Що е анархизъм?

печат

Откъс от предстоящата за издаване книга „Анархизмът в 21 век“ на Георги Константинов


Една цивилизация е узряла за смъртта, когато е създала и развила в себе си всички теоретични и практически елементи, които трябва да я унищожат.
М. БАКУНИН

Анархизмът не може да бъде разбран от хора без мозък.
Субкоманданте Маркос

Вместо увод

Предлаганата брошура няма претенции за непогрешимост и непроменимост. Тя не е и програмен документ, а е посветена на 100-годишнината от създаването на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ). С нейната публикация авторът и редакцията на вестник Свободна мисъл преследват три цели:
Първата е да се структурират и систематизират по-раншните теоретични познания, тезиси, мисли, предположения с отчитане на реалностите на нашето време.
Втората цел е да се дадат отговори – при това на прост и разбираем език – на често възникващите въпроси у тези, които искат да се запознаят с анархизма и се сблъскват с липсата на съвременни теоретични материали, и да се поставят на общо обсъждане важните въпроси на социалния преврат, които днешното време поставя пред нас.
Авторът би желал този труд да стане колективно дело на анархисти от цял свят и затова ще приветства всички допълнения, промени или съкращения на идеите, изложени в брошурата, както и всяка обективна анархистическа, пък и враждебна критика, стига тя да не е лишена от интелигентност.
И последна по място, но първа по важност, е третата цел: да се напомни на новата генерация анархисти тежкото наследство от героичната епоха на световния анархизъм и на ФАКБ, което поемат, и отговорността, която са приели доброволно пред човешкия род. Отговорност, която ги задължава първо да изградят от себе си революционери и апостоли на най-висшата социална идея, до която е стигнал човешкият ум, а след това със словото и дейността си да активират революционния потенциал на „опасните класи“.
За да изпълнят тези задачи, освен от просветеност, те ще се нуждаят от това да обединят усилията си на местно и интернационално ниво, тоест ще им е необходима организираност – най-напред на себе си, а след това и на всички, които по силата на социалния си статус и в приближаващия потоп, вследствие надвисващата над планетата глобална, многофакторна социална криза на капитализма и държавността, ако искат да оцелеят, volens nolens [волю-неволю – б. ред.], ще бъдат принудени да се превърнат в ядра и колони на революционната милиция, с която ще извършим великата всесветовна анархистическа революция.
Задачите ни не са от най-леките, но друг път към бъдещето НЯМА!

ЧАСТ I
1. Що е анархизъм?

Определение 1: Анархизмът е революционна теория за унищожението от „нисшите“ класи на държавната и всякаква друга власт, на експлоатацията на човек от човека и на границите между хората и народите и замяната им с доброволното съюзяване и сътрудничество на индивидите върху основата на свободата, социалното равенство и братския съюз на народите. Реализацията на тези цели е самата Социална революция с нейната разрушителна и творческа програма.
В резултат на нейното реализиране различните видове власт (на първо място – държавната) и капиталистическата експлоатация ще бъдат премахнати. След ликвидирането на старото общество новите социални структури и отношения трябва да се базират на взаимопомощта, солидарността, доброволното съгласие и отговорността на всички участници (вследствие личната заинтересованост от съществуването на тази обществена система).
Вместо вертикалното, йерархическо устройство на обществото, анархистите предлагат структурирането му, посредством хоризонталните мрежови връзки, върху принципите на самоуправлението или пряката демокрация.
Определение 2: Анархизмът означава освобождение на човешкия разум от властта на религията, освобождение от оковите, заповедите и забраните на правителството, освобождение от властта на парите и експлоатацията на капитала, освобождение на човека от властта на вещите.
Той означава социален ред, основан върху свободния и доброволен труд, срещу който всеки и всяка задоволяват личните си и колективни нужди, означава още свобода на събранията на свободни (и ако е нужно, въоръжени) хора, на които те разискват общите и собствените си проблеми, вземат решения и ги привеждат в изпълнение – без началства, без посредници и без представители.
Като трета (разгърната) дефиниция можем да цитираме формулираните в брой № 993 на органа Le Monde Libertaire на Френската анархистическа федерация (ФАФ) основни анархистически принципи:
Анархистите са борци за общество, организирано много по-рационално и логично от капиталистическата джунгла или марксистко-ленинските диктатури. Ние искаме да изградим свободно общество без класи и държави, без отечества и граници, чиято цел е:
1) Еманципация на индивидите, тяхното освобождение като автономни, съзнателни, критични и отговорни същества, свободни в своя избор;
2) Социално, икономическо и политическо [политиката е метод, средство, апарат, чиято цел е завземането на властта. Затова анархията е несъвместима с политиката  – б. а.] равенство на всички индивиди (независимо от възрастта, пола, цвета на кожата, …), чиито последици ще бъдат краят на социалните класи и разделението между властници и подчинени;
3) Свобода на творчеството, която е единствената реална гаранция срещу стандартизацията/униформеността, която може да се види в маоистки Китай или в нашите общества на масова инфантилна консумация;
4) Справедливост, която произтича от равенството. Горните три принципа са несъвместими с експлоатацията и с наличието на репресивните институции, независимо дали те са съдебни, полицейски или военни;
5) Анархистическо образование и възпитание, които позволяват възможно най-пълното развитие на индивида, а не адаптирането му към днешната социална система; условието е равенство от раждането относно средствата за развитие, т. е. еднакви условия за всички в образованието и обучението във всички области на науката, промишлеността и изкуството;
6) Социална организация, основана върху свободната федерация на производители и потребители; самоуправление или пряка, комунална и федералистка, а не изборна и парламентарна демокрация: без пълномощия, с координация по социалните въпроси чрез изборни делегати с императивни мандати, които могат по всяко време да се отзовават от избралите ги;
7) Икономика, целяща удовлетворяване на нуждите, а не печалбите. Потреблението трябва да насочва производството, а не обратното;
8) Колективно или индивидуално притежаване на средствата за производство и разпределение, като се изключва възможността някои да живеят като експлоатират труда на другите;
9) Премахване на наемния труд, на всички държавни и частни институции, които позволяват и поддържат експлоатацията на човек от човека. Наемният труд е процес, в който собствениците на средствата за производство и потребление заплащат на тези, които имат само работната си сила (физическа или интелектуална) за продан срещу надници и заплати. Да отменим наемния труд означава да прекратим отношенията между експлоататори и експлоатирани;
Равно разпределяне на задачите от общ интерес, премахване на разделението между физически и умствени работници или между боклукчии и „млади динамични мениджъри“;
10) Екология не само за опазване на околната среда, но и за насърчаване на развитието на човечеството, основано върху качеството на живота;
11) Свободно обединение на индивидите или населенията според техния избор или афинитет;
12) Свобода на изразяване, т. е. абсолютното право на всеки индивид да изрази своето мнение, устно, в писмена форма или по друг начин чрез медиите;
13) Свободно движение на хора, премахване на границите, с въвеждане на едно ново световно гражданство, посредством факта, че те могат да се установят да живеят във всяка комуна, даваща им право на пълноценно участие в решенията, засягащи политическия, социалния, икономическия и културния живот.
Ако сте съгласни с тези принципи, тогава вие сте анархист, в този случай ви съветваме да се присъедините към Анархистическата федерация.
Източник: Le Monde Libertaire, № 993

Сега можем да направим следното Допълнение:
Ако не се подвеждаме от етимологията, анархизмът цели равното разпределение на властта между всички – без изключение. В този смисъл анархия, пряка демокрация и самоуправление са синоними. Що се отнася до комунизма, според нас, той е невъзможен без анархията. Другият опит доведе до диктатурата на държавния капитал и обратния преход към частния капитализъм. Така изгубихме един век и „спечелихме“ крушението на идеализма за няколко поколения…
Така можем да формулираме най-кратката и може би най-ясна дефиниция на анархокомунизма, която се нуждае от пояснение за начинаещите:
АНАРХОКОМУНИЗМЪТ Е ОБЩЕСТВО, В КОЕТО ВЛАСТТА И СОБСТВЕНОСТТА СА РАЗПРЕДЕЛЕНИ ПО РАВНО МЕЖДУ ВСИЧКИТЕ МУ ЧЛЕНОВЕ.
От тази формулировка следва, че властта и собствеността в такова общество са унищожени, защото в него никой индивид, група или класа не може да властва над останалите, нито да ги експлоатира. Когато властта е еднакво разпределена между всички без изключение – НЯМА ВЛАСТ, същото е и с КАПИТАЛА.
Ние, анархистите искаме да преобразим днешното общество чрез Социалната РЕВОЛЮЦИЯ. Тя е трансформация на капитализма със съответстващата му държавна „черупка“ в анархокомунизъм.
За съжаление, това не може да бъде извършено без „противоконституционно“ революционно насилие.
Дали последното ще приеме формата на кръвопролитна гражданска война, както и степента на нейната интензивност, зависи изцяло от господстващата класа и най-вече от нейната готовност да престане да господства, да граби и да приеме еднакъв статут с този на еманципиралите се в хода на социалната революция нисши класи.
Революция, в която държавите, включително най-“демократичните“, трябва да умрат. Стихийното развитие на световния пазар трябва да се замени с разумна стратегия на планиране и еволюция, съобразени с нуждите на цялото човечество. Те ще се основават на новите естествено-научни изследвания и на технологичните постижения, които позволяват да се предвидят опасностите, които ни очакват, както и да се използват възможностите, с които разполагаме, за да ги отстраним.

