Русия: пандемията и властта

печат
Освен различни неприятности, коронавирусът поднесе страхотен подарък на управляващите кръгове в целия свят – те използват пандемията за това, за което обикновено използват войната: за затягане на гайките и за обединяване на върховете с низините „пред лицето на общия враг“. С други думи, за потушаване на социалната борба. Това важи не само за Руската федерация, но и за целия свят. Неслучайно Тръмп и Макрон в изказванията си сравняват пандемията с войната. По същия начин тя даде на Макрон повод да смаже протестите на Жълтите жилетки, а на Путин – протестите срещу процеса „Мрежа“ в Москва.
При това войната не решава непременно социалните проблеми (въпреки че се случва и да ги реши), често тя просто ги отлага за известно време, през което те, между другото, могат да се задълбочат още повече. Точно такъв беше случаят с френско-пруската война от 1870-1871 г., с руско-японската война от 1904-1905 г., с Първата световна война и с „Крим е наш“, който замрази социалната борба не само в Руската федерация, но и в Украйна. И сега, когато периодът на замразяване е изтекъл, коронавирусът дава ново отлагане. Путин отново имаше късмет. Рано или късно това отлагане ще приключи. И тогава Путин може да няма късмет.
Според теорията на вероятностите подобни успешни или напротив неуспешни съвпадения не са толкова редки. При безкрайна игра на „ези-тура“, колкото по-нататък се отива, толкова по-дълги ще са периодите, когато ще се пада само „ези“. Или „тура“. Рано или късно, сто, двеста, триста пъти подред ще се пада само „ези“, но в един момент неизбежно ще се падне „тура“. Така обаче е при игра без край, а нашата край има. Още няколко успеха на Путин и Русия просто ще изчезне, от нея ще останат два-три мегаполиса с предградията, няколко големи града и празна територия, която ще се превърне в световно сметище или ще бъде населена от други народи, които ще играят друга игра. От друга страна, ако Путин поне веднъж не познае или просто умре в близко бъдеще, тогава скоро ще има бунт в Русия. Не мога да гарантирам за революцията, но ще има бунт. В другите страни разложението е друго, но тук е или дълго гниене и бавна смърт на обществото, или експлозия. Въпросът е какво е по-вероятно сега?
Както вече споменахме, властта си поставя две цели: да затегне гайките и да обедини хората в борбата „за родину, за Путина“. Ако частично е успяла с първата цел, то за втората не е достатъчно да се обяви отечествена война на коронавируса, необходимо е също да се обясни на хората какво общо имат Путин и други като него с това. За Сталин беше по-лесно – харесваш-не харесваш властта, но тя даваше оръжие. А какво дава Путин за борба с въпросния коронавирус? Путин има навиците на Сталин, но възможностите на Брежнев. Сега не е 1941 г., дори не е 2014 г., когато беше възможно да се даде на народа Крим, където той така или иначе няма да отиде на почивка, но можеше да се баламоса с някакъв сакрален смисъл, което бе и сторено. Сега Путин не може да даде нито Крим (защото вече е даден), нито ваксина.
Що се отнася до ваксината, в подобна ситуация Сталин щеше да арестува половината от лекарите, да ги натика в „шарашката“ („Първия кръг на Ада“) и да ги принуди да намерят лекарството там.
Тогава системата работеше – да, цената на тази работа беше висока, да, „летяха трески“, но имаше и дървени трупи. Сега има трески, но трупи няма. При Сталин Каральов се размина на косъм със смъртта в лагера, но в крайна сметка – вече при Хрушчов – изстреля ракети в космоса. Сега просто няма Каральовци – избягаха в чужбина. Или не са в шарашките, а просто в тюрмите като нашия Азат Мифтахов (руски анархист, аспирант по математика в МГУ, от година следствен по скалъпен процес за терор и палежи). Останаха само Рогозини [Дмитрий Рогозин – шеф на държавната корпорация Роскосмос, персона нон грата в САЩ, Канада, ЕС, Швейцария и Австралия по санкциите от 2014 г., постоянно оплитан във всевъзможни корупционни и шуробаджанашки скандали – б. ред.]

Азат Мифтахов (вдясно)
Азат Мифтахов (вдясно)

Вървеше само космическата индустрия, но нищо друго, включително медицината, която така добре „оптимизираха“, че не остана кой да лекува хората. Какво ти сплотяване? Имаше момент, когато беше достатъчно Путин да тресне с юмрук по бюрото и медицината, и всичко останало щеше се възроди. Тогава да – единство щеше да има. Сега обаче, и по сто бюра да тресне, нищо няма да се промени. Системата е износена и е невъзможно да се възстанови. Затова най-многото, което властта може да очаква от народа, е непукизъм: „майната му на Путин, не ни е до него, да вървим да търсим лекарства!“ На повече не може да разчита. Но ако човек не намира лек, не може да заведе близък или роднина в болницата, той веднага ще обвини Путин за всичко. Защото цялата власт означава цялата отговорност в очите на народа. Царят е самодържец и затова всичко добро е негова заслуга, но и за всичко лошо е негова вината.
Колкото до затягането на гайките, това е меч с две остриета. Ако ги пренатегнат, желязото ще се скъса и нещо ще гръмне. Говорят за затваряне на границата. Това ще е смъртна присъда за руската власт! Онези, които не могат да преодолеят кордона, ще бъдат принудени да свалят самата власт. Във Воронеж – митинги срещу промени в конституцията, в Челябинска област работниците („суровите Челябински мужици“) завземат завода. На гара Шиес [близо до Коми, с постоянни протести против изгражданото сметище – б. ред.] хората явно няма да се разпръснат. Може би самата власт разбира, че не всичко става със сила? Да не говорим, че Русия не е на Луната и всичко, което става в другите страни, се отразява и на Руската федерация.
Не само Путин може да затвори границата. Няма да приемат руски емигранти нито в Щатите, нито в Европа, тогава какво? Те няма да хукнат към Азия, Африка или Латинска Америка. Ще бъдат принудени да останат тук и ще се разбунтуват. На всичкото отгоре търсенето на петрол пада, санкциите се затягат (даже спряхме да газим вносните плодове с трактори!)… и кой знае още какво може да ни поднесе останалият свят, който поради същата тази война с вируса става все по-непредсказуем.
Трябва да си дадем сметка обаче, че руснаците в момента изобщо не знаят какво искат. Искат по-добър живот, разбира се, но малцина имат представа как да го постигнат. И това на фона на пълния крах на икономиката и разорение на хората. Затова смятам, че не трябва да чакаме революция (и никаква „цветна революция“, защото обикновената смяна на властта няма да реши проблемите), а метежи. От тях също може да дойде нещо полезно (на руски „путное“), но няма да е от Путин. Може и да не дойде. Дали и при какви условия обаче е тема за отделен анализ. •

Владимир Платоненко


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *