Реквием за един неносещ министър

Нено Димов беше екологичен министър, заемащ открито антиекологични позиции. Оставката му беше искана буквално от момента на неговото назначение, а още по-интензивно – по време на протестите в защита на Пирин. Престъпното му безхаберие обаче не се дължи единствено на личните му качества, но и на пазарната идеология, на която Димов е убеден проводник. Той не само отрича климатичните проблеми, свързани със замърсяването, противопоставя идеологията си на науката, но заема и някои комични дори за дясно-консервативните среди позиции. Една от неговите лекции гласи „Устойчивото развитие е новият социализъм“. В нея той смело заявява. „Никога в човешката история ресурс не е свършвал… Каменната ера не е свършила поради липса на камъни“ и продължава:
„Не знаейки какво е бъдещето, ние носим само хипотетична отговорност… Единственото, което трябва да гарантираме на бъдещите поколения, е свободата да решават проблемите, които ще възникнат, когато те живеят. А ние днес трябва да решаваме проблемите, които възникват в момента, без претенция, че това ще се отрази добре или зле на бъдещите поколения.“
Повече за биографията на Нено и литературните плодове на неговата експертиза можете да прочетете в материала „Министърът на екологията срещу екологията“ на уебсайта baricada.org.
За негово съжаление резултатите от безотговорното управление (естествено, не само неговото, а на дясното управление в страната изобщо) не почакаха до следващото поколение, а се материализираха в безпрецедентния воден режим в Перник. Така Нено се оказа в ситуация, в която настанилите го на топло бандити да му потърсят съвсем не-хипотетична отговорност.
За жалки лакеи като него и неколкодневният престой в ареста е рядко срещано приключение, но едва ли ще му се наложи да търка наровете на Централния софийски дълго време. Политиката на престъпна безотговорност спрямо публичните ресурси и предоставянето им на частния бизнес не е изключение. От десетилетия тя е основна политика на всяко следващо правителство. Водната криза е резултат на капитализъм и ограбване, а не от грешките на един единствен бушон. Тези, които днес наказват Нено, са неговите съучастници и ментори. Те го сложиха на тази позиция, но те няма да носят отговорност. Не и докато държат тоягата. •
Никола Петканов