Чили по пътя към анархо­комунизма

печат
В предишния брой разказахме за събитията в Чили, спонтанния бунт на народа срещу неолибералната държава и разюздания пазар, довели хората до пълна мизерия и отчаяние. Пандемията попречи на протестите да продължат с пълна сила и вероятно даде на държавата време да разедини хората и да ги насъска един срещу друг. Ще използваме временното затишие да направим анализ на действията им.
Един от аргументите, които най-често чуваме, когато запознаваме хората с анархокомунистическата идеология е: „Няма начин да се изгради такова общество, защото хората са по природа егоистични и зли. Затова никога няма да работят за общото благо, дори това да означава подобряване на собствения им живот“.
Този аргумент е изложен надълго и нашироко в „Левиатан“, основния труд на английският философ Томас Хобс (1588–1679 г.). Основната теза е, че в отсъствие на власт човешкото общество незабавно се превръща във война на всеки срещу всеки за контрол на всички налични ресурси. Хобс твърди, че единственият начин да се избегне това положение, е абсолютната власт на отделно лице или институция над всички останали, за да ги защитава от… останалите всички останали. Според Хобс властта е по-малкото зло. Този мироглед е постоянно опровергаван през вековете – например от Пьотр Кропоткин в книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията“, – но продължава повсеместно да се изтъква, за да се отхвърлят всякакви леви идеи. Да проверим доколко хобсианската теория отразява реалния свят и по конкретно – събитията в Чили.
Всичко започва с поредното увеличение на цената за пътуване в метрото. Ученици от горните класове започват протести, които прерастват в превземане на метростанциите и отварянето на бариерите, за да могат всички да се возят безплатно. Учениците търсят подкрепата на обществото в своята борба за подобряване на положението на всички. Ако действаха от хобсианска гледна точка, щяха да се промъкват покрай бариерите поединично или да издигнат искания за намаляване на таксата само за ученици.
В протестите се включва масово работническата класа на Чили и издига допълнителни искания, но те не са за още пазарни реформи. Срещу демонстрантите е пусната същата полиция, която уж трябва да ги пази да не се избиват и ограбват. Напълно непознати доброволци медици оказват първа помощ на пострадали от полицейското насилие демонстранти – безплатно и при сериозен риск за здравето си, сякаш се подиграват с неолибералните теории.
На разговора с нашата чилийска другарка изрично я попитахме дали местните анархистки организации са инициирали тези интересни инициативи. Отговорът беше еднозначно „не“ – въпреки че съществуват анархистки организации, те са сравнително малко и са принудени да не се афишират открито, за да избегнат политически репресии. Основно се занимават с издаване на литература. Така че всичко, описано тук, е дело на хора, които най-вероятно дори не знаят за съществуването на анархистка теория и практика.
На инициирано от хората общо събрание се дискутира текущото положение и се взима решение в квартала да не бъде допускана полиция. Полиция няма, но жителите не започват веднага да се грабят и избиват, а продължават с общите събрания. Организират списъци за обмяна на услуги. Хората доброволно заявяват с какви умения разполагат и са готови да предоставят на другите хора от списъка, когато имат нужда. Конкретният пример беше водопроводни услуги и уроци по история. Системата е направена така, че размяна на практика няма – учителят не дава урок по история, когато му се запуши каналът. За ужас на пазарните апологети всичко това се случва без посредници и – о ужас! – пари. Хората, участващи в това начинание, дори не са се познавали преди общите събрания. Единственото, което ги обединява, е, че живеят на едно място и имат нужда от услугите на останалата част от обществото. Това никак не се вписва в натрапваните врели-некипели на капитализма.
Друга инициатива е създаването на комунални градини за производство на храна, която също трудно се набавя. Градините се създават на подходящи за целта места в града, основно на пустеещи парцели, които иначе щяха да бъдат използвани за застрояване или по някакъв друг начин в интерес на частните си собственици.
Както виждаме от тези примери, в реалността се случва точно обратното на теориите на пазарните фундаменталисти. Хората спонтанно действат противно на всички пазарни принципи – няма „един печели, друг губи“ и още цял куп аргументи, оправдаващи капитализма като социалноикономическа система, осигуряваща „най-добър живот за най-много хора“. Ясно се виждат тенденциите към комунизъм, но не от авторитарен тип – събранията не са организирани от партийни лидери или квартални вождове. Решенията на тях се взимат с консенсус, участието и спазването на решенията не е задължително. Тоест, без дори да знаят това, хората вървят към анархокомунистическо общество, просто защото то им се струва най-логично и способно да реши проблемите им! •

Колектив от СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *