Световно капиталистическо варварство или световна революция на пролетариата

печат
Хиляди души умират ежедневно, болниците са претоварени, болните са безчовечно сортирани на млади и стари, медиците са преуморени – някои са заразени, а други дори умират. Навсякъде има недостиг на медицинско оборудване и медикаменти. Правителствата са въвлечени в отвратителна конкуренция в името на „войната против вируса“ или „националните икономически интереси“. Финансовите пазари са в състояние на свободно падане, извършват се невъобразими кражби на международно ниво, докато правителствата си задигат едно на друго доставките на маски. Десетки милиони са хвърлени в ада на безработицата, не прекъсва и потокът с лъжи от страна на правителствата и техните средства за масова информация… Такова ужасно зрелище представя съвременният свят. Настоящата пандемия е най-сериозната катастрофа на здравеопазването след „испанския грип“ от 1918-1919 година, въпреки че оттогава науката и медицинските технологии са достигнали нечувано ниво на развитие. Защо се случи тази катастрофа? Как светът се докара до подобна трагедия?
Говорят ни, че този вирус се отличава от останалите, че е значително по-заразен, последиците от него са много по-пагубни и смъртоносни. Всичко това е вярно, истина е, но не обяснява напълно мащабите на катастрофата. Основната отговорност за настоящия хаос на планетата, за милионите жертви носи пряко капитализмът. Производство заради печалбите, а не за задоволяване на човешките нужди, постоянно преследване на рентабилност за сметка на безжалостната експлоатация на работническата класа, все по-жестоко влошаване на условията на живот на експлоатираните, безумна конкуренция между компании и държави – именно съвкупността от тези основни характеристики на капиталистическата система доведе до настоящата катастрофа.

Престъпната небрежност на капиталистическата система

Управляващата това общество буржоазна класа с нейните държавни и частни средства за масова информация ни убеждава, че, видите ли, тази епидемия било невъзможно да се предвиди. Това е лъжа (подобна на лъжите, разпространявани от отричащите климатичните промени) – учените отдавна предупреждават за заплаха от пандемии с подобни мащаби, но правителствата отказват да ги слушат. Не обърнаха внимание дори на доклада на ЦРУ от 2009 година („Какъв ще бъде утрешният свят?“), в който поразително точно се описват характеристиките на пандемия, подобна на настоящата. В какво се крие причината за „слепотата“ на държавите и буржоазната класа, на която те служат?
Причината е проста: инвестициите трябва да носят печалба и при това – колкото може по-бързо. Инвестиции в бъдещето на човечеството не се изплащат, а само свалят цената на акциите. На империалистическата арена всяка национална буржоазия организира инвестициите си по такъв начин, че да укрепи позициите си пред националните буржоазии на другите страни, без да се интересува от ситуацията в света. Ако например ненормалните суми, инвестирани във военни изследвания и разходи, бяха насочени за защита на здравето и благополучието на населението, подобна епидемия никога не би могла да се развихри. Вместо да вземат мерки против тази предизвестена катастрофа в областта на здравеопазването обаче, правителствата не спряха да орязват разходите – както в сферата на изследванията, така и от средствата за техническо обезпечаване и набиране на персонал. Ако в момента хората измират като мухи в повечето развити страни, това е пряко следствие от правителствените съкращения на средствата за изследване на нови болести. През май 2018 година Доналд Тръмп закри специалното подразделение към „Съвета за национална сигурност“ от видни експерти, създадено именно за борба с пандемии. Отношението на Тръмп обаче е просто очебийна карикатура на действията на останалите световни лидери. Научните изследвания върху коронавирусите например са повсеместно прекратени преди 15 години, понеже разработката на ваксина е призната за „нерентабилна“!
Отвратително е да се гледа как леви и десни буржоазни лидери и политици лицемерно се оплакват от свръхнатовареността на болниците и катастрофалните условия, при които лекарите са принудени да работят, докато буржоазните държави методично налагаха на здравните заведения работа с цел печалба през последните 50 години, особено след голямата рецесия от 2008 година. Навсякъде се ограничаваше достъпът до здравни услуги, свиваше се броят на болничните легла и се увеличаваха натоварването и експлоатацията на медицинските работници. Какво да кажем за повсеместния недостиг на маски и други предпазни средства, дезинфекционен гел, тестове за коронавирус и пр.? През последните години повечето държави престанаха да се запасяват с такива животоспасяващи материали, за да пестят пари. Месеци преди избухването на глобалната пандемия те не предприеха превантивни мерки за противодействие на разпространението на COVID-19 (въпреки че коронавирусът стана известен още през ноември 2019 г.), а някои седмици наред прикриваха своята престъпна безотговорност, като твърдяха, че носенето на маски от хората, които не работят в здравеопазването, било напълно ненужно.
Какво е положението в хронично неравностойните региони на света като Африка или Латинска Америка? В Киншаса (Демократична република Конго) десет милиона души разчитат на 50 респираторни апарата! В Централна Африка се разпространяват листовки със съвети за правилно миене на ръцете, докато местното население няма вода за пиене! Навсякъде звучи един и същ сигнал за бедствие: „Имаме остър недостиг на всичко, което е необходимо за борба с пандемията!“.

Капитализмът е война на всеки срещу всеки

Жестокото съперничество между всички държави на световната сцена прави дори минималното сътрудничество в борбата с коронавируса невъзможно. Когато епидемията едва започваше, китайската буржоазия смяташе за по-важно да направи всичко възможно, за да скрие изключителната тежест на ситуацията, за да защити своята икономика и репутация. Държавата не се поколеба да преследва лекар, който се опита да бие тревога за вируса, и след това го остави да умре. Бутафорните международни „регламенти“, създадени от буржоазията, за да се справи с недостига на оборудване, се оказаха картонена кула: Световната здравна организация не успя да наложи своите директиви, докато Европейският съюз не успя да наложи съгласувани мерки. Това съревнование и произтичащият разрив значително задълбочават хаоса и загубата на контрол над пандемията. Егоистичната динамика на „поединичното спасяване“ и изострянето на всеобщата конкуренция се превърнаха в доминиращи черти на реакцията на управляващата класа.
„Войната на маските“, както се наричаше в медиите, е ярък пример за този цинизъм и егоизъм. Всяка държава при първа възможност си присвоява медицинско оборудване и средства за защита чрез спекулации, търговски манипулации и дори откровени кражби. Съединените щати купуват китайски маски, предназначени за Франция, директно на летище в Шанхай. Франция прибира пратка от 4 милиона маски за Испания и Италия, минаваща през нейна територия. На своите митници Чехия конфискува респираторни апарати и маски, предназначени за Италия. Германия и Канада са пострадали от пиратството на маски от Съединените щати. Подобни безумия се случват дори между различни региони на една и съща държава. Това е истинското лице на „великите демокрации“, когато маските падат: крадци и закоравели главорези!

Безпрецедентни посегателства срещу експлоатираните

За буржоазията „печалбата е по-важна от живота ни“, както скандираха стачкуващите автомобилни работници в Италия. Във всички страни тя отлага въвеждането на карантина за защита на населението възможно най-дълго, само за да крепи националното производство на всяка цена. Въвеждането на карантината не е следствие от това, че управляващата класа се страхува от масови смъртни случаи, а е поради страха, че неконтролираната чума може да доведе до още по-големи икономически проблеми. Безбройните убийства, извършени преди повече от век в името на националните интереси по време на империалистическата борба, ясно показаха презрението, което управляващата класа изпитва към живота на експлоатираните. Да, те не се интересуват особено от живота ни! Освен това от гледна точка на буржоазията вирусът има „предимство“, че основно коси болни и стари, тоест онези, които управляващата класа смята за „непродуктивни“ и „безполезни“. Първоначалното решение на британския премиер Борис Джонсън и няколко други правителствени лидери беше да се остави вирусът да се разпространява и да върши „естествената“ си работа за постигане на „стаден имунитет“. Във всяка страна решенията в полза на строга карантина са породени от страха от икономически смущения и в някои страни от заплахи от социални вълнения и нарастващ гняв в отговор на небрежност и увеличаване на броя на жертвите. Освен това, дори ако карантината формално засяга половината от човечеството, мерките за социална изолация в много случаи са пълен фарс: милиони хора са принудени да се тълпят във влакове, метро и автобуси, във фабрики и в супермаркети всеки ден. Вече почти навсякъде буржоазията се опитва да прекрати карантината възможно най-скоро, дори ако пандемията продължава да отнема живота на хората, търси начин да върне работниците на работните им места по начин, който избягва вълнения и възможни протести.
Буржоазията продължава да експлоатира и планира да затегне нивото на експлоатация. Пандемията вече остави милиони безработни: десет милиона за три седмици в САЩ. Много от тях, които са имали нередовна, нестабилна или временна работа, ще бъдат лишени от всякакви доходи. Други, които трябва да живеят с оскъдни социални помощи, вече не могат да плащат наеми и рискуват да останат без медицинска помощ, тъй като нямат достатъчно средства, за да я заплатят. Икономическата разруха започна да ускорява и без това предстоящата глобална рецесия: експлозивно покачване на цените на храните, масови съкращения, намаляване на заплатите, нарастваща несигурност на работната ръка и пр. Всички държави предприемат строги мерки, призовават населението към саможертва в името на „националното единство във войната срещу вируса“.
Националните интереси, на които се позовава буржоазията днес, не са нашите интереси. „Националните интереси“ са просто защита на националната икономика и конкуренция на националните столици на световната арена, което в миналото доведе до съкращения на бюджетите и влошаване на условията на живот на експлоатираните класи. И утре управляващата класа отново ще лъже по същия начин, когато след икономическия спад, причинен от пандемията, ще изисква от експлоатираните да затягат още коланите и да се примиряват с все по-тежката експлоатация и по-ниския жизнения стандарт. Тази пандемия е израз на разрушителния характер на капиталистическия начин на производство и на многобройните прояви на разложение и разпад на съвременното общество като унищожаването и замърсяването на околната среда със съпътстващото изменение на климата, разпространението на империалистически войни и кланета, неумолимото потъване в бедност на нарастваща част от човечеството, увеличаването на броя на принудителните мигранти или бежанци, засилването на популистката идеология и религиозния фанатизъм и др. Това е демонстрация на безизходицата, в която е навлязъл капитализмът, и единствената посока, в която капиталистическата система води човечеството: към хаос, страдание, варварство, разрушение и смърт.

Само пролетариатът може да промени света

Някои правителства и медии твърдят, че светът никога няма да бъде такъв, какъвто е бил преди пандемията, че ще бъдат извлечени уроци от тази катастрофа, че държавите най-сетне ще преминат към по-хуманна и по-добре управлявана форма на капитализъм. Подобни словоизлияния слушаме от рецесията през 2008 година: и тогава правителствата и световните лидери обявиха „война срещу финансовите измами“, обещаваха, че жертвите, необходими за преодоляване на кризата, ще бъдат възнаградени. Достатъчно е само да погледнем нарастващото неравенство в света, за да видим, че обещанията за „обновения“ капитализъм са абсолютна лъжа, чиято цел е да ни убеди да се примирим с поредното съсипване на живота ни.
Експлоататорската класа не е в състояние да промени света и да постави човешкия живот и социалните нужди над нечовешките закони на своята икономика: капитализмът е система на експлоатация, при която управляващото малцинство печели и се възползва от труда на мнозинството. Ключът към бъдещето, перспективата за друг, наистина хуманен свят без нации и експлоатация, се крие изключително в единството и международната солидарност на пролетариите в борбата!
На стихийния импулс на солидарност на нашата класа в отговор на непоносимата ситуация, в която се намират здравните работници, се противопоставят правителствата и политиците по целия свят, които организират евтини представления от рода на акциите с аплодисменти за лекарите от прозорци и балкони. Разбира се, тези аплодисменти ще стоплят сърцата на медицинските специалисти, които със смелост и всеотдайност в трудни условия се грижат за болните и спасяват техния живот. Солидарността на нашата, експлоатираната класа обаче не може да бъде сведена до петминутни ръкопляскания. Това означава осъждане на правителствата на всички държави, независимо от политическата им окраска. Това означава настояване за осигуряване на маски и всички необходими предпазни средства. Това означава, когато е възможно, да се обяви стачка с ултиматум, че докато здравните работници не бъдат снабдени с необходимите консумативи, лекарства и оборудване, докато са принудени да поемат риска от инфекция и смърт без достатъчна защита, експлоатираните, работещи в други, немедицински области ще откажат да работят.
Докато карантината продължава, не можем да водим мащабна борба срещу смъртоносната система. Не можем да се обединим, за да изразим гнева и солидарността си чрез всеобщи масови борби, стачки и демонстрации. Карантината обаче не е единствената причина. Другата причина е, че нашата класа трябва да проявява сила, която е демонстрирала неведнъж в историята, но която е забравила: световно единство в борбата, масирано международно движение срещу управляващата класа и нейната чудовищна система.
Стачки, избухнали в италианския автомобилен сектор или в супермаркети във Франция, пред болници в Ню Йорк или в северната част на Франция, огромно недоволство на работници, които отказват да служат като „храна за вируса“, но са принудени да се събират в обществения транспорт и на работните си места, често без маски, ръкавици и дезинфектант, само и само да носят печалба на експлоататорите, днес може да даде само слаб, зле организиран и недостатъчно координиран разпръснат отговор, тъй като те са откъснати от другите пролетарии и временно не са в състояние да обединят общата класа. Въпреки това тези огнища на пролетарската борба показват, че работниците не са готови да приемат безропотно престъпната безотговорност на онези, които ни експлоатират.
Именно за тази перспектива на класовите битки трябва да се подготвим. Защото след коронавируса ще настъпи глобална икономическа криза, масирана безработица, ще започнат нови „реформи“, които няма да донесат нищо повече от нови жертви от страна на работниците. Затова отсега трябва да се подготвим за бъдещи битки. Как обаче да направим това в условията на карантина? С дискусии, обмен на опит и идеи в различни интернет платформи, форуми, пратеници и по телефона, когато е възможно. Осъзнали, че най-големият бич не е COVID-19, а капитализмът; че изходът не е обединение в подкрепа на жестоката държава, а напротив – срещу нея; че надеждата не е в обещанията на този или онзи политик, а в развитието на солидарността на работниците в борбата; че единствената алтернатива на капиталистическото варварство е световната революция!

БЪДЕЩЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА КЛАСОВАТА БОРБА! •

International Communist Current, 10.04.2020
www.internationalism.org
Листовка за разпространение по света

Молим нашите другари да използват всички средства, с които разполагат, за разпространение на този текст – социални мрежи, интернет форуми, блогове и пр. – и също така да ни информират за всички полезни отговори и дискусии, които той предизвиква. Разбира се, изпратете ни и своето мнение за тази листовка. Всички, които се борят за пролетарската революция, сега повече от всякога се нуждаят от солидарност, взаимопомощ и съхраняване на политическите връзки. Все още сме принудени да се придържаме към физическа изолация, но дори при тези условия пролетарските бойци трябва да поддържат революционно единство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *