Речник на подменени понятия

печат
(тема с продължение)

Социализъм
Социализмът
е напълно различна система. В него липсват както антагонистични социални класи, така и управляващи такива (капиталистите в частния и бюрократите в държавния). Липсва или е с крайно ограничени пълномощия самата държава – обществото се самоуправлява по прякодемократични механизми. Липсват репресивни органи и институции – редът се опазва от самоорганизиран въоръжен народ, същият е в готовност за съпротива при външна агресия, без да има амбиции за завземане на съседни територии, а наказателната система е редуцирана до психологична и психиатрична превенция, за изключителните антисоциални случаи съществува практика на „поръчителство“, тоест провиненият индивид живее и работи в колектив, поел задачата по превъзпитанието му и съдействието за възмездяване на причинената щета. Икономиката на социализма е безпарична, продукти и изделия се разпределят в зависимост от това дали са в изобилие, или ограничени; условие за достъп до системата за разпределение е самият факт на участие в общественополезния труд и ангажимент с отрядите на милицията. Качественият и съвестен труд води до предимство в получаване на продукти, които в момента са ограничени и се поделят по равно първо между активно участващите в стопанството, а накрая идва ред на по-отстранените. Това е положение, което трае, докато не бъдат изградени съответните производствени мощности.

Така отликата между социализъм и комунизъм е, че при социализма има повече уравниловка в задоволяването на потребностите, както и съществува задължително участие в обществения труд и опазване на реда. При комунизма отпадат както уравниловката, така и гражданските задължения, всичко е изцяло на доброволно участие – и именно по тази признаци е възможно да се каже кога е свършил социализмът и започнал комунизмът, а не с указ на правителства или пленуми на партии, каквито и без това не съществуват при социализма и комунизма, освен като клубове по интереси или дружества за ролеви игри.

Класа
Социална класа е голяма група хора със сходни помежду им характеристики като: притежавана собственост, възможна за употреба като капитал (тоест източник на печалба); род занятия и размер получавани от тях основни доходи; място в системата на производството (дали са ръководители, общо казано надзиратели или преки изпълнители) и системата за вземане на обществено значими решения (дали са вечно лъгани гласоподаватели, пряка прислуга в някое от подразделенията на властта, властници от различни рангове, спонсори на лобистите във властта).

Обикновено социалната класа притежава повече или по-малко дефинирано класово самосъзнание, тоест разбиране на интересите си като група, специфични психологически задръжки, илюзии и предразсъдъци, инстинкт за групова солидарност при външна на класата опасност, който инстинкт не пречи да съществува вътрешнокласова конкуренция – практически здравословен начин на съществуване на капиталистическата класа, но самоубийствена за пролетариата (тези, които имат да предложат като капитал само себе си като трудова единица, съответно времето на своя живот, което става собственост на работодателя, заедно с произведената през това време продукция или извършени услуги). Конкуриращите се помежду си пролетарии не са способни да се опълчат нито на работодателите, нито на държавата, нито на мутрите (ортаци както на държавата, така и на частния бизнес).

Вътрешнокласовата конкуренция също така е белег за лумпенизация – при силна конкуренция се разрушават солидарните традиции, индивидът реално е готов да действа „срещу своите“.

Типична класова неосъзнатост е когато работник не просто мечтае да стане работодател, но и се стреми към чорбаджийски начин на живот, подражава в поведението си на обективния класов враг. Такъв персонаж е класически лумпен и без да губи работа, а с нея и начина си на живот, определен от доходите.

Болшевишкият режим в България на практика създаде дребнобуржоазен манталитет у пролетариата, зарази го с партийно-чиновническата еснафщина, след което с лекота си позволи преформатиране на държавния капитализъм обратно в частен, без да се опасява от силно революционно работническо действие срещу себе си. Просто защото българската работническа класа бе лумпенизирана и то във формата на асоциално лумпенство за разлика от онази част от лумпените, които не са изгубени окончателно за революционно мислене и революционни стремежи.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *