Те са във война… срещу нас!

печат
Правителствата и работодателите тръбят, че водят война срещу коронавируса. В действителност те са във война срещу нашата социална класа. Война срещу нас, за своите печалби!
Глобалната криза в здравеопазването до голяма степен е следствие от капиталистическата система.
Разбира се, това не означава, че вирусът е създаден от капитализма, но нека не бъдем наивни – лабораториите на военнопромишлените комплекси за бактериологична война не са спирали мръсната си „работа“ като заводите за ядрено оръжие! Безспорно е, че катастрофата, която преживяваме в човешки план, се дължи на капитализма. Правителствата по цял свят вземат едни и същи мерки и решения, които се различават само по своята степен: те започнаха късно да ограничават мащабите на епидемията не поради незнание, а защото работодателите, акционерите, капиталистите се стремяха преди всичко да съхранят печалбите си. Това са печалбите на едно капиталистическо малцинство, което се противопостави на здравето на милиарди хора!
Когато кризата пламна, дисбалансът на капитализма се обърна срещу нас.
Дефицит на инфраструктури, на персонал и средства във всички сектори на здравеопазването: такъв е резултатът от десетилетната им политика на унищожение на завоюваните с работническите борби обществени услуги в едната част на света и тяхната практическа липса в другата.
Липсват предпазни средства: маски, облекла, дезинфектанти, скринингови тестове, респиратори и пр., но фабрикантите продължават да произвеждат оръжие. Капиталистите виждат само печалбите, не колективния интерес.
В много страни изследователите признаха, че през последните години научните им разработки върху вируса са били спрени по бюджетни причини. Капиталистите предпочитат да инвестират в мултинационалните фармацевтични компании, които диктуват своите закони в областта на медикаментите.
По време на здравната криза аферите и далаверите не спират!
Капиталистите свирепо ограбват света на труда. Те поддържат дейността на множество компании, които не са от съществено значение за живота на населението на фона на опасността за здравето. За да продължат печалбарството си, капиталистите застрашават сериозно здравето и живота на милиони работници по света.
В истински важните сектори (които трябваше да се ограничат до това, което е пряко свързано със здравето, с храната и достъпа до газ, електричество, вода…) работодателите поставят на преден план „правото на отказ“, като прехвърлят отговорността върху хората. От една страна, в много компании не се прави нищо, за да стане приложимо това „право на отказ“; от друга, мерките са недостатъчни. Цялата организация на труда трябва да бъде преразгледана, както и здравният бюджет на всеки отделен човек. И не капиталистите, които не работят и които са си вкъщи, в най-добрите условия, трябва да определят условията: ние трябва да го правим, във всяка служба, във всяко учреждение и предприятие, във всяка дейност, защото това наистина е най-важното.
Капиталистите използват здравната криза, за да ограничат още повече нашите права, нашите социални завоевания. Във всяка страна голяма част от „спешните мерки“ се състоят в тяхната борба против работното ни време, отпуските, заплатите, правото на стачка и т. н.
Положението е още по-бедствено в регионите на света, които са пряка жертва на колониализма: за народите, които са в бездната на мизерията, здравната криза може да има само ужасяващи последици.

Акции за съпротива се организират

Те са трудни в контекста, който познаваме. Организациите, членуващи в Международната синдикална мрежа за солидарност и борба, не искат да издигат лозунги само заради удоволствието да изглеждат по-“радикални“. Това, което искаме, на работните си места и в живота, е да се обединяваме свободно, да се координираме на местно и на международно ниво, да изградим едно масово международно движение, за съпротива и завоевания.
Трябва да подкрепяме и да публикуваме всички новини за борбите във всички региони по света.
Да се прегрупираме по професионални сектори, да защитим нашите конкретни права и да постигнем социално равенство (за жените, за мигрантите, за потиснатите по „расови“ причини хора).
Да не оставим най-бедните и най-неосигурените да платят за здравната криза!
Всички работници, независимо от тяхното положение (служители, самонаети, безработни, временни работници, сезонни работници и т. н.), трябва да получат гаранция от 100% за доходите си, с гарантиран минимум за всички, основан върху разходите за живот в страната.
Да вземем своите дела в свои ръце, по местоживеене и месторабота! Правителствата и държавите са оръдия в служба на капитализма.
Да реквизираме предприятия, услуги, магазини, обществени места, необходими за реагиране на извънредни медицински ситуации!
Да не оставим капиталистите да организират други световни катастрофи!

Международна синдикална мрежа за солидарност и борба, обединяваща над 100 синдикални организации от цял свят
www.laboursolidarity.org


Бележка на преводача

Анализът би бил още по-добър, ако акцентираше върху творческата мощ на трудещите се и необходимостта от хоризонтална борба във всички сфери на живота, за събаряне на властта на капитала, на партията или на религията (за да не се повтори провалът на СССР и на маркс-ленинския капитализъм в днешен Китай). Главната задача на Китайския централен комитет днес е да направи всичко възможно, за да маскира своя кретенизъм (да беше само кретенизъм – спомнете си Чернобил!), когато не взе под внимание действията на лекарите, борещи се в огнището на пандемията без одобрението на компартията, а заповяда някои от тях да бъдат арестувани и затворени от „народната“ полиция. Това е резултатът от абсолютната „народна“ власт на ЦК на ККП и запушените уста на всеки обикновен китаец! •

Франк


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *