Русия през януари 1917 г.

печат
(тема с продължение)

Предистория на Руската революция от 1917 г.

1 януари в живеещата по старостилния Григориански календар Русия се пада в неделя – с него приключва 127-мата седмица от началото на войната.

В първия ден на новата 1917 г. руските вестници на първите си страници печатат официалните хроники: за царя, височайшото му семейство, за членовете на правителството (страната има пресен нов премиер – 67-годишният княз Голицин, но все същия вътрешен министър – Протопопов) и други високопоставени чиновници.
Император Николай II раздава обичайните награди за „усърдна служба“ – повишава в чин (руската бюрокрация носи звания, макар да е цивилна), връчва ордени. В четири часа следобед е назначен прием в Царскоселския дворец за представители на руския елит и чуждите посланици.
Царят е подготвил цяла кошница „подаръци“ и за останалите си поданици. Например горната камара на парламента, Държавният съвет, с нарочен царски указ е поверена на председателството на ревностен реакционер, а съставът на този съвет е подменен изяло – от него са извадени представители на минаващите за леви и на центристките партии, изхвърлени са и безпартийните, остават само верноподаническите партийци. Държавните железници, които и без това едва се справят със задачите за снабдяване на фронта, но и с продоволствието за големите градове, повишават цените на услугите си с 15%.

Пресата описва църковните служби в новогодишната нощ. Съобщава новините от фронта – немски атаки край Рига – отблъснати, предприети са успешни контраатаки; на румънския участък противникът превзел незначителен безименен хълм; на кавказкия фронт – нищо особено.
Вестниците спестяват на публиката, че са разстреляни 24-ма войника от 17-ти Сибирски стрелкови полк по обвинения в дезертьорство (към края на 1916-та случаите на бягство или отказ от влизане в бой доближават милион и половина).
Страниците са изпъстрени с обяви и реклами: продава се почти всичко, каквото може да му хрумне на човек, но с купуването е малко сложно заради военното време.
Отделено е място за културния живот на Петроград: в Александрийския театър играят пиеса от Лев Толстой, в Мариинския – балет, „Спящата красавица“ на Чайковски. По театралната тема четем размисли за упадъка на това изкуство и силната конкуренция на „синематографа“.
Литературна критика разсъждава над предсмъртните конвулсии на футуризма, анонсирани са лекции за възгледите на Достоевски за самодържавието, за „края на словото и неговото скорошно възраждане“ (съпроводено с благотворителна акция в полза на инвалидите от войната), полемика за творчеството на Максим Горки, който през същия януари се опитва да организира вестник, който да е „по-ляв от партията на конституционните демократи, но подчертано разграничен от социалистическата опозиция.

Списанието Новая жизнь публикува мнения на водещи писатели и публицисти по анкета с тема „Световната война и съзидателните сили на Русия“; повечето се изказват „оптимистично“, малцина оценяват войната като „падение на европейската култура“, част от която е и руската.
Излизат стихосбирки на Пастернак, Цветаева и Ахматова. Напечатани са произведения или получават добри отзиви творби на Бунин, Блок, Грин, Серафимович.
Московският културен живот също е отразен по страниците на пресата, но се набляга на една московска „културна особеност“ – в старопрестолната, свръх всякаква мяра, се множат питейни заведения и то насред обявения „сух режим“. Клиентите уж пият естествено газирана минерална вода, която лъха на алкохол, цените са главозамайващи. Когато се вясват инспектори и ехидно питат собствениците на заведенията на какво мирише тази тяхна „минерална вода“, в отговор получават нахаканото „Мирише на три хиляди рубли, господин инспектор“. След това инспекцията приключва, а веселбата продължава. Спекуланти и всякакви новобогаташи се наслаждават на живота.

Разбира се, във вестниците се бистри и политика. Преобладават мненията, че миналата година не е била добра, но настъпилата „обещава големи промени“.
Нямат си представа какво предстои.
Според идеологемите на редакциите върви обсъждане на правителството – едни се радват, че „на власт“ са консерватори, други предпазливо критикуват пълната липса на план какво да се прави, особено по отношение на икономиката. Все по-често в заглавията на статиите се мярка думата „криза“. Изказват се тревоги за продоволствието. От декември 1916 г. правителството въвежда схема за изземване на зърно от производителите по твърди държавни разценки (по-късно болшевиките ще възприемат същия метод, дори ще използват вече наличния термин „развьорстка“). Пресата намира за стряскащи фактите, че в Кременчуг, Житомир, Суми, даже Одеса изпитват проблеми с продуктите – та това са градове насред житниците на империята! Загриженост за фалити на бакалии и хлебопекарни.

„Деловите“ издания правят равносметка на финансовото състояние. Икономист от партията на конституционните демократи твърди, че държавният дълг е нараснал до над 26 милиарда златни рубли; книжните пари в обращение са на сума 9 милиарда, вместо обичайното ниво 1,5-2 милиарда; в заключение икономистът хлипа, че нещата не изглеждат добре, ако и занапред властите продължат да игнорират общественото мнение по въпросите за финансите и стопанисването.

На 3 януари във всички части на 12-та армия е прочетена заповедта на генерал Радко-Димитриев (по рождение Радко Русков Димитриев от Градец, Котелско), която заплашва със смъртна присъда за неподчинение на нареждане от командирите.
Войнишко писмо: „Става все по-зле. Началството ни задушава, изстисква последните капки кръв, от която и без туй малко ни остана. Не знам ще дочакам ли края на всичко това“.

Друго войнишко писмо: „С нетърпение чакам мига, в който фронтът се обърне обратно и поиска сметка на тия, дето сега ни пращат на военнополеви съд и ни разстрелват като кучета… настроенията сред нас са лоши, озлобени“.

По официални данни на военните цензори подобните писма през декември 1916-та са около 11%, а през януари достигат 19%.
Суровата зима утежнява положението. Около половината селска работна ръка е мобилизирана, заместват я жени, деца, старци. За нуждите на селското стопанство са привлечени 600 хиляди пленници и четвърт милион бежанци, но трудът им е слабо ефективен – не са мотивирани, малцина имат нужните трудови навици.
Полицейските доклади описват опашките пред бакалиите, настроенията на жените в тях – „тези домакини са по-опасни в революционно отношение от всички парламентарни опозиционери взети заедно… представляват склад с взривоопасни материали, за който е достатъчна една искра, за да избухне пожар“.

На 6 януари указ на Николай II отлага работата на Държавната дума и Държавния съвет за 14 февруари.
Рапорт на началник на жандармерията в град Казан от 8 януари: „… настроенията са предимно антиправителствени, при това никой не се спотайва, говори се напълно открито; казват, че новият правителствен курс е връщане назад, което е неприемливо днес…“.

Частно писмо на губернатора на Саратов: „Какво се случва само… сякаш от 1905 г. не са минали 12 години! Сякаш се повтаря същото! … И какво ни чака? Селянинът ще има думата, по-скоро делото. Чувствам се отвратително“.

Петроградската полиция резюмира:

Сред работниците идея за всеобща стачка става популярна като през 1905 г. … щом работническите маси са стигнали до такова осъзнаване, а интелигенцията отново е повярвала, че спасението е в политически тероризъм, това е сигурен белег, че обществените настроения достигат висока точка на опозиционност и жадуват да намерят изход от това политически ненормално положение …

Губернаторът на град Владимир:

„…Озлобяването в някои, особено фабрични квартали, е почти неудържимо. Стачните настроения са упорити и пораждат тревога сред фабрикантите, които са в състояние на паника, страхуват се за личната си съдба и за предприятията си“.

На 9 януари в далечния Цюрих лидерът на болшевиките Владимир Улянов (Ленин) изнася доклад за събитията от 1905 г. на събрание на швейцарската работническа младеж. Завършва с думите, че „не бива да се подлъгваме от гробовната тишина в Европа … Европа е бременна с революция“ и изказва съжалението си, че той и други „старци“ (към онзи момент е на 47) не ще дочакат решаващите битки на тази революция, но пък младежите от публиката ще имат щастието не само да се борят, но и да победят в тези битки.
В същия ден, в памет на разстрела на работническата демонстрация през 1905 г., в Петроград започва стачка на 50 предприятия – 150 хиляди стачкуващи.
Стачки и шествия се провеждат в Баку, Нижни Новгород, Воронеж, Харков, Ростов на Дон, Новочеркаск и други места. Общият брой на стачниците в този ден достига почти 300 хиляди. В Москва стачкуват над 30 хиляди, демонстрацията е разпръсната от конна полиция.

Реакцията на властите: по заповед на вътрешния министър са приети планове за „спешни мерки за успокояване на възможни безредици“. Полицията е снабдена с „успокоители“ – картечници „Максим“ (които хронично не достигат на фронта – чудесна илюстрация на това кого правителството – ВСЯКО ПРАВИТЕЛСТВО – смята за враг).

Почти всеки ден до края на месеца в едно или друго предприятие на Петроград има стачки.

На 13 януари в Париж френското контраразузнаване съобщава за залавяне на опасна шпионка, предавала военни тайни на германците, холандска поданица. Истината е, че френското висше военно командване си измива ръцете с изпълнителката на екзотични танци Мата Хари – хвърля вината за редица фронтови неуспехи върху „изтекла информация“, за да не признае собственото си отчайващо си бездарие.

На 19 януари Германия обявява тотална подводна война.

В същия ден в Петроград се провежда съвещание на Антанта. Англия потвърждава готовността си за стратегически доставки за Русия, но настоява за насрещен бартер свръх договореното преди – нищо лично, просто бизнес.

На следващия ден във Великобритания е въведена купонна система за хлебни дажби.

На 21 януари немска подводница торпилира американски пътнически кораб близо до Сицилия. САЩ скъсва дипломатически отношения с Германия.

В Петроград сатирикът Амфитеатров публикува хумористична миниатюра, в която лесно се разчита криптограма с нападки срещу вътрешния министър Протопопов: „Този измекяр на мракобесието ще ни навлече истински революционен ураган“. Властите налагат наказание – административно изселване на „шегобиеца“ в Иркутск. Наказанието остава неосъществено – тъкмо „ураганът“ го осуетява.

В края на месеца печатарските в Русия услуги рязко поскъпват с 25%.

Самодържавието има още едва месец живот.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.