2. Ще ни запитат възможно ли е да съществува общество без държава?

Държавността и собствеността не са вечни, нито „иманентни на човешката природа“ категории, те са класови институции, появили се след неолитната икономическа революция и последвалата я политическа контрареволюция, чийто завършек е създаването на държавата. (Преди това не е имало индивидуална, групова или държавна собственост, робски труд, експлоатация, пари и търговия, нито извъникономическа или икономическа принуда и политическо или което е същото – военно-полицейско господство на една организирана банда над неорганизираните маси.) Едва след откриването на селското стопанство (на скотовъдството и земеделието) на мястото на лова и събирането на готови храни в природата и последвалото разделение на труда, възникват заграбването на произведените „излишъци“ от бандите – ембриони на държавността – и превръщането на ближни и далечни в роби. Следват търговски експедиции, търговия с ресурси и продукция, отнета от преките ѝ производители, войни за плячката между въоръжените банди от паразити и лентяи, докато се стигне до съвременните „конституционни“ власти на държавните институции и на корпорациите, в чиито основи откриваме известните ни от историята до днес модификации на собствеността, на държавността и на социаликономическите и политическите отношения между класите в обществото.
Още една Дефиниция на анархокомунистическото общество: анархокомунизмът е обществена система, при която държавата е премахната и е заменена на локално ниво от комуната (общината), а на провинциално, национално, регионално, континентално и глобално – от федерациите (доброволния и свободен съюз) на комуните или от тяхната Конфедерация.
Аналогично собствеността е експроприирана, трудът – освободен и класите като социални разряди – премахнати и заменени с комунистически социални отношения и икономика. Те се характеризират с обществено планиране на производството, разпределението и развитието, съобразено с изявените нужди на федерираните общности. Приобщаването на индивидите към тях е доброволно и отделянето – свободно.
У повечето от хората, които се запознават за пръв път с тези определения, ще възникнат много въпроси относно различните сфери на живота, структурата и функционирането на бъдещото хоризонтално общество. В хода на дискусиите (и много по-често – на полемиките) ще се чуват въпроси от рода: някога и някъде съществувало ли е подобно общество, какво предлагат анархистите по такъв и такъв конкретен повод и как се приема, променя или отхвърля едно предложение, какво предлагат да се прави, когато се случи дадено непредвидено събитие? и т. н.
Преди всичко на такива хора е необходимо да се пояснят разбираемо:

3. Основните идеи, структури, икономика, функциониране, социални и международни отношения в анархистическото общество

Тези идеи са анархията, комунизмът и интернационализмът, които са актуализираната „троица“ – свобода, равенство и братство – от епохата на Великата френска революция. Тези понятия еволюират във времето и придобиват все по-голяма прецизност и яснота. Те ще бъдат развити перспективно в хода на изложението.
Ако трябва да изразим нашият идеал и теория с две думи, те са социално равенство. Тук само ще дефинираме и подчертаем неговата ключовата роля в бъдещото общество, което е безкласово и без йерархия, без елити и рангове, без „нисши“ и „висши“, без касти и съсловия, без пирамидален и вертикален строеж.
Под социално равенство ние разбираме равенство на индивидите в обществения живот (един индивид – един глас при вземане на решения по който и да е въпрос, засягащ общността), в сферите на икономиката, на труда и разпределението на благата, на достъпа до здравеопазването, до образованието и културата, до всички видове данни с премахване на всякакви привилегии, „тайни“ и пр.
Социалното равенство е необходимото и достатъчно условие както за свободата на индивидите, така и за братството между хората и народите, защото при осъществяването му никой не може да властва над другите, нито да ги експлоатира и защото са премахнати разделителните граници на отчуждението.

4. Революционни опити за изграждане на анархистическо общество

Като изключим предисторическата ера, когато в течение на хилядолетия са живели племена и техните съюзи (като този на ирокезите в Северна Америка), които не са познавали държавата, собствеността или търговията и другите атрибути на класовите общества, в хода на новата и най-нова история съществуват различни опити за осъществяване на анархистическата теория на практика, с различен обхват и за различни времеви интервали в зависимост от социаликономическите и политическите реалности от епохата на тези опити.
Като примери на революционни опити ще посочим Парижката Комуна (1871), Махновщината в Украйна (1918 – 1921), Испанската революция (1936 – 1939), Унгарската революция с нейните производствени и териториални съвети (1956) до Чиапас и Рожава в началото на XXI век. Трябва да подчертаем, че всички тези опити са били смазвани военно-полицейски от господстващите експлоататорски класи и техните институции на насилието, които образуват „студените чудовища, наречени държави“ (Дьо Гол).

5. Актуализиране на анархистическите принципи и програма

Това е минало, чийто опит трябва да се взема под внимание, но още по-важно е да се анализира и актуализира приложението на анархистическите принципи в съвременната епоха. Трудно е да се конструира и обясни изчерпателно в днешните условия структурата и функционирането на едно общество, което още не съществува, защото реалностите се променят и усложняват. Винаги могат да се появят множество неотчетени или несъществували по-рано фактори и условия. Затова, в крайна сметка, какво ще бъде обществото, ще се определи от хората, пряко ангажирани в революцията за неговото създаване и по-нататъшно съществуване и развитие. Независимо от това, още сега, въз основа на наличните данни и историческия опит, съобразявайки се с даденостите на днешната епоха, е възможно да се построи определен модел или модели на бъдещото анархистическо общество и да се обсъди всеки основен въпрос, касаещ неговите структура и функциониране, като се предложат едно или повече възможни решения/сценарии. Преди да започнем обаче, нека да характеризираме съвременната епоха в развитие, тъй като в нея ще се разгърне едновременно в дълбочина и в ширина разрушителната и градивната част на Социалната революция. (В дълбочина до създаването на анархокомунистическо общество и в ширина – до планетарния му обхват).
Двата фактора или характеристики с най-голямо тегло в днешното общество на политическа, икономическа и духовна власт на експлоататорите над „низшите класи“ на пролетариата и „излишните“, които господарите наричат презрително „лумпенпролетариат“, са

6. Роботронната революция и Глобализацията

ДЕФИНИЦИИ:
Роботронна революция (от роботи и електроника) е радикалната промяна в начина на произвеждане на блага и извършване на услуги за задоволяване на нуждите ни, дължаща се на масовото нахлуване на компютри, роботи и др. във всички сфери на човешката дейност и заместването на човешкия труд с операции на автомати. (За краткост, в текста тя фигурира като РР).
Глобализацията (Г) е разглеждана в този текст като съвременен свръхимпериализъм (а не като основа за обединение на човечеството в една световна конфедерация). Г е във висша степен следствие от РР, защото „Първият свят“ (по-точно капиталът в страните на „златния милиард“) търси трескаво компенсация на своите свиващи се като шагренова кожа пазари и реални печалби, вследствие неплатежоспособни безработни и обедняващи прекарии, пролетарии и „средняци“, умножаващи се поради роботронната революция (роботизацията).
Двете възможности за „компенсация“ са в политиката на:
а) Ограбване на чуждите, развиващи се и развити страни, и
б) Ограбване на своите „нисши“ класи.
Такава политика предопределя еднозначно следствията, които могат да бъдат:
a’) Класически империалистически войни за преразпределяне на процентите и за господство над света или над негови региони и/или
б’) Класови войни във всичките им възможни форми. •

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *