75 години от Втората световна война

печат
На 8 и 9 май преди 75 години завърши Втората световна война. Тя беше империалистическа, каквато беше Първата и каквато ще бъде и Третата, ако „нисшите“ класи, за чиято „кожа“ се водят войните, продължат да се държат като стадо пред кланицата.
Същността на всяка война е убийства, осакатявания и разрушения с цел завоевания, грабеж и печалби, получени с анексирането на територии с населяващия ги двукрак и четирикрак добитък, контрибуции и репарации.
Главните участници в тази война, по реда на влизането им в нея, бяха Германия, Франция, Англия, СССР, Япония и САЩ. В тях господстващата социаликономическа система беше капитализмът – частен, държавен (в СССР) или смесен – в преход от частния към държавния (в Япония и Германия), а политическата – олигархични демокрации в метрополиите и тоталитарни диктатури в Русия, Германия и колониите на демократичните империи. Към класическите репресивни военнополицейски и съдебни институции ленинско-сталинският СССР и Третият Райх бяха добавили концлагерите на смъртта за „враговете на народа“, за националните и расовите малцинства. В тях намериха своята гибел 12 милиона жертви в хитлеристката концентрационна система и поне двойно повече в ГУЛАГ до 1945 година.
Да се търсят „виновници“ и „невинни“ между тях и избор на „по-малкото зло“, да се застава на страната на един или друг от воюващите, от гледна точка на социалния, организиран и революционен анархизъм, са „стратегия“ и „тактика“, затворени в пространството между опортюнизма, идиотизма и предателството спрямо идеала и народите, за чиято свобода, равенство и братство сме декларирали, че се борим.
Всяко твърдение на господстващите класи и техните държави, че водят тази война в името на антифашизма и патриотизма, на демокрацията, „цивилизацията“ или „социализма“, е заблуждение, фалш и измама.

Кои са воюващите?
Англия и Франция бяха световни колониални империи, които искаха „да цивилизоват“ света и на всяка цена, включително с военни средства, да съхранят интернационалното статукво, господството си и експлоатацията на колониите с туземното им население.
Германия и Япония бяха експанзионистични имперски сили с изпреварващи темпове на икономическо развитие и поради това, търсещи колонии и пазари за стоките и капиталите си или „жизнено пространство“ в Европа и Азия, за да създадат „нов, по-справедлив световен ред“.
Така нареченият СССР, в резултат на една абортирала революция, беше наследил империята на руските самодръжци и апетитите им за разширението ѝ, под знамето на „социализма“ и „отечеството“.
Сред всички тези хищници първото място по икономическа, финансова и военна мощ се падаше безспорно на САЩ. До началото на войната те бяха изтласкали някогашните испанска и португалска империи и бяха овладели оставените от тях „вакууми“ в Южна Америка и Филипините в Далечния Изток.
За Втората световна война се готвиха всички „велики сили“ и техните сателити без изключение, прикривайки стремежите си за световно и регионално владичество с девалвирано празнословие за мир, предназначено за оглупяваните верноподаници.
Резултатите от нея бяха 60 милиона (военни и цивилни) избити, поне още толкова ранени и осакатени, грабежи и разрушения за стотици милиарди долари (по цени от 1945 година) и най-вече преразпределението на следвоенния свят между победителите, както следва:
Москва получи в началото на войната половин Полша и части от Финландия и Румъния, които бяха „закръглени“ в края ѝ с присъединяването на страните от Източна Европа (включително България) към империята, която по този начин достигна размери, за каквито царете не са смеели да мечтаят.
САЩ, заедно със „съюзниците“, окупираха победените Германия и Япония и излязоха от войната като господар на половината от световния пазар, който им „се падна“ в съответствие с военната им и стопанска мощ.
Англия и Франция „получиха“ постепенния следвоенен разпад на империите си, превръщайки се във второстепенни сили, за чиито „вакууми“ САЩ и СССР поведоха тайна или явна война.
Този резултат от Втората световна война се нарича в официалната история победа на антифашизма и „освобождение“ на поробените от хитлеризма и японския милитаризъм народи.
След половин век се разпадна и „империята на злото“, чийто вакуум също беше овладян в края на „Студената война“ от САЩ и Европейския съюз, а след още 30 години светът се приближава бавно, но сигурно към Третата световна война между САЩ и Китай със съюзниците и сателитите им – този път, най-малко с десетократно увеличение на жертвите, осакатените и разрушенията върху петте континента.
Единствената анархистическа стратегия спрямо империалистическите войни си остава наследената още от Бакунин по време на Френско-Пруската война от 1870 година: превръщането им в граждански войни и на последните в интернационална анархокомунистическа революция.
Колкото и трудна и дори невъзможна за решаване от „нисшите класи“ с наша помощ да изглежда днес тази задача, тя е единственият залог за бъдещето на човешкия род. Един нов неуспех може да означава неговия край. •

9 май 2020 година
ФАБ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *