ТИТАН

печат
Има само една догма, един закон, един морал – СВОБОДАТА.
Михаил Бакунин

От Бакунин да вземем огън!
Александър Блок

Гръмовният му рев проехтя в Русия и Германия, Чехия и Италия, Швейцария и Франция, Швеция и Холандия, Белгия и Япония, дори в Панама. Лъвската му грива проблясваше в Москва и Санкт Петербург, в Твер и Томск, Иркутск и Николаевск на Амур, в Кяхта на китайската граница и в японската Йокохама, в Берлин и Брюксел, Флоренция и Неапол, Сан Франсиско и Ню Йорк, Лондон и Ливърпул, Париж, Копенхаген, Женева, Цюрих, Берн, Болоня и други големи и малки градове. Исполинският му силует на Иля Муромец се открояваше в щабовете на въстанието и барикадите в Прага и Дрезден, Лион и Болоня, могъщият му стан едва се побираше в единичните килии на Алексеевския равелин и Шлиселбургската крепост. Професионални политици и изтъкнати философи скланяха глава пред неговата желязна логика и изтънчена диалектика. Вдъхновената му убеденост, страстните му призиви и речи, които той отправяше на осем езика, преобразяваха хората, превръщаха ги в бойци, готови да умрат в името на идеалите на революцията. Той беше аплодиран от работници и бунтовници, от занаятчии и студенти, музиканти и рибари.
Белински и Тургенев, Херцен и Огарьов, Рихард Вагнер, Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Джузепе Мацини, владетелката на женските мисли Жорж Санд и знаменитият географ Елизе Реклю го обичаха през различни етапи от бурния му живот (въпреки че не винаги тази любов издържа на изпитанието на времето). Считаха го за свой и славянофили, и западняци. Константин Аксаков му посвети балада, Тургенев написа за него „Рудин“, Вагнер – Зигфрид, Достоевски – Ставрогин (поне така смятат мнозина литературни критици). Александър Блок в статия, посветена на 30-ата годишнина от смъртта на бащата на анархията, нарече Бакунин едно от най-забележителните кръстопътища на руския живот и също така заяви: за Бакунин може да се напише приказка … Имаше у него нещо от безразсъдното опиянение на руските таверни. Могъщата фигура на Бакунин просто не се вписваше в строгите рамки на надутата официална Европа.
Думите на Блок отекваха у Николай Бердяев, който смяташе своя прочут сънародник, станал гражданин на света, за разбунтувал се срещу него руски господар, за най-яркия представител на славяно-руското месианство, сравняваше Бакунин с античния бог Дионис, а руския анархизъм като цяло – с вакханалиите (той нарече анархията „революционна вакханалия“). И накрая, политическият антипод на антидържавника Бакунин (макар и да стана първият президент на първата независима чехословашка държава), Томаш Масарик в тритомното си произведение „Русия и Европа“ нарече руския бунтовник и анархистки идеолог на световната революция гений. Когато през 1895 г. се появява „Песента за сокола“ на Горки, един от проницателните критици веднага и вярно забелязва, че първият, за когото се отнася знаменитият рефрен „Безумството на храбрите възпяваме“, трябва да бъде Бакунин. По-късно Максимилиан Волошин ще пише за родството на Бакунин с протопопа Авакум и ще нарече предвестника на световния пожар символ на революционна Русия:
С възходи и падения Бакунин
показа истинското ни лице.
Анархия Русия съгради:
Европа с огъня върви напред,
а ние заредени сме с барута.
Той стана предтеча на философията на бунта, която процъфтя през 20-и век и се разкри в отчаяните студентски протести срещу устоите на държавата по улиците на Париж и други градове, на терористичните акции на Червените бригади срещу лакеите и опашкарите на буржоазията по цяла Европа. Идейното и философско кредо на Михаил Бакунин беше доведено до своя логичен завършек от френския екзистенциалист Албер Камю, който в съответния дух перифразира известния афоризъм на Декарт: бунтувам се, следователно съществувам. Днес идеите на Бакунин вдъхновяват антиглобалистите.
Вождовете на Първия интернационал Карл Маркс и Фридрих Енгелс не можаха да се справят с Бакунин. От него се бояха руските царе Николай I и Александър II, австрийският император Франц Йосиф, кралете на Прусия и Саксония, палачът на парижката комуна Адолф Тиер, станал президент на Франция, и другите владетели на тогавашна Европа. Съдбата на човека-титан винаги е трагична. Човекът-титан не прилича на обикновените хора – той е поне две глави над тях и изпреварва всички, защото се носи напред, неумолимо напред, с гигантски скокове. За еснафа такъв човек е отшелник, в най-добрия случай – „от друг свят“, по правило – обладан от духове и луд.
Приживе Бакунин е наричан баща на анархията, въпреки че корените на анархизма тръгват от дълбока древност (сред първите „анархисти“ можем да наредим ​​Лао Дзъ и китайските даоисти, древногръцките философи Сократ, Диоген и другите антични циници), а крупни теоретици на анархизма са известни и преди Бакунин (англичанинът Годуин, французинът Прудон и германецът Щирнер). По-често обаче е наричан апостол на свободата. Той влезе в историята на човечеството като велик Революционер (един от малкото, чието звание е наистина с главна буква). През 20-и век той напълно можеше да се превърне в европейски Панчо Виля.
Многобройните врагове и противници на Бакунин в своята ожесточена критика обикновено съсредоточават вниманието си върху антидържавната му позиция (като по този начин водят дискусията по проблемите на друга плоскост или – както казват логиците – извършват подмяна на тезата). В действителност ключовото понятие във философията на Бакунин е единствената свещена за него дума – СВОБОДАТА (всичко останало следва от нея). Разбира се, много от идеите му така и не се осъществиха. Независимо от това, Бакунин се превърна в звезда от първа величина в историята на световното революционно освободително движение и несъстоялото се обединение на славяните. Без неговите идеи историята на световната мисъл и философия биха били по-малко интересни. Без неговата могъща, колоритна фигура картината на европейския живот през 19-и век би изглеждала много по-бледа. Той вкара в него нещо, което никой друг не може да внесе – славянската отзивчивост и широтата на руската душа… •

Валерий Дьомин


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *