Трендафил Марулевски: отвъд границите

печат
След смъртта на баща ми, когато трябваше да се изпразни апартаментът, намерих в един голям плик спомените му. Разбрах, че волята му беше да остави писмено свидетелство за живота си. Започнах да го чета и останах трогната, развълнувана и възхитена от съдбите на хората, за които пишеше. Исках това ценно свидетелство да излезе на бял свят, да не се загуби. Почувствах, че им го дължа и че по този начин изпълнявам също синовен дълг към баща ми, който отдаде целия си живот на неговия идеал за безвластно общество, и към майка ми, която го последва по трънливия път на изгнанието.
Преписах на компютър ръкописа от 892 страници и реших да контактувам с ФАБ. Тодор Иванов, един млад анархист, ме свърза с Лъчезар Кръстев, на когото предадох романа. От там нататък нещата тръгнаха. Лъчезар ме отправи към Костадин Зяпков, който пое ангажимента да редактира текста и да се направи книга. Той осигури състава от компетентните хора – коректорката Емилия Маринова, Славчо Славчев – художник на корицата и снимковия материал, – Иво Кацарски – специалист по предпечат и оформление. Този екип положи много усилия и труд и резултатът е сполучлив. Много съм им благодарна.
Благодарна съм и на самия роман. Старите анархисти вече ги няма, но децата им – и те поостарели – поддържат паметта им. Покрай романа се запознах и с няколко от тях, завързахме приятелство, мили, ценни връзки. Историята продължава. •

Елена Трендафилова Марулевска


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.