Смяната на караула

печат
Знаете ли какво каза новият президент? На нормален човешки български, преведено от политическия лъжеговор, рече следното:

Уважаеми превъзходителства и господа,

за мен е огромна чест и ми личи. Дълбокият смисъл на днешната церемония е, че тя няма смисъл – биберон-залъгалка, колкото и да жвакаш, мляко не тече. Туй е просто парадност, за да внуши страхопочитание, без което няма как да се гради държавност. Искам да благодаря… и благодаря, те си знаят. За последните три десетилетия България измина път, влачейки кръста си, и мястото на разпъването е вече близо. Въпросът е кой в кого ще кове пироните, точно затова настояваме за мирен преход.

Съотечественици, нека заедно градим благополучието на 10-те процента „каймак на нацията“, като неуморно си повтаряме, че така е справедливо, така е законно, морално, свободно, толерантно и солидарно. Ако не си го повтаряме, ще сме заложници на миналото, а трябва да творим бъдещето, в което вие ще дължите кредити, но поне и вашите, и нашите деца ще са на сигурно в чужбина, едните така, другите онака, а онези от предците, които се въртят в гробовете, да не се плашим, няма да възкръснат.

За всичко туй ще работя редом с вас!

Благодаря ви!

После назначи правителство (съзаклятнически кръг срещу свободата на гражданите), като го представи така:

Скъпи сънародници, от днес България ще бъде управлявана от служебно правителство. То ще работи в сложна вътрешнополитическа и международна обстановка, която е добро извинение за всичко. В тази сложна ситуация на страната е необходима здрава генералска ръка – да бие шамари, да чеше и гъделичка. Служебното правителство има ясно очертани приоритети: да държи добитъка в обора; да проведе изборите както е наредено от едрия бизнес, СБ, МВФ, Брюксел и Вашингтон, без да обиждаме Москва (която забавя, но не забравя – за един свой летец-офицер взема три пешки на султан Ердоган); да подготви смешката „председателство на Съвета на ЕС“. От изключителна важност е нищо да не се променя. Това означава – гражданите да търпят безропотно деянията на държавна администрация.

Основна мисия на служебното правителство е да позволи на българските избиратели да заявят ясно своята воля – съгласно предписаното каква да е тя.

Председателството на Съвета на Евросъюза е не само за престиж, но и огромен шанс за още повече престиж, но и да изклинчи нещо – не за гражданите, разбира се.

Нека е ясно, служебната ми чета ще извърши задълбочен експертен анализ на кафе, на боб, по звездите относно състоянието на държавата като цяло. Ще следя отблизо за нулева толерантност към случаите на нерегламентирана корупция от рода „нищо и никакъв председател на ТКЗС, пък краде като директор на АПК“. Ще следя за спазването на върховенството на закона над здравия разум.

Призовавам служебните да се правят, че само кибичат отстрани на развихрилата се вече предизборна борба. В тази напрегната политическа обстановка и остро политическо противопоставяне, за които на народа му е през оная работа, изборът ми за служебен премиер се спря на ей този тук симпатяга. Той е човек на диалога и чувството му за хумор ще бъде необходимо, за да подминава с усмивка както воплите на онеправданото простолюдие, така и деребейството на мутрите от всички нива. По този случай му благодаря, че прие да се прави на тапа срещу поносимо за бюджета възнаграждение.

За министър на здравния геноцид се спрях на доктор, философски настроен към сътвореното от предшественика си. За министър на вярната ни служба към НАТО поканих един запасняк. Отговорник по плюскане на европейската милостиня ще е една госпожа с доказан опит. И така нататък.

Пожелавам успех на министрите, а сега – кръгом! По бойните места – ходом марш! Напънете се малко за тия заплати бе, киртаци!

Ред обади и новият премиер да се произнесе:

Уважаеми тези и онези, скъпи (поправимо, надявам се) на бюджета съотечественици,

за мен е чест и признание на изключителните ми качества, които крия заради пословичната си скромност на университетски преподавател и графоман, изкушен да бъбри мерена и немерена реч. Встъпвайки в правомощията си, искам ясно и уверено да заявя, че служебният кабинет няма да отрича или руши постиженията на предишната банда управляващи. Всички добри неща, нека и добри само за малцина (те представляват „родината“), а не за целия народ (който представлява себе си, разбира се), ще умножим по десет, а грешките ще умножим на нула и ще ги забравим.

На гражданите на България, за да не им горчи и да не ги боли маясълът, искам да кажа следното утешение: през последните две хилядолетия сме създали три държави – и пак народът, вие, някак е оцелял. Думата държава произлиза от „държа ви за гушата“ и ви лъжа, че държавата служи на този, когото е хванала толкоз здраво за гръкляна. България е нашата държава – не вашата. Българският дух я е възпроизвеждал през вековете и вече е бая претръпнал. Днес се пада на вас да търпите. От нас зависи да продължавате да стискате.

Служебният кабинет е като всички останали (заговор де). Той почти не е ограничен в правомощията си – дупе да ви е яко, нека и за кратко. Известно е, че трябва да ви накараме да гласувате, колкото и това да е грозно и недостойно, нещо както навремето се е търгувало с роби, сега се търгува с гласове – това верно е най-тъпият лаф на света, но звучи интелектуално и преподавателски, пък и виж как си го излапахте като добри дечица. Ще направим всичко възможно тази уродлива практика (изборите) да не бъде пресечена, иначе следва категорично редуциране на властта на богатите, чиято маша сме ние, политиците, макар също не сме сетни сиромаси апропо.

Трябва и да видим кой лиже най-хубаво, за да го пратим за комисар в Брюксел. Тестовете на кандидатите са една изключително важна задача.

Надявам се да нямате някакви очаквания към нас, нали? Всичко ще е както е било, за което ще положим максимални усилия. За което разчитаме на съучастие на институциите и „гражданското общество“, щото не обичаме да ни акат на фейса, ние обичаме единението и синергията, каквото и да означава това. По този начин, съзнавайки дъра-бъра-дъра-бъра, сме убедени, че определени хора сме създадени с по-равни от другите права за живот, свобода и стремеж към щастие. Вярно го казвам, даже американските робовладелци ме цитират със задна дата – можете да го проверите в гугъл и уикипедия.

Бог да пази България и българите, щото само той го прави, нашите основни идеи и разбирания са други!

Нареди се и старият премиер да изхленчи, хем курназ, хем зевзек такъв един:

Айде провери ме де! Яд го е, че го бих на тенис, тръгнал да ме ревизира…

На което получи уверение, че няма да му строшат ни хатъра, ни нещо друго. Гарван гарвану, нали.

Имаше една поговорка: не се радвай на нов началник и младо прасенце, че не се знае каква свиня ще излезе. В случая с началството винаги излиза по-голяма от поносимото.

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *