Съпротивата в Чили

печат
През февруари с нас се свърза другарка от Чили, минаваща през България. Посещението ѝ е част от обиколка на Европа с цел разпространяване на информация от първа ръка за ситуацията, създала се в Чили през последните месеци на 2019 г.

Малко история

Ще направим кратък исторически преглед, за да дадем контекст на описваните събития.
След обявяването на независимостта си от Испания през 18 век Чили се развива като авторитарна република. След няколко войни срещу Испания, Боливия и Аржентина, държавата утвърждава властта си над територията, която контролира и в момента. След гражданска война между фракциите на местните индустриалци и интернационалния банков капитал през 1891 г., тя става парламентарна демокрация. Много бързо се установява олигархичен режим, извличащ богатството си от износа на полезни изкопаеми. Положението не се променя сериозно въпреки военните преврати и смяната на различни партии в правителството. През 1973 г. година поредният преврат, спонсориран от САЩ и оглавен от генерал Аугусто Пиночет, сваля от власт президента Салвадор Алиенде, прокарващ умерени социални реформи, засягащи интересите на едрия местен и чуждестранен капитал. Управлението на Пиночет е период на жестока репресия срещу левите политици и активисти в цялата страна. Официално са избити и репресирани повече от 40 000, а според някои източници над 200 000 души. В този период икономическата политика на Чили е изцяло диктувана на чуждестранния капитал. Пиночет кани в страната икономически експерти от „Чикагската школа“, за да реформират икономиката в посока на пълна либерализация. Приватизирано е всичко – от здравеопазването и транспорта до образованието и пенсионната система. Експертите от Чикаго осъществяват своите икономически теории, по-известни в наши дни с името „неолиберализъм“. Въпреки твърдата си вяра в този икономически модел, диктаторът решава да не го прилага за армията и полицията – изненадващо те запазват собствена социална пенсионна и здравна система. Пиночет, чиято власт се крепи на тези репресивни органи, предпочита да им спести прелестите на свободния пазар. Икономическата политика остава непроменена и след официалното връщане на парламентарната демокрация през 1989 г. Пиночет остава главнокомандуващ на армията до 1998 г. и сенатор „до живот“. Масовите убийства и репресии са удобно забравени от новото демократично правителство.
Кадрилът на политическите партии в управлението продължава и до наши дни, без промяна в икономическата политика, наложена от Пиночет и момчетата от „Чикагската школа“.

Началото на протеста

Последните протести започват след поредното повишение на цената за пътуване в метрото на Сантяго. Оказва се, че цената на пътуването се определя по чисто пазарен принцип – всички флуктуации в цената на горивата или куп други свързани стоки водят до незабавно повишаване на цената на билета за транспорта. Въпреки че повишението е сравнително малко – около 12 стотинки, – то идва твърде скоро след поредното повишаване на цената на тока. Такова количество свободен пазар явно прелива чашата на търпението на народа. Протестите са инициирани от учениците в горните класове и студентите, те отказват да плащат новата цена на билета, като демонстративно прескачат загражденията. В следващите дни учениците спонтанно окупират няколко станции на метрото и извършват ужасното престъпление да пуснат хората да се возят безплатно. Правителството, разбира се, не може да търпи подобно потъпкване на пазарната икономика и веднага изпраща военизираната полиция да възстанови справедливостта. Протестите ескалират на 18 октомври, след като полицията убива едно от протестиращите момичета. След новината за това убийство народът масово се надига на протест срещу системата, много станции на метрото са разрушени и започват сблъсъци с полицията. Правителството веднага обявява полицейски час, който да бъде наложен от армията. Тази мярка обаче има обратен ефект – хората помнят Пиночет, масовия терор и разстрелите. На следващия ден протестите стават още по-масови и обхващат цялата страна с изключение на северните региони. Хората издигат искания за незабавна оставка на цялото правителство, което не се различава принципно от повечето протести по света. В Чили обаче освен оставки на политици, не водещи до нищо друго освен смяна на говорещите глави по телевизията, народът открито поставя под въпрос капиталистическата система като начин за организиране на обществото.

За защитниците на народа

Коментирахме с какво се занимават в това време защитниците на народа, без които всяко съвременно общество веднага щяло да се върне в праисторически времена. Хората щели да започнат да се убиват и ограбват един друг, разделени на племена. Да – става дума за полицията. След масовизирането на протестите, явно застрашаващи властта, жандармерията (цялата полиция е милитаризирана) се заема със зверски репресии на протестиращите. Освен побоищата, стрелбата с гумени куршуми и гранати със сълзотворен газ, започват масови арести на протестиращи хора. Потвърдени са хиляди случаи на изтезания и изнасилвания на арестувани. Има десетки случаи на полицейски коли, които нарочно се врязват в тълпите протестиращи хора, жертвите от подобни атаки са десетки. Всичко това полицаите извършват, докато напяват песен, известна като „Химна на полицията“ – явно се нуждаят от мотивация за геройствата си. Протестите обаче продължават да набират сила – вместо да бъдат благодарни на силите на реда, че ги пазят, хората се ожесточават срещу тях. Хакерска група пробива полицейските бази данни и оповестява списъци със служителите на полицията и техните телефонни номера. Благодарният народ веднага ги залива с обаждания, в които изразява не точно благодарността си…

Самоорганизация и взаимопомощ

Няколко града в страната остават без вода, защото не могат да си я плащат. Припомняме: всичко в Чили, включително водоснабдяването за населението, е приватизирано и се подчинява на правилата на свободния пазар. Оказва се, че минната индустрия може да плаща повече от жителите на градовете и да използва цялата вода – в тези случаи невидимата ръка завърта кранчето в посока на минната индустрия. В един от градовете, останали без вода, хората се организират и превземат помпената станция, след което пускат водата към града. Държавата изпраща полицията и армията да възстановят справедливостта – все пак се отнемат печалби от собственика на водоснабдяването, – които отново прогонват хората и спират водата на града. След като си „защитниците на народа“ си заминават, хората отново превземат станцията и си пускат водата.
В много квартали по различни градове се организират събрания на местната общност, на които всички могат да присъстват и говорят. Нашата другарка разказа за събранията и решенията, взети на тях, в квартала, в който живее – в град Валпараисо (на около 100 километра от столицата Сантяго). Поради жестоката безработица и бедността, за хората е много трудно да получат услуги, от които се нуждаят, и съответно да намерят купувач на услугите, които те самите предлагат. За да се спасят от това пазарно щастие, те правят списъци с хора (и техните умения), готови да се включат в непазарна инициатива. Тези хора предоставят уменията си безплатно на нуждаещите се, като в замяна получават помощ за нещата, от които те имат необходимост. Спомена се конкретен пример: учителка от местното училище получава водопроводни услуги, а дава уроци по история на деца. Важно е да се отбележи, че размяната не е пряка, учителката не е преподавала на децата на човека, който е ремонтирал водопровода ѝ. За да се премахнат всички пазарни отношения, човек няма нужда да извърши нещо, преди да получи безплатна помощ – той ще помогне, когато има нужда от неговата помощ и е способен на това. Другарката каза, че хората започват да свикват с тази система и да се включват в нея бързо, въпреки насажданите цял живот догми на пазарната икономика.

Поглед в бъдещето

На кварталните събрания се дискутира постоянно икономическата система на Чили, хората стигат до извода, че тя е абсолютно непригодна за осигуряване на дори сносен живот за огромното мнозинство от тях. На едно от събранията жена е поискала думата и е разказала на всички, че предишната вечер е търсила из интернет информация за алтернативни политическо-икономически системи и е попаднала на анархокомунистическата идеология. След като се запознала с основните положения на тази система, тя решила, че това, което хората искат да правят в квартала, съвпада почти напълно с тази идеология. Веднага зададохме въпрос дали тази жена е част от местна анархистка организация. Отговорът беше „не“. Не е ясно дали тя не е симпатизирала на идеологията и преди събитията, но дори да е така, хората са приели с одобрение нейното изложение и са потвърдили, че описаното наистина съвпада с техните виждания.
Друго решение, взето на събрание в същия квартал е, че хората нямат нужда от полицията. Входовете в квартала са барикадирани и изглежда полицията е спряна. Въпреки широко разпространеното мнение, при отсъствието на полиция хората не са започнали веднага да се грабят и убиват едни други, а са се заели с описаните вече антипазарни действия.
Поради проблеми с продоволствието хората са започнали да организират комунални градини за отглеждане на зеленчуци върху удобните за целта терени, без да се съобразяват с собствеността върху тях. Явно са решили, че храната е по-важна от печалбата, която някой инвеститор ще прибере, след като построи поредната офис сграда върху някое от тези парчета земя.
Накратко, това са събитията, за които получихме информация от първа ръка. Според нашата другарка подобни събрания се правят в много квартали в различни градове на страната. Единствената част, която още не е обхваната от масови протести, е северната част на Чили, където е съсредоточена минната индустрия на страната. Работещите в този сектор са платени значително по-добре от средното за страната (2–2,5 пъти), въпреки че условията на работа са ужасни. Дългите смени, липсата на предпазни мерки и всички други благини на капитализма водят до сериозно съкращаване на живота на работниците, мнозина умират, преди да навършат 60 години. Тези хора обаче все още не се асоциират с останалата част от пролетариата в страната и смятат, че живеят добре.
В следващия брой ще направим анализ на събитията от анархистка гледна точка и ще дадем още информация, ако я получим навреме. •

Колектив от СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *