Деветомайските митове
Всеки, който е против паметта на „Великата Победа“, той е фашист. Всеки който е против руското господство, е фашист. Всяко въстание или отцепване от Русия е фашизъм. Обратно – всяка руска окупация или провокиране на размирици в друга страна е „антифашизъм“.
Всяка държава има нужда от митове. Особено когато претендира за „величие“. Особено когато е изгубила територии. Особено когато на власт са хора с привилегии от времето, когато е била „велика“ – тоест е могла да плаши света с огромната си армия, ядрените оръжия, промишлеността още е произвеждала доста повече неща от суровини за износ, когато криво-ляво са се осъществявали „социални политики“ да карат населението да се чувства материално що-годе осигурено някъде на нивото на бедната част от западноевропейската „средна класа“.
Съвременна Русия е точно такава държава и нейните почитатели зад границите ѝ също си падат по митовете. Организирано и стихийно се включват в измисляне и разпространение на митове, в постоянния ритуал по преповтаряне на догмите, така че те да изместят всяка критична мисъл, да се затвърдят в безрезервно почитание. Ако за Русия е разбираемо да се утешават с патриотични блянове, да търсят в тях основание за претенции и стремеж към реванш, за „връщане на загубеното“, то подмяната на местните патриотизми, както например в България, е меко казано странна. Лозунгът „всеки български патриот е ДЛЪЖЕН да обича Русия“ го помним като декларация на колониалния роб към господаря си от метрополията. Вместо Русия почитаха СССР. Сега една част от нашенските „родолюбци“ почитат САЩ и ЕС, други пък остават „верни“ на призрака на СССР – Московско-Петербургското деспотство. Защото вън от Москва и Петербург цари мизерия, сравнима с африканската. Българските „патриоти“ кой знае защо се втренчват във „величието“ на една империя, не кой знае колко по-различна от Османската. Идеалите на националноосвободителното движение са забравени или преиначени, за да паснат на „покровителите“ – било тези от Запад, било „традиционните“ от Изток.
Затова сега от Кремъл запяват стари песни, а тукашните измекяри им подпяват.
Че Червената армия била „смазала фашизма“. А преди това императорската армия ни „освободила“. Намекът е: да бъдем ВЕЧНО признателни и да угаждаме на дваж „освободителите“, каквото и да ни струва това – и като материално благосъстояние, и като достойнство.
Истината е, че за освобождението от османците българското население си плати – и със злато, и с жертви, и с приемане на устройство, далечно от революционните намерения на борците за свобода. Истината е, че СССР не победи фашизма, а стана негов наследник. Неонацистките формации в днешна Русия са повече и по-многобройни от тези в Европа, а властите проявяват значително повече снизхождение към фашистки прояви, отколкото към лявосоциалните движения. Истината е, че държавните практики в днешна Русия все повече приличат на фашизъм.
Нататък рефренът на митичните оди продължава: който е против паметта на „Великата Победа“, той е фашист. Всеки който е против руското господство, е фашист. Всяко въстание или отцепване от Русия е фашизъм. Обратно – всяка руска окупация или провокиране на размирици в друга страна е „антифашизъм“. Например превземането на Крим е „борба с украинския фашизъм“. Странно защо тогава едва с началото на анексията на черноморския полуостров, в контролираните от „неизвестни въоръжени лица“ градове, тамошните синагоги бяха надраскани със свастики. 20 години преди това, „украинската фашистка власт“ и „фашизоидните елементи“ не бяха се сетили да го правят. Или желаещите да се откъснат от Украйна и да се присъединят към Русия югоизточни области изведнъж отбелязаха погроми, начало на етнически прочиствания – в град Славянск подгониха циганите. Антифашизъм?
Оценяването на ситуацията в Украйна чрез разделяне на „украински фашисти“ и „руски антифашисти“ с акцент върху прилагателните не е дори опит за анализ на случващото се. Това е оправдание на агресия, прилагане на принципа „разделяй, за да завладееш“.
Естествено, подпяващият хор „български националисти“ няма да е съгласен, че нещата са сложни, че в основата им стои социалното неравенство и структурата, която се стреми да увековечи това неравенство – държавата. За подпяващите държавата е свещена крава. И то не коя държава, а именно руската. Същата, която потиска своя народ, довежда го до истерия, но нито може да го нахрани, облече, подслони, образова и лекува, нито му позволява да се погрижи за себе си самостоятелно, без фермани от Кремълските сараи, без палки на жандарми и корпоративно иго.
С това митовете не могат да се преборят, те само замъгляват съзнанието. Митовете за „победата над фашизма“ са „водка за душата“, понеже само алкохолът за тялото не е достатъчен. •
Христо Николов
Добре бе, защо разпространявате такива нелепици? Какви погроми и гонене на цигани е имало в Славянск? На всяка партенка, пусната из виртуалното пространсктво ли вярвате толкова лесно? Впрочем, онези дето не били фашисти издраскаха цял Киев със свастики, ама щом казвате, няма ги.
Имаше нахлувания в цигански къщи и заплахи в Славянск, имаше интервюта с циганите и репортажи в новините. Чие дело са били, това е друг въпрос – циганите не претендираха, че знаят.
Поне това, което показаха по телевизията, много трудно може да се окачестви като погром или „начало на етнически прочиствания“. Но в основната си теза авторът е прав – Оценяването на ситуацията в Украйна чрез разделяне на „украински фашисти“ и „руски антифашисти“ с акцент върху прилагателните не е дори опит за анализ на случващото се.
Те може да не са знаели, но авторът явно знае. Точно текстове като този се опитват да обясняват случващото се чрез малоумни идеологически щампи и правят точно това, в което обвиняват – всеки, който посочва ОЧЕВИДНАТА фашистка същност на майдановската революция, се оказва руски агент, путинист, страдащ от носталгия по съветския съюз. Точно в „Свободна мисъл“ ли трябва да се пробутва такава логика? Авторът явно не си е направил труд да се запознае с потоците информация от Украйна – иначе нямаше как да пропусне безбройните безчинства на „Свобода“, „Десен сектор“ и олигарсите, които ги финансират – повечето от които са документирани с видеозаписи. Това разбира се оправдава наивниците, пришиващи на Путин ореола на спасител-антифашист. Само че авторът не прави тази уговорка, а направо напада хората в Украйна, подложени на терора на „проевропейската“ власт и паравоенните й формирования. И то като подхвърля някакви долнопробни пропагандни партенки. По принцип текста щеше да е просто тъп, но в Украйна вече бяха избити няколкостотин души – което вече прави подобни изцепки просто гнусни.
*не оправдава
тезисът „ОЧЕВИДНАТА фашистка същност на майдановската революция“ очевидно се нуждае от обосновка.
Например превземането на Крим е „борба с украинския фашизъм“. Странно защо тогава едва с началото на анексията на черноморския полуостров, в контролираните от „неизвестни въоръжени лица“ градове, тамошните синагоги бяха надраскани със свастики. 20 години преди това, „украинската фашистка власт“ и „фашизоидните елементи“ не бяха се сетили да го правят. Или желаещите да се откъснат от Украйна и да се присъединят към Русия югоизточни области изведнъж отбелязаха погроми, начало на етнически прочиствания – в град Славянск подгониха циганите. Антифашизъм?
Е това е много преувеличено, според мен. Както е написно излиза, че обикновенните хора, жители на Крим и югоизточните области са отявлени нацита. Ми разбира се, че и в Русия има „хулигански“ неофашистки групи, както ги има и в повечето европейски страни. Но в Русия те не са част от властта, а в Украина са. Това уплаши етническите руснаци в югозиточна Украина, не толкова носталгия по СССР или някакъв култ към Путин.
В Русия, ежегодно има стотици убийства на етническа основа. Властта си затваря очите за тях. Бесят се, режат се глави. В интернет има достатъчно доказателства. Може да не са част от властта, но действията им са многобройни и жестоки.
ами в Крим синагогите за първи пят бяха издраскани със свастики тъкмо когато там се появиха „зелените човечета“ с последните модели автомати АК.
Мдаа, убийствена логика – издраскана неясно от кого синагога е равостойно деяние на масово убийство, извършено от десни екстремисти в Одеса, разстрел на невъоръжени хора в Мариопул, Красноармейск, Славянск, сформиране на правителство с четири министри на неонацистката „Свобода“, институционализиране на „десен сектор“ като „национална гвардия“, превръщане на олигарсите във феодали в източните региони… На този фон окичените с СС-овски символ бандеровци, шестващи като победители в Киев и Лвов, направо не зслужават споменаване. Обосновката може да се намери с едно търсене в интернет, защото както отбелязах, всичко се документира. Само един пример: https://www.youtube.com/watch?v=shQabw360DM Явно по някаква причина следвате плътно логиката на дясната политическа мисъл, което означава, че ако някой ден руските нацисти бъдат овластни както украинските, ще се наредите да им ръкопляскате като борци срещу тиранията…
„Явно по някаква причина следвате плътно логиката на дясната политическа мисъл, което означава, че ако някой ден руските нацисти бъдат овластни както украинските, ще се наредите да им ръкопляскате като борци срещу тиранията…“
Ей това беше глупаво 😀
истината за Одеса и другите „безоръжни хора“ не се намира само в руските медии;
националната гвардия е преименуваната стара жандармерия (вътрешни войски)
и така нататък
изобщо, в един спор се използват факти, не дезинформация от еднта страна в конфликта.
Shto ne go razkarate toya glupak Filip ??????
Murphy
Щото не е глупак 🙂
Златко, „нахлуванията в цигански къщи“ се оказаха партенка, също като списъците с евреи в Донецк. И от кога започна да вярваш на това, което гледаш по телевизията?
Категорично не съм съгласен с тезата на автора, но поне този път, тази теза не е представена като „последна инстанция“, а аз съм за свободното изразяване на мнения.
„партенката“ се повтори – достатъчно е да се напише в гугъл „погром“ и „Славянск“
изобщо за ситуацията
http://m.livejournal.com/read/user/shraibman/1033643
http://m.livejournal.com/read/user/shraibman/1033896
http://m.livejournal.com/read/user/shraibman/1034230
вижте и други записи в този блог