му потърсят съвсем не-хипотетична отговорност.
За жалки лакеи като него и неколкодневният престой в ареста е рядко срещано приключение, но едва ли ще му се наложи да търка наровете на Централния софийски дълго време. Политиката на престъпна безотговорност спрямо публичните ресурси и предоставянето им на частния бизнес не е изключение. От десетилетия тя е основна политика на всяко следващо правителство. Водната криза е резултат на капитализъм и ограбване, а не от грешките на един единствен бушон. Тези, които днес наказват Нено, са неговите съучастници и ментори. Те го сложиха на тази позиция, но те няма да носят отговорност. Не и докато държат тоягата. •
Никола Петканов
