Приказка за справедливия бирник

В така нареклото се автентично ляво пространство отскоро се шуми по повод гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство!“. Засега инициативата се бори с неравенството чрез петиция с две прости искания:

  • Въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица поне до текущия размер на минималната работна заплата – 460 лева месечно.
  • Въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% (каквито са за туризма) за вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги

Зад инициативата стоят най-различни групи от хора. И докато за КТ „Подкрепа“, чиито представители де-факто са във властта, подобна инициатива може да се определи като „стъпка вляво“, то не бива да ни радва, че анархисти хвърлят сили, емоции и време след такива начинания.

Не е трудно да се докаже, че подобни молби и заигравки с властта не водят до нищо добро. Но цитирането на исторически документи и икономически статистики е сухо и досадно упражнение. Затова, вместо да натоварваме читателя с тях, ще му разкажем приказка. В нея, за разлика от живота, добрият юнак побеждава лошите тирани. Но дори приказките не могат да избягат от поуките на историята – иначе не би имало смисъл да ги четем.

Преди не толкова много години, в едно близо царство, живеел цар Тиквоний. Той не бил нито по-добър, нито по-лош от другите царе. Тоест, скубел поданиците си, но гледал да не прекалява, за да не му сцепят тиквата. И поданиците му помагали – най-богатите доброволно плащали на царя, за да ги остави на свой ред да обират по-бедните и да богатеят.

Тиквоний не блестял с интересни идеи, но умеел добре да взима чуждите. Затова нарекъл грабежа „данъчна система“ и част от ограбеното заделил за поданиците – строял пътища за богатите и раздавал боб-чорба и кисело мляко на бедните. Той нарекъл това „социална функция на държавата“.

Така царството дълго време просперирало. Тоест, народът кротувал, докато Тиквоний и най-доверените му бандити ставали все по-богати. И понеже човешкото око е ненаситно, Тиквоний и богаташите харчели все-повече от награбеното за себе си, а за „социални функции“ оставяли все по-малко. Докато чорбата и млякото станали толкова кът, че нещастните поданици, вместо да сцепят някоя тиква, за по-лесно хукнали към другите царства, където все още имало боб-чорба за всички.

Тогава се родил добрият юнак – Левак. И рекъл той „Да вдигнем данъците на богатите! Да върнем социалната функция като в европейските царства! По кофичка кисело мляко за всеки старец!“. И направил уеб-сайт за с петиция за справедливо данъчно облагане. И подкрепили петицията 1748 човека от 2459 организации. И доктори, икономисти, професори и евродепутати казали, че да, несправедливо било да се взимат толкова малко данъци от богатите, и заедно се подписали срещу несправедливостта, неравенството и бедността.

И народът се разбудил.

И уплашил се Тиквоний и си подал (за четвърти път) оставката.

Последвалите избори по случайност спечелил братовчеда на сестрата на племенника на брата на досегашния цар, който носел името на татко си – Тиквоний II. И веднага назначил добрия юнак Левак за Главен бирник на царството.

Под всенародни овации бирникът въвел необлагаем минимум за доходите на физическите лица и намалил данъците за вода, храна, лекарства и книги. И пенсионерите, които дотогава изяждали по пет кисели млека седмично, вече изяждали по шест.

Само богаташите гледали обидено. Излиза, че бедняците са по-големи тарикати от нас, казвали, щом не плащат данъци. И скоро най-големите богаташи се оказали под необлагаемия минимум.

Народът отново заспал, спокоен за старините си – ако не друго, поне киселото мляко имало. Трябвало само малко да потърпи и добрият юнак щял и боб да намери.

Но юнакът толкова се прочул като човекоукротител, че от Европейския съюз го поискали, да успокои и другите народи по другите царства чрез данъчна система от европейски тип. И нарамил той „Капиталът“ и заминал в Европейската комисия да се бори с ламята, която не давала кисело мляко за всички. И повече ни се чул, ни се видял по нашите земи.

А в царството на тиквите богатите продължили да богатеят, а бедните – да си броят кофичките с мляко. Кофичките ставали все по-малки, но бедните знаели да броят, а не да умножават. Затова бягали, умирали и чакали да се завърне юнакът Левак, за да гласуват отново за него – белким получат по още една кофичка мляко.

Краят на приказката едва ли би могъл да бъде друг – такива истории са ни добре познати от близкото и по-далечното минало. Властта подминава всякакви петиции и молби за милосърдие, освен когато народът се пробужда. Ако има опасност от пробуждане, „борбите за справедливост“ с петиции и закони в ръка биват използвани като лице на промяната, докато наследниците се настанят удобно на трона. Скоро преживяхме една такава промяна, придружена с много повече от данъчна реформа – кръгли маси, икономически планове, смяна на короновани особи… След почти три десетилетия, ситият пак е сит, а битият – бит. И няма как да бъде иначе, колкото и да ни се иска да поемем по лесния път на реформизма.

Наблюдател

print

(4) коментара

  • Приятелю, подобна инициатива е един начин огромен брой обикновени хора да научат, какво конкретно се крие от тях. Например, че обедняването е заложено в данъчния модел. И че следователно, мечтите им са осъдени на провал още в законите и правилата. Та когато отново се раздвижат политически, този път да знаят какво целят. За разлика от февруари 2013 г. Ако предпочиташ още по-регресивни данъци в полза на богатите, за да се стигне по-бързо до катастрофална развръзка, кажи го направо. Но наистина ли вярваш, че масово заблудените хора могат да създадат по-добри порядки? Народът беше доста активен политически през 1990, 1997, 2013. И всеки път настъпваше мотиката. Работата ни е да покажем на възможно повече хора, къде е мотиката.

    • Щом такива „истини“ им разкриват подобни инициативи, по-горе много добре се вижда „когато се раздвижат политически“ какво ще целят 🙂
      „Ако предпочиташ още по-регресивни данъци в полза на богатите“… Това е като да питаш през 1939-та някой поляк „Сталин ли предпочиташ или Хитлер“ – сигурно всеки един от тях би предпочел едната алтернатива. Но това не значи, че би отговорил правилно 🙂

      • Нещата не са черно бели. Лявата алтернатива на сегашното статукво не е Сталин. В подкрепата на социални и прогресивни инициативи има място за анархизъм. Все пак анархизмът е социално движение и мястото му е точно там – сред тези инициативи, помагайки на хората замесени в тях да се отърсят от държавническите заблуждения и изкушения и радикализирайки исканията им.

        • Да де, но как точно „анархизмът помага да се отърсят от държавническите заблуждения и изкушения“ като подкрепя исканията им към държавата?

Вашият отговор на Чавдар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *