Чомски: 10 начина за манипулация

печат

Пропаганда, която не се разпознава лесно

Управлението на човешкото поведение основна задача на държавата. Казват, че тя е създадена от нейните граждани, за да хармонизира собствените им интереси, но държавата или политическата власт има свои интереси и нейната основна задача е да управлява тези, които са я избрали, като ги баламосва с цел тривиалното си самосъхранение.
Ако хората започнат да проявяват недоволство от настоящата политика, която произтича от тесните корпоративни интереси на управляващия елит и неговите наместници, тогава, за да се избегне насилието срещу народа, това може да се постигне само чрез пропаганда, чийто инструмент са медиите.
Ноам Чомски – професор по лингвистика, философ, социален активист, анархист, автор и политически анализатор – е съставил списък с „10 начина за манипулация“ с помощта на медиите.

1. Отклоняване на вниманието
Основен елемент на социалното управление е да се отклони вниманието на хората от важните проблеми и решения, взети от политически и икономически управляващите кръгове, като непрекъснато се насища информационното пространство с несъществени послания. Прийомът на разсейване е от съществено значение, за да се попречи на гражданите да придобият важни познания за съвременните тенденции във философията и прогресивните науки: икономика, психология, неврология и кибернетика. Вместо това информационното пространство е запълнено с новини за спорта, шоубизнеса, мистицизма и други информационни компоненти, основани на низки човешки инстинкти от еротика до твърда порнография и от битови сапунени сериали до съмнителни начини за лесна и бърза печалба.
Непрекъснато отклонявайте вниманието на гражданите от реалните социални проблеми, като го превключвате към теми, които нямат реално значение. Направете гражданите постоянно заети с нещо, за да нямат време да мислят; от полето – в обора, както е при всички други животни. (Н. Чомски, Тихото оръжие за спокойни войни).

2. Създаване на проблеми и начини за тяхното решение
Този метод се нарича още проблем-реакция-решение. Създава се проблем, един вид „ситуация“, изчислена да предизвика определена реакция сред населението, така че то само да изисква вземането на мерки, необходими на управляващите кръгове. Оставете например да ескалира спиралата на насилието или организирайте кървави терористически актове, за да накарате гражданите сами да изискват по-строги закони за засилени мерки за сигурност и провеждане на политики, които нарушават гражданските свободи.
Предизвикайте някаква икономическа, терористична или техногенна криза, за да принудите хората да приемат в съзнанието си мерки за премахване на последиците от нея – макар и в нарушение на своите социални права – като „необходимо зло“. Трябва да се разбере, че кризите не падат от небето.

3. Постепенно прилагане
За да се вземе непопулярна мярка, е достатъчно тя да се прилага постепенно, ден след ден, година след година. Така са били глобално наложени фундаментално нови социално-икономически условия (като неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Минимизиране на социалните функции на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако всичко това се случи по едно и също време, със сигурност ще доведе до революция.

4. Отсрочка на изпълнението
Друг начин за прокарване на непопулярно решение е то да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в даден момент съгласието на гражданите за прилагането му в бъдеще. Много по-лесно е човек да приеме някаква жертва в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото няма да се случи веднага. Второ, защото народът в основната си маса винаги е склонен да храни наивни надежди, че „утре положението ще се подобри“ и изискваните от него жертви ще бъдат избегнати. Това дава на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и да я приемат смирено, когато му дойде времето.

5. Говорене на народа като на малко дете
Повечето пропагандни послания към широката публика използват аргументи, знаци, думи и интонация, сякаш са отправени към деца в училищна възраст със забавено развитие или хора с умствени увреждания.
Колкото по-интензивно някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече се старае да използва инфантилни речеви обрати. Защо?
Ако някой се обръща към човек, сякаш е на 12 или по-малко години, тогава по силата на внушението в отговора или реакцията на този човек – с определена степен на вероятност – също ще отсъства критична оценка, което е типично за децата до 12 години…
Предварително заложените в политическите речи наивни разсъждения и банални истини, са предназначени за възприемане от широката аудитория, към която вече се прилагат описаните по-горе и по-долу методи за манипулиране на нейното съзнание.

6. Повече акцент върху емоциите, по-малко върху мисълта
Въздействието върху емоциите е класическа техника на невролингвистичното програмиране, насочена към блокиране на способността на хората за рационален анализ и в крайна сметка на способността за критично осмисляне на случващото се. От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява да се отвори вратата към подсъзнанието, за да се въведат там мисли, желания, страхове, опасения, принуда или стабилни модели на поведение. Воплите колко жесток е тероризмът, колко несправедлива е властта, как гладните и унижените страдат, оставят „зад кадър“ истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката.

7. Поддържане на хората в невежество чрез култивиране на посредственост
Така се гарантира, че те са станали неспособни да разбират използваните техники и методи, за да ги контролират и подчинят на чуждата воля. Качеството на образованието, предоставяно на нисшите социални класи, трябва да бъде възможно най-ниско и посредствено, така че невежеството, което разделя нисшите социални класи от „висшите“, да остане на ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
Това включва пропагандата на така нареченото „съвременно изкуство“, което е връх на посредствеността, претендиращо за слава, но неспособно да отрази реалността чрез произведения, които нямат нужда от многословни обяснения и агитация за своята „гениалност“. Тези, които не признават „новаторството“, се обявяват за изостанали и глупави и мнението им не подлежи на широко оповестяване.

8. Насаждане на възторг от посредствеността
На населението трябва да се втълпи, че е модерно да бъдеш тъп и простак. Този метод е неотделим от предишния, тъй като всичко посредствено в съвременния свят се излива в огромни количества във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката. Скандалите, жълтите страници, магьосничеството и гадателството, съмнителният хумор и популистките действия са добри за постигането на една цел – да се предотврати възможността хората да разширят своя кръгозор до необятните простори на реалния свят.

9. Засилване на чувството за собствена вина
Накарайте човек да повярва, че сам е виновен за собствените си несгоди, защото не е достатъчно умен, способен или работлив. Така, вместо да се бунтува срещу социално-икономическата система, човек започва да се самоунижава, да се кори за всичко, което причинява депресивното му състояние, а това, наред с останалото, води до бездействие. Без действие за никаква революция не може и дума да става! Както политиците, така и учените (особено психотерапевтите) и поповете прилагат достатъчно ефективни похвати, за да постигнат ефекта на самобичуването на пациентите и стадата от енориаши, за да управляват техните жизнеутвърждаващи интереси, насочвайки действията им в нужната за властта посока.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите за себе си
През последните 50 години напредъкът в развитието на науката доведе до отварянето на все по-голяма пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която управляващите класи притежават и използват.
Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология „системата“ е получила на разположение усъвършенствани знания за човека, в областта както на физиологията, така и на психиката. Системата е успяла да научи повече за един обикновен човек, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има повече власт и повече контрол над хората от тях самите. •

Ноам Чомски


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *