Утре на барикадите?

печат

Духът на революцията вчера и днес

Повечето западни историци и политици са съгласни, че ерата на революциите е приключила, поне в богатите страни. Толкова ли е сигурно? Основна характеристика на революцията е нахлуването на масите на политическата сцена: личности и социални групи, доскоро мълчаливи и пасивни помощници в политическия спектакъл, изведнъж вземат думата и преминават към действия. Те отказват да търпят повече решенията на другите и искат да си възвърнат контрола над своята съдба. От тази гледна точка движението на жълтите жилетки във Франция несъмнено е епизод с революционен характер.
За да има революция обаче, това нахлуване на множеството трябва да доведе до резултати: не само промени в политическата система и институциите, но също – и преди всичко – дълбоки преобразувания на социалните отношения, разпределението на властта и на богатството. Всъщност революцията се намесва тогава, когато една класа замества друга в организацията на обществото и прекроява социалния живот според собствените си ценности и цели: през 1789 г. френската буржоазия надделява над аристокрацията, а през 1917 г. руската аристокрация отстъпва пред коалицията на интелигенция, работници и селяни.
Поне две са условията за една революция: ситуация, която е все по-непоносима за по-голямата част от населението, и интелектуална и морална криза в управляващата класа, която я кара да се съмнява в себе си и своята легитимност. През 1789 г. голяма част от френската аристокрация е спечелена за духа на Просвещението и първоначално оказва много слаба съпротива; през 1917 г. разлагането на руската мощ е такова, че тя рухва при първия шок. Именно срещата на тези два фактора предизвиква експлозията.

Вулканични изригвания

Тези два елемента обаче се развиват независимо един от друг и следователно срещата им не е неизбежна. Можем да имаме революционен климат, без той да доведе до въстание. Всъщност революциите в областта на историята са това, каквото са изригванията на вулканите или земетресенията в царството на природата: спонтанни, непредсказуеми, неконтролируеми. Следователно е също толкова безсмислено да се твърди, че са невъзможни, колкото и да се обявяват за неизбежни.
И накрая, революцията, породена от народната мобилизация, продължава, докато продължава мобилизацията. Всички пожари в крайна сметка изгасват; социалната инерция си възвръща правомощията и множеството потъва отново в безразличие и пасивност. След това започва период на стабилизация, ако не и на реакция. Във Франция това е Термидор, а в Русия – НЭП (Новата икономическа политика) с отстъпки за пазара и селяните. Пороците на съвременната социална организация – задълбочаването на неравенствата, безсилието пред настъпващата екологична катастрофа и пр. – очертават възможните цели на следващата революция. Ако се осъществи, тя ще бъде егалитарна, ще привилегирова солидарността и сигурността, ще разшири пряката демокрация във всички области, от които сега е изключена, особено в света на предприятията и труда. Да не забравяме, че революцията никога не спазва всичките си обещания – тя винаги е недовършена и винаги трябва да се повтори. •

Лионел Тере

СМ: За да не бъде недовършена и да няма нужда да се повтаря революцията, тя трябва да бъде непрекъсната в дълбочина и ширина, тоест до създаването на планетарно анархокомунистическо общество.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *