Роботронната революция и социалната

печат

Откъс от предстоящата за издаване книга „Анархизмът в 21 век“ на Георги Константинов


» » » продължава от миналия брой

7. РР като материална основа на анархокомунистическото общество

Навечерието на двадесет и първия век откри епохата на глобална криза и духовен упадък. Същевременно това е време на небивало съзряване на всички обективни условия за една социална промяна. Ежедневно и повсеместно извършващите се научни и технологически открития, тяхното приложение във всички области на живота и незабавно предизвиканите от това неконтролируеми промени налагат следния извод:
Както първата индустриална революция ликвидира структурите и отношенията във феодалното общество, променяйки класи, манталитет, идеи и желания, така и РР минира социалните, икономическите и политически отношения и форми на днешното общество.
Факторът РР създава материалните условия и щрихи на един нов свят, с нови социални и международни отношения. В същото време РР е най-солидната материална основа и необходимо условие на социалната революция. Двете се обуславят взаимно, което ще провокира онази революционна динамика в развитието на днешното общество, пред която няма да устоят никоя диктатура, класови интереси, социални и национални бариери, религиозно-идеологически предразсъдъци и житейски „мъдрости“.
Който не забелязва революционната същност и роля на този процес за бъдещето на човешкия род изобщо и на анархизма в частност, той е закъснял с цяла епоха. Който се отказва или не може (поради идеологическа склероза или интелектуален запек) да анализира свързаните с него явления, тенденции и изменения и отраженията му върху програмата, организацията и тактиката, методите и средствата на революционната борба, той е осъден да повтаря скучни баналности, да търси отговор за бъдещето в миналото и да се сърди на днешната младеж, която не посреща с лековерие и ентусиазъм утопическите хрумвания, „приноси“, идеологически уроци и рецепти на незвани „учители и благодетели“ или полуграмотни шарлатани…
Под роботронна революция ние разбираме още лавината от научни открития, създаването на нови теории и клонове на науките като ядрена физика, синтетична химия, електроника, информатика, кибернетика, бионика, генетика и техните практически и технически приложения. Тази революция започна в следвоенните десетилетия на Втората световна с откриването на нови енергии, синтезирането на нови материи и създаването на нови технологии. Сред всички тези открития се открояват две – компютрите и роботите. Тяхното съединение води до автоматизирането на производствените (индустриални и селскостопански) процеси, на услугите и дори на част от научните и творческите дейности.
Всичко това създава нов, непознат досега начин на производство, в който по-бавно или по-бързо, но сигурно ще се изключва работната ръка и същевременно ще се революционизират всички сфери на обществения живот и отношения. Мярка за скоростта на този революционен процес е фактът на удвояване на обема на научно-техническата информация в срокове от 3 до 10 години за различните отрасли на науката, икономиката или военното производство.
Все нови и нови поколения компютри и роботи навлизат в индустрията, в земеделието, размяната и снабдяването, транспорта, банките и статистиката, услугите (в това число – медицината и просветата), лабораториите и науките. Така все повече трудови процеси – физически, инженерни, интелектуални – се автоматизират, при което изолираната автоматизация само на отделни сектори се оказва невъзможна. Започнала в дадено предприятие, тя увлича всички останали в отрасъла. Защото, който не се автоматизира в капиталистическото общество, е осъден на неконкурентоспособност, на по-бърза или по-бавна агония и сигурен фалит. Същото важи и за конкуренцията между отрасловите капитали в рамките на даден национален пазар и стопанство, както и между „националните“ капитали на световния пазар.
Така конкуренцията въвлича всички предприятия, всички капитали и в последна сметка всички държави във въртопа на автоматизацията. Границите между страните и блоковете с „различни“ системи се отварят пред РР. Тези, които се опитват да издигат стени и телени мрежи пред нея, ще умрат първи. А когато всички се „отворят“, те ще умрат вкупом.
Автоматизацията, която се извършва пред очите ни, е само началото на процеса. В лабораториите на големите фирми и университети се работи усилено за създаване на самообучаващи се автомати, които могат да запомнят и анализират собствения си „опит“. Последното, заедно с машинното разпознаване на образи, цветове, звуци и други сигнали на външната среда, ни отвежда направо и пряко до създаването на поколение от машини с „изкуствен интелект“. А всичко вкупом води до реализиране на „пророчеството“ на бащата на кибернетиката Норберт Винер за затворения кръг на автоматизацията и последователното изваждане на човека от всички сфери на производството, услугите, статистиката и повтарящите се скучни, еднообразни и затъпяващи физически и умствени операции.
Тези процеси разкриват неограничени възможности за прогрес, за изобилие и простор пред полета на човешкия дух и изправят „Първия свят“ (а след него и цялото човечество) пред необходимостта от нови принципи, критерии и цели на обществената и стопанската организация, на разпределението и потреблението, на междучовешките и международните отношения. Раждането на това ново общество предполага смъртта и погребението на настоящето с неговите политически, икономически и класови господари. Разбира се, те ще се опитват да издигат бариери от различно естество пред РР, да сдържат автоматизацията в някакви допустими за тях граници, зад които днешните структури и отношения загубват всякакъв raison d’être (смисъл на съществуване – б. ред.). Господстващите класи ще се стремят да поставят както този революционен процес, така и социалната история на човечеството под свой контрол. Това обаче едва ли ще бъде възможно, дори при опити за установяване на една световна диктатура или на една модерна планетарна Римска империя, опитваща се с декрети да постави на мястото на конкуренцията световния монопол и регламент на „играта“; да съхрани йерархията на обществените слоеве, личностните и груповите привилегии – от световната столица до последната провинция във всеки от петте континента; да увековечи неравенството и наложи робството, дори тогава, когато пирамидите и палатите ще могат да се правят без роби и в количество достатъчно за всички желаещи.
В новата обстановка, наред с минирането на всички устои на днешния свят, с деградацията на интелектуалната и политическа енергия на водачите му, в противовес на неограничените възможности, които РР открива пред човешкия род, броди миражът за едно планетарно владичество, за спиране на общественото развитие и за създаване на един свръхоруеловски кошмар. До наше време този господарски „идеал“ се е разбивал винаги в конкуренцията и в неравномерното развитие на света. Тези два процеса са създавали през шестте хилядолетия политическа история нови центрове на мощ и апетити върху всички райони на глобуса, нови зони на икономически и военен вакуум, нови победи и поражения, измитайки по този начин бляновете и стремежите на поредните властници, експлоататори и наместници на боговете за завладяване на света.
Конкуренцията между днешните политически, финансови и „военно-промишлени комплекси“ на САЩ, Европа, Япония и Русия за овладяване на „вакуумите“, появата на нови конкуренти (като Китай, Индия, Бразилия и др.), цялото неустойчиво равновесие на силите между тези центрове на мощ, тяхната алчност, стремежи към владичество и печалби правят невъзможен контрола над РР, чиято степен на развитие между другото е мярка за военната сила на всеки един от настръхналите в предсмъртна схватка индустриално-милитаристични динозаври.
Тази конкуренция ускорява превръщането на днешните работници в утрешни безработни. Така, оставайки в рамките на капиталистическата социаликономическа, политическа и международна система, ние вървим към свят, в който броят на безработните в свръхразвитите страни ще достигне 40, 50, 60 или 70% от активното население. Трудно е да се каже коя е границата, която ще доведе до социална експлозия, още повече че този феномен не е изолиран, а се разгръща паралелно със серия противодействащи и забавящи проявата му (или съдействащи и ускоряващи го) фактори, сили и процеси, всеки един от които заслужава отделно изследване.
Такова болшинство от активното население – процентът е висок още днес не само сред младежта на Европа, – изхвърлено от реалните икономически, технически, научни и културни процеси, предизвиква зле маскиран ужас сред господарите, които продължават да търсят конкурентоспособност и рентабилност, докато програмите и плановете им, подчинени на тези две цели, ще раждат ежегодно милионни тълпи от безработни и „излишни хора“, които образуват новите „опасни класи“.
Какво решение на тази дилема могат да намерят разнокалибрените собственици на парцели могъщество и богатства, които желаят на всяка цена да съхранят света на властта и собствеността?
Ако изключим „крайното решение“, което се практикуваше в пещите на нацистките концлагери и в Сталиновия ГУЛАГ, или налудничавите идеи на някои изплашени от перспективата „книжни тигри“ на ядрената война, като че ли пред „силните на деня“ не остават много възможности за справяне със създадените от самите тях милиони „излишни“: или нарастващ брой безработни „лумпени“, или лумпени, фиктивно заети в бюрокрацията, полицията, армията и всевъзможните паразитни институции, професии и поприща.
С времето тези две категории „лумпени“ могат само да увеличат относителното си тегло сред активното население. При държавния капитализъм декласираните „излишни“ се впрягаха в хомота на непрекъснато нарастващото дребно чиновничество. Наред с другите си „заслуги“, държавните учреждения ставаха инкубатори на мъртви души – във всяка учрежденска „кантора“ (често тя биваше стая с размери на затворническа килия) около някакво подобие на бюра седяха по неколцина „служещи“, заети с пълнене на бездънните каци на бюрократизма и изливане на не съвсем безсилната си злоба върху главите на „ближните“, които бумажният порой бе довлякъл в „бюрата“.
Паразитите съществуват не само в света на „реалния социализъм“. При частния капитализъм досегашният еквивалент на тази псевдозаетост са безработните, паразитните професии и целият сутеренен свят на големите градове. И понеже „излишните“ стават все по-многобройни, либералните адепти на „свободата“ търсят трескаво решение и го намират. Ако се съди по статистиките за американската икономика (в която се създават „работни постове“) грамадният процент на новосъздадените в нея места са за прислуга, лакеи, келнери, готвачи, пазачи, лични шофьори, портиери и т. н. Статистиците откриват с удивление, че нарастването на подобна работна ръка се придружава от обезценяването ѝ. Така, още началният тласък на РР се съпътства с нарастване на броя на слугите. (В Япония се появяват обяви, с които се търсят разводачи, изпикаващи кученца). Ето какви „перспективи“ откриват днешните либерални господари на „свободния свят“ пред „излишната“ и декласирана младеж в роботронната ера! И ето в какви форми те се опитват да възродят пометените (от варварите или от младата буржоазия) цивилизации на робството и крепостничеството. Ето, най-после, какви контури прие Рейгъновата „консервативна революция“.
С тези и още много други подобни мерки и „реформи“ на своята икономическа и социална политика властващите търсят създаването на „нова“ социална тъкан и основа на своето господство и псевдо-отдушници, за да избегнат верижната и неконтролируема реакция на социалните взривове. Така става очевидно за всички безсмислието на една обществена система, в която, вследствие роботронното развитие, социалните, икономическите и политическите отношения на неравенство, експлоатация и подчинение се изпразват от съдържание и превръщат в анахронизъм, докато господарите на света искат да ги съхранят на всяка цена.
Ерозията и рухването на кърпения (и „променян“, за да се съхрани) „обществен ред“ е въпрос на време. Никой, дори бог, не е съумял да спре потока на времето! Срещу роботронните бомби, с които се зареждат основите на днешните обществени, държавни и стопански структури и отношения, няма и като че ли е невъзможно откриването на някаква „стратегическа защита“.
Капитализмът може да бъде само преддверие на роботронната революция, но в него тя не може да бъде завършена. Последното предполага премахването на всички бариери – социални, политически, парични, културни и морални, които днешното общество, за да се съхрани, поставя пред свободата на творчеството и инициативата на милионни човешки маси във всяка страна.
Утрешното общество се нуждае от свободни творци, от хора на инициативата, на смелите идеи и проекти. Трябва му човешка свобода, неограничавана от властта, от егоистичните интереси или от догмите. А не може да има свобода – нито индивидуална, нито обществена, – не може от аморфната и безименна маса да се родят свободни човешки личности, без да бъде ликвидирано господството на хилядите върху милионите (или на милионите върху милиардите), без да бъде смазана волята да се властва над другите и да се паразитира за тяхна сметка, без да бъдат унищожени собствеността, печалбарството и монопола – частен или държавен – върху даден парцел, отрасъл, народ!
Свободното и хармонично развитие на всеки и на всички изисква изкореняването на всяка проява на алчност, властолюбие и егоцентризъм, на стремеж към разкош, лукс, привилегии, слава, суета и т. н. Отнемане на „правото“ да се използва „ближния“ като слуга, доносник, проститутка, секретарка и т. н., и т. н. Това развитие се нуждае от преодоляване на разпокъсаността на човечеството и на неравномерността в развитието на отделните му части, от надрастване на кастовото, националното и расовото тесногръдие, които като атавизъм може би ще се проявяват дълго след като всички военно-полицейски, икономически, социални, културни и морални основания на властта ще бъдат мъртви и изпепелени!

8. РР поставя в дневния ред на човечеството Социалната революция

Следователно, за завършването на роботронната революция, която единствена може да освободи действително човека, е необходимо извършването на социалната. Заедно с това, РР поставя в дневния ред Социалната революция! Още в днешния свят, с развитието на роботронната революция, въпреки противодействията от различни страни и естество, ще започнат да се раждат в живота структурите на бъдещето и сред масите ще започнат да никнат нови идеи, съзнание и отношения. Тогава, въпреки страха от полицейските и военни репресии, въпреки силата на парите и невежеството, въпреки оглупяващата роля на масмедии, идеологии и религии, ще започне революционното пробуждане, въпреки деформиращото тегло на днешните институции и тайното или явно, но винаги ретроградно взаимодействие на властниците от целия свят, което задържа обществената еволюция на възможно най-ниското ниво. Ще започнат да се очертават тенденциите и контурите на бъдещия свят, който ние кратко нарекохме анархокомунистически!
През десетилетията, които предстоят, революционната криза и откриващите се перспективи пред човечеството ще нарастват вследствие разгръщането на процеса на автоматизация във всички сфери – производство, услуги, статистика, разпределение, планиране и пр. В основата на този процес намираме съединението на компютрите с роботите. Те създават инфраструктурата на новия свят, в който човекът ще бъде освободен от тежкия, неприятен и задължителен труд. Т. е. от онзи труд, който е бил досега една от причините паразитите да го избягват, да го стоварват върху други в различни форми: робство, крепостничество или наемен труд. Откъдето и изграждането на апарата на насилието – държавата, с чиято помощ те поддържат до днес експлоатацията, класовата структура на обществото с неговата пирамидална йерархия, централизъм, командване и подчинение.
Заедно с унищожението на принудителния труд, автоматизацията създава (за пръв път в историята на човешките общества) свободно време, технически и комуникационни възможности за информиране на всички, за участието им в предварителните дискусии на всички нива, както и прякото участие на всеки в управлението на обществените дела чрез избора на решение на въпроси от всякакъв обхват, благодарение на информатиката. При това с пряко участие в управлението, т. е. самоуправление, не само в рамките на патриархалните и изолирани селски общини, на „свободните градове“ от средновековието или на удавените в кръв революционни опити за замяна на властта с анархията от Парижката Комуна насам, но и в планетарен мащаб.

9. Социалната смърт на класите в индустриалното общество

От друга страна, този процес, който за краткост нарекохме РР, предизвиква пред очите ни социалната смърт на класите в индустриалното общество и остатъците от предишните цивилизации (занаятчии, селяни и пр.). Най-напред от социалния живот изчезват селяните (в най-напредналите страни те представляват незначителен процент от населението). След това процесът обхваща наемните работници в индустриите, услугите, лабораторните работи и дори в част от научните изследвания. Но без наемен труд няма капитал!
Свиването на броя на заетите в производството и спомагателните сфери (където се създава принадена стойност и се реализират печалбите) влече със себе си и смъртта на капитала, израстващ върху експлоатацията на наемния труд.
В момента, в който автоматизацията стане всеобща, частната собственост както върху заводи, фабрики, мини, стопанства и пр., така и върху продукцията става безсмислена, защото продуктите не могат да бъдат продавани (при това с печалба) на лишените от труд, заплати и собственост екс-пролетарии, селяни, занаятчии и пр. От този момент нататък „законите“ на стоковото стопанство и пазара стават невалидни.
Съхранението на класите, неравенството и властта – в едно общество, в което не съществува експлоатацията на чуждия труд поради това, че РР го е заместила с роботите – трябва да се базира изключително върху извън-икономическата принуда на държавата, както е било при робството и феодализма. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *