CoVID-19 като биологичното оръжие

печат
Няма да разглеждам версията за „изкуствено създадения“ настоящ „бич божий“. Приканвам читателите единствено да погледнат на коронавируса в контекста на изложените в предишната статия „особености на биологичното оръжие“.
И така, съгласно авторите на военни и свързани с военщината анализи, биологичното оръжие като феномен притежава редица предимства и няколко важни недостатъка, които за жалост на мизантропите ограничават – а може би само създават такава илюзия – пълноценната му употреба за постигане на висши политически, икономически и други, явно много важни цели.
Първото изтъкнато от познавачите на военната стратегия и военните биотехнологии предимство е неговата „висока ефективност“.
Дотук КВ-19 я доказва, като почти счупи грипните рекорди и диша във врата на болестите, с които сме сякаш свикнали и не предизвикват у нас паника – туберкулозата и пневмонията.
По втория показател „трудно откриване на факта на агресия посредством биологично оръжие“ КВ-19 също бележи отличен успех, макар и чисто служебно. Орди от коментатори „доказаха“ естествения му произход, като квалифицираха и основателните съмнения, и наистина налудните претенции за „осъждане на виновните да изплатят обезщетения“ като „фейк“.
Третото – „скритият период на заразата“ – буди доста въпроси, които или остават без ясен отговор, или получават толкова много противоречащи си отговори, че всяка яснота се губи в създадения шум.
Дотук като че ли е известно, че инкубационният период на коронавируса варира от две седмици до повече от месец. Нещо повече – между 40% и 90% от заразените не развиват НИКАКВИ симптоми, което ще рече – НЕ боледуват, но пренасят заразата достатъчно ефективно. Към момента на написване на статията доказано заразените наброяват над три милиона души, а починалите са близо триста хиляди.
Четвърто – „огромното разнообразие кандидати, подходящи за ролята на бойни патогени“. Коронавирусът показва собственото си единично разнообразие от предизвиквани симптоми (включително и пълна липса на същите), широки параметри на оцеляване в неблагоприятни условия, взаимодействие с вече налични в организма недъзи и смущения,… което е по-скоро разнобой в обобщаването на данните от развитието на пандемията. Изниква въпрос – има ли някъде някаква организация, която да прави както научно-теоретични, така и чисто практически – с оглед на резултативна терапия – изводи от бедствието? Получава ли коректна и достатъчно пълна информация от отделни болници и здравеопазващи национални централи (щабове по борба със заразата), за да може да строи модели и да дава препоръки? Да анализира правилно ситуацията, природата на вируса и неговите точно дефинирани „поразяващи фактори“? Или хаосът от догадки, спекулации, откъслечни впечатления, предразсъдъци и обикновена глупост продължава да се вихри под надзора на властовите институции? Укрива ли се информация? Споделя ли се дезинформация между държавните органи, създадени според декларациите си да предпазват населението тъкмо от такива беди?
Дали това не е дебел намек, че честността и откритостта по въпроса не би била по-добра стратегия за изясняване с какво наистина се сблъскваме и как да се справим?
Преди повече от век тази стратегия е била вече формулирана в кратката фраза „Анархията е майка на реда“.
Защото досега виждаме глобално и местно безредие, непоследователни и незнайно как обосновани „мерки“, смесица от адекватни и откровено безумни действия от страна на институциите, които са точно противоположни на системата „анархия“, която пък не просто предполага, а изисква всеобща взаимопомощ и колективно вземане на решения в напълно прозрачна информационна среда.
CoVID-19 демонстрира напълно и петото предимство на биологичните оръжия, основани върху микроскопични активни агенти – „самоподдържащ се процес на поразяване, т. е. епидемия“.
Впечатляваща е и гъвкавостта на заразата (шеста точка от списъка предимства) – тя е между почти 2 и близо 6 пъти по-лесна за предаване от болен към здрав човек в сравнение с привичните ни сезонни грипни епидемии (които досега не са ставали повод за карантинна паника и социално-икономическа криза с постепенно изостряне на световната политическа обстановка). Според последните версии КВ-19 уврежда хемоглобина в червените кръвни телца. Какво значи това? Значи, че образно казано имаме един голям склад с продоволствия насред населени места с гладуващо в тях население, но превозването на храни до бедстващите опира в броя камиони (червените кръвни телца). И щом броят „камиони“ намалява, населението измира, колкото и да пълним централния склад с продукти (кислород). Буквално – апаратите за изкуствено дишане са безполезни, а и самото им поставяне травмира дихателните пътища, дава възможност за проникване на странични зарази (неликвидираните комай никъде „вътрешноболнични инфекции“) в организма. Безполезен е и апаратът, който пряко, без посредничеството на белите дробове насища кръвта с кислород – увредените еритроцити не могат да го доставят до други тъкани и органи. Спасението е може би в кръвопреливане, доставяне на здрави червени кръвни телца на заболелия,… но откъде толкова кръв? Откъде толкова еритроцитна маса?
Някъде в края на 1980-те и началото на 1990-те имаше анонси за японски прототипи на „изкуствена кръв“. Икономическата логика на пазарните отношения обаче рече и отсече: скъпо! Нерентабилно! При наличие на огромно количество кръводарители (за голяма част от които кръвното донорство е сериозен личен доход поради липса на друга работа) не е нужно произвеждане на скъпа синтетична кръв, дарителите са далеч по-евтини и някои дори са склонни да го правят безплатно. Така или иначе, бизнесът с кръвни продукти отхвърли предложената алтернатива, а не стана ясно доколко са напреднали с прототипа си японските биолози. Днес има няколко субстанции, частично заместващи „живата“ кръв, но не е известен пълноценен заместител на кръвта. Просто ентусиастите не са получили навремето финансиране на проекта си.
И така, в условия на кислороден глад, увреждане получават нервната система, мозъкът, белите дробове, бъбреците, черният дроб – всичко. Ако болният вече страда от някаква органна недостатъчност, състоянието му бързо се влошава. Следва печален за него и близките му край. В по-едър мащаб – още една бройка в равнодушната към лични трагедии статистика.
И да, КВ-19 е селективен. Не измират животни, не вехнат житата по нивите. Вирусът дори показва предпочитане да усмърти по-болнавите, по-възрастните, чиито дългове наследяват деца и внуци, но не наследяват недоизчерпаната паничка от пенсионните фондове.
Това поразяване с по-голяма вероятност на „излишните гърла“, а не представители на по-активното – в смисъл работоспособност, плащане на данъци и потребление (за да се върти колелото на икономиката) – население се отклонява от традиционните изисквания към едно биологично оръжие. Изискванията са да удари тъкмо трудоспособната и активна маса граждани. За да съсипе икономиката. Да ослаби страната с цел нейното поставяне под контрола на агресора (при което не е задължителна открита окупация и агресия, по-фино същият ефект се постига чрез марионетни правителства, чрез финансово-икономическа зависимост). Въпреки че КВ-19 не бие най-свирепо „активните“, сривът на стопанските системи е налице. Малко звена от тях понасят слаби и дори никакви загуби (като банките и изобщо кредитодателите, наред с висшата държавна и корпоративна бюрокрации). Понеже масовото тестване е „скъпо“, се прибягва до карантини и затваряне на рискови стопански единици – ето го икономическият колапс. По-скъп от „скъпото удоволствие“ на масовите тестове и съсредоточаване върху показалите положителен резултат.
Впрочем, за тестовете.
Опасно близо до „конспиративните измишльотини“. Не е отречен фактът, че „бащата“ на сегашния ни герой, „Новия коронавирус“, е бил внимателно изследван в американски лаборатории до 2015 г., а след това – в китайски институти по вирусология, съвсем случайно разположени в града, станал нулево огнище на заразата. Работата по този вирус е оставила следи и през 2017 г. във вид на статии в научни списания и интернет сайтове. Въпрос – между три и пет години в тези лаборатории какво точно са правели с коронавируса? Дразнели са го до побесняване? Смисълът на едни „мирни изследвания“ (които не попадат под забрана от конвенциите срещу биологичните оръжия) е да бъде изучен даден патоген, за да се създадат ваксина и лекарства против него. Това е обаче логиката именно на мирното изследване. Когато една лаборатория терзае специално избран заради своята гадост микроб с намерение да го дресира за „войник“, правенето на ваксина е излишно. Точно така. Изработване на ваксина срещу „прототипа“ е безсмислено пилеене на бюджетни средства. И изобщо безсмислица, понеже никой нарочно няма да пуска прототипа на свобода. Ще го променят, усъвършенстват и чак когато получат последна версия на даден боен щам, тогава има смисъл да се изготви ваксина, намордник, копче за контрол над дребното чудовище. Защото върху другите, както предишни, така и следващи версии на щама, ваксината може и да не подейства хич или недостатъчно добре. А в „полеви условия“ полученият с много старание боен щам по природата си е склонен да се изменя самопроизволно – нарича се мутация. Тогава ваксината също става неефективна.
Та на какво прилича туткането няколко години с вирус, за който учените доказали, че може да се превърне в опасен за човека патоген? Защо не са направили ваксина още тогава? Защо не са подбрали лекарства, химикали за убиването на този природен, а значи сравнително по-стабилен от изкуствено натаманените гад? Защо поне не са разработили бърз и надежден тест за откриването на изчадието?
Сегашните тестове, оказа се, често дават грешки, при това лоши грешки – не откриват търсеното, даже ако то е в наличност. По-добре да бъркаха, че има коронавирус там, където го няма. По-добре да бяха „лъжливи овчарчета“, отколкото „заспали пазачи“. Но са такива. Защото са изработени вече след избухването на епидемията. Причинена от организъм, когото изучавали молекула по молекула в продължение на три до пет години и не се погрижили да му турят звънче, което да го издава и така здравната система да може ако не да лекува болните, поне гарантирано да ги разпознава и изолира, за да прекъсне процеса на „самопод­държане“.
На какво прилича това? На мирно изследване? На военен проект? На глупостта на умните? На скъперничеството на финансиращите изследването?
Въпроси без отговор – предупредих за това.
Следващата точка от „предимствата на биологичното оръжие“, приложени към конкретния КВ-19, се отнасят до високата проникваща способност на микроскопичните патогени, до липсата на пълна гаранция на всички защитни средства, освен сериозната изолация, която е и скъпа, не по джоба на всеки. Каквото и да говорят, че „всички сме равни пред бедствието“. Не сме. Някои са доста по-равни. При все че се заразиха – британският премиер, сега и руският пръв лакей на самодържеца Путин и още неколцина държавни мъже и жени, при това в рискова възраст.
И, странно, не умряха. Не осакатяха.
Значи ли това, че все пак съществуват ефективни терапии? Надеждни средства за защита от заразяване?
Да не чакаме откровения. Някой ден ще ни се изсипят на главата.
Да видим това, което се вижда.
CoVID-19 наистина с лекота прониква през различни защити. Не само поради естеството си, но и благодарение на човешката глупост. Същата е грижливо култивирана, защото глупаците по-лесно се подчиняват на управление, а дори когато се бунтуват, недоволството им лесно бива пренасочвано встрани от причинителите на гнева и възмущението. Маса народ нарушава малкото адекватни карантинни мерки, неспособна да ги отдели от глупавите приумици на „компетентните институции“, налагащи тези мерки. Маска на устата, носът стърчи навън. Алкохолът убива микробите – хайде да го влеем вътрешно (малките шишета алкохол вече получиха ново име – „антикоронка“), да си скапем допълнително имунитета, ама и в кръвта с повечко спирт в нея – вирусът няма да оцелее!
Публикации за това как КВ-19 оцелява с часове върху хартия и метал, остава способен да заразява – и да продължим да си разменяме пари и да разнасяме „декларации“, за да ги връчим на полицейските патрули.
Високата, както се твърди, заболеваемост сред медиците също се дължи на прояви на глупост и небрежност. И те носят маски под носа. Пият заедно кафета в стаите за почивка. Нямат протоколи за реагиране при нестандартна ситуация. Не са настоявали за такива. Не са настоявали за промени в системата, в която работят.
Последното предимство на биологичните оръжия е „силното психологическо въздействие“. Налице. Макар и то да не е заслуга на самия вирус. Здравната, административната, икономическата и други системи още в началото показаха пълната си несъстоятелност, пълна импотентност пред проблема. Конвулсивните импровизации, видимостта на това безсилие най-силно подгряха „психологическото въздействие“. Населението с животински усет разбра, че между него и болестта не стои рекламираната преди „защитна стена“ от храбри, можещи и знаещи специалисти от всички необходими сфери. Нямаше дори от прословутите маски. Е, те бързо се развъдиха, включително „дизайнерски“ модели. С кой ли знае какви защитни качества, но пък хващат окото.
Навярно за част от населението осъзнаването на това, че отново всеки сам трябва да се спасява, че отново всеки от „простолюдието“ е играчка на слепи стихии и тук-таме равнодушна към него лично чужда воля, това осъзнаване усили непукизма. Ами да става каквото ще. Щом не мога нищо да направя, щом от мен нищо не зависи, щом оставам на милостта на съдбата, поне да си изкарам добре. Да се правя, че всичко си е наред. Иначе ще полудея от страха.
Кой знае дали това не е единствената достъпна в случая защита.
И така, ние не знаем достоверно как до нас се добра КВ-19. Не знаем дали е истина, че първият щам в китайския град Ухан бил по-мек, но попаднал в Италия вече по-зъл, а пък другаде отново омеквал. Не знаем как точно се е случила толкова многостъпкова мутация, че от недъг на прилепи вирусът се нахвърлил върху хора. Не знаем дали „природата ни наказва“, дали е „станала авария“, или целенасочено изтребват онези от нас, които са слаби, възрастни, просто нямат късмет. Не знаем дали даже след уталожването ще ни наемат на „прочистени“ свободни работни места. Дали врясъците за спасяване на туристическата индустрия са бели кахъри, дали ако ги спасим, няма да загазим повече, дали ако ги оставим да потънат, не ще изплуват вече никога. Не знам доколко и как именно ще се промени светът „след коронавируса“, както и дали ще има „след“ или КВ ще се превърне в наш постоянен сезонен спътник. Не знаем да вярваме или не, че според едни специалисти у оздравелите се появява траен имунитет, а според други особеното на коронавируса е, че имунитет не се появява изобщо.
Какво тогава знаем?
Знаем ли как наистина бихме искали да живеем?
Знаем ли кой ни пречи да е така? Кой ни натиква в неудобни рамки, с които се мъчим да свикваме някак?
Знаем ли как да се отървем? Искаме ли го наистина, за да рискуваме?
Това са въпроси, на които не е нужно да чакаме отговори свише и отстрани.
Отговорите са в нас.
И понеже статията е за особеностите на биологичните оръжия, а не остана място за обсъждане на недостатъците, ще завърша така: най-сериозното биологично оръжие е самият човек. Главният негов недостатък е, че не се насочва срещу онези мишени, които наистина заслужават пълно и окончателно унищожаване.
Властта е една от тях – главната. С многобройните ѝ метастази в собствените ни глави, от които би било добре да започнем.
Хора, мислете. Все пак сте мислещи оръжия, за разлика от КВ-19.
Кой знае дали пък някой ден няма да му благодарим, че ни е отворил очите към истини, пред които сме стискали клепачи досега? •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *