„Социализъм“ с китайска… муцуна

печат
» » » продължава от миналия брой

Под капака

От компанията подчертават, че „Сезам кредит“ е пилотен проект и е напълно доброволен. Потребителите обаче се насърчават активно да предоставят личните си данни, като се привличат в рейтинговата мрежа със заиграване с най-възвишените им чувства – например любовта. Китайската услуга за запознанства „Baihe“ – аналог на Tinder – обещава на самотни сърца да ги нареди на по-предно място в резултатите от търсенето и да представя по-често техните профили на началната страница, ако имат висок рейтинг в „Сезам“.
Второ, мнозина дори не знаят, че машината вече работи срещу тях и те отдавна са под капака ѝ. Да вземем например различните услуги за „споделяне“ (краткосрочен наем), които в Китай никнат като гъби след дъжд. По принцип в целия свят има два вида споделяне: споделяне на автомобили (кола под наем) и споделяне на велосипеди (наемане на велосипеди). В Китай можете да наемете не само велосипеди, но и чадъри, зарядни за телефони и дори баскетболни топки.
Привидно бизнес моделът на подобни „наемодатели“ е изключително нерентабилен. Наемането на колело от най-голямата услуга за споделяне на велосипеди Ofo например струва само юан и половина на час, с баскетболната топка в Zhulegeqiu може да се играе за един юан на час, толкова струват и чадърите от Molisan. Често всички тези вещи нямат никакви сензори за геолокация или защита срещу кражби, поради което не е изненадващо, че много фирми се разоряват почти моментално. Wukong Bicycle в Чунцин например фалира, след като 90% от велосипедите ѝ са откраднати. Проблемът обаче не е в рентабилността. Споделяната стока се дава със специално мобилно приложение. Съответно информацията за потребителя е в ръцете на компанията и кокошкарите, които се радват на задигнатата баскетболна топка или чадър, вече имат досие и през 2020 г., когато системата заработва на пълни обороти, всевиждащото око ще ги потърси за старите им грехове.

А кои са съдиите?

В системата за социални кредити все още има много нерешени – дори чисто юридически – въпроси. Например доколко е легитимно използването на личните данни на клиента от фирми в полза на трета страна, която в случая е държавата. Разбира се, западните технологични компании също понякога използват личните данни за печалба, но тогава им се налага да отговарят пред закона. На руския офис на Google например съдът наскоро наложи глоба за четене на имейли. Жител на Екатеринбург заведе дело срещу Google, след като установи, че фирмата чете пощата му в Gmail, за да му пробутва „персонализирани“ реклами. Съдът постанови, че Google е нарушила правото на неприкосновеност на личния му живот и поверителността на кореспонденцията. В Китай обаче Alibaba и Tencent открито говорят за сътрудничеството си с държавните учреждения и използването на лични данни при съставянето на рейтинги.
Вторият въпрос е какви облаги и санкции се очакват за хората с висок или нисък рейтинг? Официалните документи не дават ясен отговор. Формулировките в Ръководните препоръки на Държавния съвет на КНР относно създаването и усъвършенстването на механизмите за възнаграждаване на лица с висок рейтинг на доверие и санкциониране на лица, загубили доверието, с цел ускоряване създаването на система за социален кредит са твърде мъгляви.
На хората с висок рейтинг се обещава както гореспоменатата система за „прием на непълен комплект“, „зелена светлина във всички административни процедури“, така и сериозна подкрепа и преференции в образованието, заетостта, започването на бизнес и социалното осигуряване. Тези с нисък рейтинг, обратно, се сблъскват с всевъзможни административни пречки, ограничения при закупуването на недвижими имоти, самолетни билети, билети за експресни влакове, ограничения за пътуване в чужбина или престой в луксозни хотели.
Докато не бъдат разработени ясни общи мерки, всеки регион ще има свои собствени правила и те ще бъдат ограничени само от въображението на местните власти. В Пекин вече наказват строго за препродажба на билети за влак; в провинция Дзянсу – ако не посещаваш родителите си достатъчно често (като никъде не е написано колко често трябва да ги посещаваш); в Шанхай – за укриване на предишен брак или за ненужно натискане на клаксона; в Шенжен – за пресичане на неразрешено място.
И накрая, най-важният въпрос: кой е съдията? Кой решава какво може и какво не? На каква база частните компании изчисляват рейтингите? Колко надеждна е системата? Какво ще стане, ако акаунтите в социалните медии бъдат хакнати и данните – откраднати или неправомерно изменени? Кой ще отговаря за това? Какво ще стане, ако суперкомпютърът на „Сезам Кредит“ не е изчислил правилно рейтинга? Въз основа на такива данни се решават съдбите на хората, вземат се конкретни съдебни решения. В края на 2015 г. Върховният съд на КНР, разчитайки на данни от „Сезам кредит“, наложи санкции съгласно инструкциите на Държавния съвет на 5300 души. Към края на юни 2020 г. санкционираните вече бяха 7,3 милиона.

Обществото на Китайската мечта

Според китайските власти в условията на бърз растеж на икономиката на КНР, където кредитирането играе важна роля, необходимостта от система за оценяване е очевидна, дори само по икономически причини. Социалните и политическите фактори обаче са не по-малко важни за властите. Известният китайски политолог Дън Ювен пише за настоящата ситуация в КНР:
В общество, в което етичните граници непрекъснато се размиват, настъпва дезинтеграция на личността, изчезват дори елементарните критерии за добро и зло. Когато цялата нация се ръководи само от интереси, обществото деградира до нивото на борба за съществуване, оскотява.
Според редица интелектуалци, близки до властите, общество, в което честният човек се смята за балама, масово се пробутват храни и други стоки ментета, измамници се представят дори за монаси и събират дарения, корупцията процъфтява на всички нива, а финансовите измами са част от всекидневието, такова общество се нуждае спешно от възстановяване на морала. В противен случай социалната стабилност и в крайна сметка властта на партията са застрашени.
Си Дзинпин разбира това много добре. Той започна с тежка борба срещу корумпирани партийци, а сега възнамерява да се заеме с цялото общество. Целта беше обявена още през 2012 г., малко след назначаването на Си за генерален секретар: сбъдването на „китайската мечта“. Каква обаче е китайската мечта, какво трябва да бъде хармоничното общество? Китайското ръководство търси отговори на тези въпроси в историческия опит на Поднебесната.
Около 400 г. пр. н. е. видният китайски реформатор Шан Ян наредил на хората да се разделят на групи по 5–10 семейства, които да се наблюдават взаимно и да носят колективна отговорност за престъпленията. Според закона на вратите на къщите трябвало да висят табели със списъци на членовете на семействата от преброяването на населението. Старейшината трябвало редовно до докладва на началниците си за всяко напускане и пристигане на нов член. Тази система се наричала „баоцзя“. Този спор, който продължава повече от две хилядолетия, между последователите на Шан Ян, застъпници за управление на обществото със строга система от поощрения и наказания, и конфуцианците, според които хората трябва да се възпитават в духа на етиката с образование и личен пример на поддръжниците на властта, е един от основните стимули за развитието на днешната управленческа мисъл в Китай.
Властите в експерименталния Жунчен решават да приложат проверените от хилядолетия методи в новата Система за социални кредити. Цялото население на града е разделено на блокове не по 5–10, а по 400 семейства, които също трябва взаимно да се следят. Освен това, за всеки блок се назначават специални наблюдатели, които редовно го проверяват, събират фото- и видеодоказателства за лошо поведение и изпращат тези данни „където трябва“.
Политическият ефект от такъв механизъм за социален контрол в Китай е описан отдавна. Още през II–I век пр. н. е. класикът на китайската историография Сима Цян, по-млад съвременник на древногръцкия историк и военноначалник Полибий, пише, че „баоцзя“, с нейната взаимна отговорност и взаимно наблюдение, често се използва от властите за облагане на населението с непосилни данъци и борба с негодуващите.
Разбира се, в официалните документи се споменава, че върховната власт трябва да се превърне в двигател и пример за подражание в новата система за социален кредит. Конкретните мерки и пилотните проекти обаче засега важат само за партийните функционери от по-ниско ниво. Например партийната школа на провинция Съчуан наскоро подписва споразумение с Университета по електроника и технологии на КНР за създаване на първата система за рейтинг и оценка на надеждността на чиновниците от низовото ниво. Системата е наречена „Умният червен облак“.
С помощта на технологиите за изкуствен интелект и обработка на големи информационни масиви системата ще анализира за всеки чиновник данни като присъствието му на партийни събрания, образование и семейно положение. Системата ще сравнява данните за доходите на чиновника и членовете на неговото семейство с данните за придобитите недвижими имоти и луксозни стоки. Въз основа на тези данни, както и на информация за дейността му в социалните мрежи, ще бъде оценена степента на неговата политическа надеждност. Отбелязва се, че по този начин може много по-ефективно да се предскаже поведението на чиновника, да се оцени неговият морален облик и да се идентифицират потенциалните корумпирани длъжностни лица.
Кой ще ограничава обаче върховната власт? Институтът за политически изследвания Азан (в Република Корея) нарича Системата за социален кредит кошмарът на Джордж Оруел. Времето ще покаже дали системата за социален кредит няма да се превърне в безпрецедентна електронна диктатура на 21-ви век, във всевиждащия Голям брат, който зорко те наблюдава. Не е ясно и дали ще има някакъв контрол и ограничения за самия Биг Брадър. Междувременно съветът на Оруел от „1984“ изглежда съвсем разумен за китайския народ: ако искаш да запазиш една тайна, трябва да я скриеш и от себе си. •

Леонид Ковачич
Заглавието е на преводача

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Тази статия може да предизвика у читателите страх и чувство за безнадеждност и безпомощност пред могъществото на реализираната полицейска идея на Си Дзинпин да постави всичко и всички под контрола на властта и капитала, но „цифровата анархия“ може да ни върне самоувереността и надеждата в борбата срещу цифровата диктатура.
В „новия свят“, който властници и собственици ни подготвят, освен свободолюбиви труженици в сферата на информатиката, ще има и безброй програмисти и ИТ специалисти, които ще останат без работа, тъй като и техните специалности подлежат на автоматизация и роботизация. Тогава международният съюз между тях и „излишните“ – подобно на привържениците на Linux – ще може с доброволния, свободен и колективен труд да блокира, парализира и разруши полицейската машина, носеща благозвучното име Система за социален кредит, чиято истинска цел е определяне „благонадеждността“, послушността и предразположеността към доносничество на верноподаниците.
Ето защо още от сега можем да отправим бойния зов:
Хакери от всички страни, организирайте се!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *