Фъснат, вапцан, закачулен

печат
Тънкообидни поклонници на чужди президенти се разяриха от боядисания паметник на Роналд Рейгън в София. Защо не се възмутиха от също така „осквернения“ преди време Паметник на съветската армия?! Специалистът-бояджия Асен Генов рече и отсече, че може да се боядисват само паметници, за които лично е дал разрешение.
С какво политиката на починалия през 2004 г. Рейгън може да буди подобни силни чувства у нашите сънародници?
Докато беше на власт, бившият актьор не беше особено популярен. Средният му рейтинг беше под този на Кенеди, Джонсън, Буш-баща и Клинтън. През 1992 г. се нареди до Никсън като втория най-непопулярен президент в историята. Оттогава пропагандата в традиционните медии размива спомена за неговата политика, за да го превърне в уважавана – ако не и легендарна – историческа фигура.
За хората, запазили по-трезв разум, припомняме един критичен поглед върху политиката на Рейгън, какъвто трудно може да се намери на български език:

Ноам Чомски, интервюиран от Ейми Гудман за „Демокрация сега!“ на 7 юни 2004 година:

…[В Хондурас] Администрацията на Рейгън не престана да атакува Никарагуа, докато не я разсипа. Това беше само част от мощната международна терористична кампания, която рейгънистите изнесоха през 1980-те под претекста, че водят война с тероризма. Обявиха война на тероризма през 1981 г. с почти същата реторика, с която я обявиха и през септември 2001 г.

Това беше убийствена терористична война. Тя опустоши Централна Америка, имаше ужасяващ ефект и в други части на света. В случая с Никарагуа достигна такива крайности, че беше осъдена от Международния съд на ООН и от две резолюции на Съвета за сигурност, на които САЩ наложиха вето, след което, разбира се, отхвърлиха присъдата на съда и ожесточиха войната, докато резултатите от нея станаха невъобразими. Според анализите на собствените им специалисти, убитите спрямо броя на населението на Никарагуа биха се равнявали на 2 500 000 души в САЩ – или повече от всички жертви на САЩ във всички войни в цялата история досега… Никарагуа беше съсипана. Днес тя е втора по бедност в полукълбото след Хаити. И това не е случайно – Никарагуа е втората по големина мишена на САЩ през 20 век, след Хаити.

…Резултатът е няколкостотин хиляди убити и четири разрушени страни. САЩ и хората, които сега са на власт във Вашингтон, имаха уникалната чест да бъдат единствените осъдени за международен тероризъм в Международния съд.
В разгара на терористичната война срещу нея Никарагуа опита да получи военна помощ, за да се защити. Отиде първо при европейските страни – Франция и други. Администрацията на Рейгън силно ги притисна да не пращат военна помощ, защото отчаяно искаха Никарагуа да вземе военна помощ директно от Русия, или индиректно – чрез Куба, за да могат да представят конфликта като част от Студената война. Никарагуа обаче не падна в този капан, както направи Гватемала през 1954 г. Администрацията на Рейгън трябваше да съчинява непрекъснато истории как Никарагуа получавала самолети МиГ от Русия, за да може конфликтът да изглежда като част от Студената война.

Никарагуа спечели присъдата срещу САЩ в Международния съд, като от нейна страна делото беше водено от екип авторитетни юристи от Харвард. Присъдата беше „незаконна употреба на сила“, което на юридически жаргон означава международен тероризъм – на международно ниво няма правна дефиниция за международен тероризъм.

Войната в Никарагуа, колкото и жестока, не беше най-лошата. В Гватемала и Ел Салвадор беше по-зле. Предполагам, защото в Никарагуа населението поне имаше армия, която го защитаваше. В Ел Салвадор и Гватемала терористите, които избиваха населението, бяха армията и силите за сигурност на държавата. Там нямаше и кой да заведе дело в Международния съд, защото там могат да ходят само правителствата, а не селяните, подложени на заколение.
В Африка подкрепата на Рейгън за апартейда в ЮАР се наричаше „конструктивно ангажиране“ – пряко и чрез съюзници. Израел например помагаше да се заобикаля ембаргото, подобно на Централна Америка, където за държавен терор се използваха обслужващи държави, за да се заобиколят забраните на конгреса. В случая с Южна Африка е достатъчно да си припомним грубите сметки: само в съседните Ангола и Мозамбик при южноафриканските набези бяха избити над милион и половина души, а други 60 милиона пострадаха по „конструктивното ангажиране“ с подкрепата на САЩ. Това е ужасяваща история.

*   *   *

Може да се изпише още много за външната политика на Роналд Рейгън, а още повече – за вътрешната. По-важно е да се каже ясно, че политиката на всички следващи президенти по същество е същата. Буш-баща воюваше в Залива, Панама и Сомалия. Клинтън – на Балканите, в Сомалия и Хаити. Буш-син – в Залива, Афганистан и Пакистан. Обама взе Нобелова награда за мир и разшири войните на Буш до Либия и Сирия.
При първата си визита в Саудитска Арабия настоящият президент Тръмп продаде на шейховете оръжие за 460 милиарда долара. Същите шейхове, които в момента спонсорират Ислямска държава и бомбардират народа на Йемен с касетъчни бомби.

Наблюдател
Без лого

(със съкращения)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *