ТРОЦКИ ЗА ПРУДОН

печат

Откъс от финала на автобиографията „Моят живот“ на Лев Троцки

По своите възгледи, характер, светоглед Прудон – този Робинзон Крузо на социализма – ми е чужд. Но у Прудон има борбена натура, духовна безкористност, способност да изпитва презрение към официалното обществено мнение и накрая – у него не стихва пламъкът на всестранната любознателност. Това му позволява да се извиси над личния живот с неговите възходи и падения, а и над цялата съвременна нему действителност.
На 28 април 1852 г. Прудон пише от затвора на свой приятел:

Движението несъмнено не е нито правилно, нито праволинейно, но тенденцията е постоянна. Това, което всяко поредно правителство прави в полза на революцията, става неотменно. Онова, което се опитват да правят срещу нея, изчезва яко дим. Наслаждавам се на това зрелище, разбирам всяка негова картина. Присъствам на тези промени в живота на света, сякаш съм получил за тях просветление свише. Онова, което потиска другите, все повече ме извисява, вдъхновява и укрепва. Какво искате – да виня съдбата, да оплаквам и проклинам хората? На съдбата се присмивам, а що се отнася до хората – те са твърде невежи и заблудени, за да могат да ме засегнат.
(Grasset, страница 149)

Независимо от известния привкус на църковна патетика, това са много хубави думи. Подписвам се под тях.

Леон Бронщайн (Троцки)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *