Ученическата климатична стачка

печат
През август 2018 г. шведската ученичка Грета Тунберг започва самотна климатична стачка – отказва да посещава занятия в знак на протест срещу неглижирането на глобалните екологични проблеми. Скоро други ученици я последват. На 15 март 2019 г. около 1,4 милиона ученици от цял свят се присъединяват към нейния призив за стачка и протести. През септември в мобилизациите по цял свят се включват над 4 милиона души. След като ученическите климатични стачки набират скорост, се появяват опити за дискредитирането им. Други се опитват да се възползват от нейната известност. В края на 2018 г. Ингмар Рентжог, основател на фондацията „Нямаме време“ (WDHT), наема Тунберг като неплатен млад съветник и използва името и образа на Тунберг без нейното знание или разрешение, за да набере милиони за дъщерното дружество с нестопанска цел на фондацията, на което Рентжог е изпълнителен директор. Тунберг не получава пари от компанията. След като разбира, че е била използвана, тя прекратява дейността си като доброволен съветник на WDHT, и заявява: „не съм част от никоя организация … аз съм напълно независима … и правя това, което правя, напълно безплатно“.
В същото време социалните медии са залети от обиди и злобни коментари срещу малката активистка. Хиляди коментатори се впускат да се подиграват на момичето за нейната болест (тя има синдром на Аспергер), на външния ѝ вид и на неопитността ѝ, особено след речта ѝ в ООН на 23 септември 2019. Достъпът ѝ до тази висока трибуна разпалва множество конспиративни теории. Масовият коментатор из фейсбук съзира тъмни сили, стоящи зад Грета и училищните стачки. Тези конспиративни теории намират широка почва сред множество журналисти и анализатори, които не спират да говорят за „кукловодите на Грета“ и „интересите, които стоят зад нея“, естествено без да ги назовават, тъй като не разполагат с факти, а само с конспиративното си лично усещане, че „нещо не е наред“. Основни провокатори на анти-Грета истерията са и анти-екологичните активисти отдясно, които от години се опитват да разпространяват „съмнения“ в климатичните проблеми. В ерата на информационните технологии поддаването на конспиративни теории е въпрос на личен избор. Същото важи и за климатичните промени. Всяко съмнение по темата в крайна сметка може да се проследи до някой откровен корпоративен лобист, а лансирането му – до опортюнистични и корумпирани политици или обикновени шарлатани. Същите, които днес се „съмняват“ в значението на човешката дейност, съвсем доскоро изобщо отричаха, че има глобално затопляне, но им се наложи да сменят плочата предвид все по-очевидните проявления на проблема.
Известността и достъпът на Грета до трибуната на ООН (както и до редица европейски институции и американския конгрес) са естествен резултат от безпрецедентните климатични мобилизации. Това не се случва заради една ученичка. Нейната самотна стачка през 2018 сама по себе си няма как да предизвика многомилионните климатични стачки по цял свят – те са причинени от години предупреждения от цялата научна общност за задълбочаващите се екологични проблеми и пълната неспособност на политическия и икономическия елит да се справят с тях. Самотната стачка на Грета просто се случи в подходящия момент. Глобалните екологични протести щяха да се случат и без нея. Поканата на Грета в ООН е част от опитите на глобалния елит да дерадикализира движението, като му предостави трибуна и го въвлече в диалог. Тук е моментът да разгледаме критично екологичното движение на ученическите климатични стачки, както и глобалното екологично движение като цяло. През цялото си съществуване то е белязано от две тенденции, противостоящи си вътре в самото движение.
Едната е тази на либералния индивидуализъм, която паразитира върху екологичното движение още от самото му създаване. Либералният индивидуализъм е безкомпромисен към отделния индивид – той трябва да се откаже от пътуванията, да ограничи потреблението си и да заживее аскетично, като в същото време е далеч по-благосклонен към най-големите замърсители – корпорациите трябва да опитат постепенно да ограничат екологичните щети, които нанасят, да подпишат празни декларации за екологична ангажираност и да си лепнат лейбъла „зелени“, а правителствата трябва да излеят милиони публични средства за финансиране на „зелени капиталисти“. Тази част от екологичното движение е арена на безочлив зелен лобизъм и употребяване на екологичните идеи с комерсиална цел, като резултатите са извращения от рода на пазара на емисии, противопоставянето между екологията и социалните проблеми (например исканията за закриване на замърсяващи предприятия, без да се отчита социалният ефект за работещите в тях) и в крайна сметка пълното инкорпориране на екологичното движение в рамките на капиталистическата система.
Другата тенденция в глобалното екологично движение е антикапиталистическата – тази, която не се страхува да атакува главните виновници за климатичната криза – корпорациите и правителствата, както и самата система на безкраен растеж, която опустошава биосферата – капитализмът. Антикапиталистическата част от екологичното движение е тази, която обединява екологичните и социалните аспекти на климатичната криза и е способна да обедини широките обществени слоеве срещу корените на проблема. Ученическите климатични маршове не са изключение от тази динамика. За милионите деца, участващи в тях, това е първият досег с политическа активност от какъвто и да било тип и отваря възможност за тяхната радикализация. В момента ученическото движение „Петъци за бъдеще“, организиращо стачките, съчетава и двете тенденции в съвременната екология. Докато речите на Грета пред ООН и конгреса могат да бъдат отчетени като по-скоро беззъби, то в сайта на „Петъци за бъдеще“ откриваме множество материали на антикапиталистически мислители и политически дейци като Наоми Клайн и Ноам Чомски. Докато политици, директори на компании и подчинените им институти и „анализатори“ ще се опитват да дискредитират движението или да го вкарат в руслото на „зеления капитализъм“, от всички нас зависи да не оставяме децата да бъдат заблудени и използвани, а техните стачки превърнати в бутафория от управляващите елити. Трябва да бъдем не само критични към грешките на стачкуващите ученици, но и активно да подкрепяме елементите на радикализъм сред тях, които имат потенциала да ги изведат отвъд обичайния еко-активизъм. Климатичните стачки или ще запазят и развият своя антикапиталистически характер, или ще изчезнат като поредната медийна сензация. •

Никола Петканов за Без Лого


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *