Русия през декември 1916 г.

печат
(тема с продължение)

Предистория на Руската революция от 1917 г.

Войната бушува вече 27 месеца. Зимата идва рано, по-снежна и мразовита дори за свикналите със сурови зими руснаци.

Повече от година цар Николай II е пряк главнокомандващ, но чудото не се вижда – фронтовете са замръзнали в позиционна игра на изтощаване. За лятната кампания, разтръбена в пресата като „Брусиловски пробив“, са събрани всички сили, но заради проблеми в снабдяването успехът е частичен, Австро-Унгария устоява, понесени са огромни загуби. Царският указ за мобилизиране на казахи и други неправославни народности от Средна Азия за тилова служба (не ги вземат войници заради лишаването им от избирателни права през 1907 г.) предизвиква бунтове.

Усилията на генерал Брусилов (от 1919 г. до пенсия през 1925 г. служи в Червената армия) и стотиците хиляди солдати са напразни. Въпреки антивоенните размирици в Галац, Букурещ и Плоещ, Румъния се включва във войната на страната на Антанта. Италия изневерява на Централния съюз и също вече е съюзник на Русия, Англия и Франция.

Дали Германия няма да се огъне вече? Вестниците пишат през май: голяма демонстрация в Берлин иска от правителството да сключи примирие – вижда ли се краят на тази лудост, войната? Дали Британия, едва потушила Великденското въстание на ирландците, не е склонна на мирни преговори?

Уви, не. Антанта иска от Русия ново настъпление, точно преди Нова година. В Латвия върви подготовката му.

Отново проблеми с продоволствието – дали наистина, дали слухове, разпространявани от немски шпиони – кой да каже? Уж тазгодишната реколта е добра, пък в Баку има размирици заради недостиг на храна през февруари, тъкмо когато започна Вердюнската битка. Французите се хвалят, че ще я спечелят, но и тя като Брусиловският пробив затъва и вече дявол знае кой печели, кой губи.

Вестниците пишат за нови страховити машини, които мачкат наред хора, коне, каруци, укрепления от бодлива тел. За ята аероплани, за въздушни кораби. Ослепелите от отровни газове инвалиди вече просят по улиците. Даже верните на царя казаци през пролетта отказват да „опазват реда“, бродят слухове и за нови откази.

До момента Русия е пратила в месомелачката 13 милиона мъже. През есента броят на жертвите надминава 2 милиона.

Големите градове са превърнати в гигантски центрове за разпределяне на войски и обучение на запасни батальони. Призовани са „ратници втора категория“ – селяни по над 30 години, доста сърдити от мобилизацията. Мнозина за първи път попадат в голям град и са смаяни и подразнени от видяното. Говори се за голямо пролетно настъпление през новата 1917 г. – това не буди възторг сред пушечното месо на запасняците. Обучението им е трагично – в картечните курсове двама старшини трябва да обучат 900 картечари за 6 седмици с две потрошени бракми система „Максим“. Връщат на фронта инвалиди от болниците с по три бойни рани, които по право трябва да бъдат демобилизирани – това никак не повдига „бойния дух“. Напротив – запасняците научават що за кошмар са окопите. През октомври хиляди войници от 181 полк се присъединяват към стачката на Виборгските заводи в Петроград. При потушаването на друга стачка солдатите откриват огън не по работниците, а срещу полицията. Казаците едва успяват да ги разпръснат, отново без особено старание. Английски дипломат пише: руският фронт е здрав, но тилът явно е прогнил.

Стачките зачестяват. Цените скачат тройно от началото на войната. Вярно, заплатите също са повишени – четворно, но само за майсторите, квалифицираните. Останалите най-често ги отчисляват от завода и ги пращат в окопите. Майстор не се става в училище, а с много зор, подмазване на началството и портене на събрата работник – всеки се спасява сам.

Слуховете обвиняват императрицата – нали е немкиня, помага на германците, мръсницата. Распутин назначава министри, без срам иска рушвети, придворните шушукат, че ще има дворцов преврат. Всички партии в думата са недоволни от царя, от сменящите се през месец министри и военно ръководство. Да вземат накрая да сменят и царя, що ли?!

Защо все се говори, че нямало храна, нямало хляб?! Селяните не бързат да продават запасите си над задължителното за предаване на държавата по ниски цени. Правителството опитва да изземе житото насила и по селата пламват бунтове.

В края на декември 1916 г. – гръм от ясно небе! Настъплението в Латвия е провалено! 17 пехотен полк на 2 Сибирски корпус отказва да тръгне в настъпление, подкрепят го и други части, вълнения в цели три армейски корпуса. Командването овладява бунта с разстрели – стотина „подстрекатели“ и още няколкостотин, хванати наслука, са осъдени на каторга.

Добре поне, че убиха Распутин. Или е лошо? Свят човек ли беше, или демон развращаващ?

Царят, ако не се развлича със стрелба по котки, чете с досада доклади от велможите си, които му пишат пораженски глупости, че Русия била на предела на изчерпване на мобилизационните си ресурси, необходимо било постепенно привличане във войската на неруски поданици на империята… Препоръчват връщане от фронта на квалифицирани работници, в заводите не достига работна ръка. Призовават на величеството да внуши на генералите „да вземат мерки да пестят повече живота на войника в боевете“.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.