Гражданското общество е измама

„Гражданското общество е общност на враждуващи помежду си хора, които, за да спрат тази вражда, го преобразуват в държава.“
Томас Хобс

Простичко казано – гражданското общество се разглежда и като един колективен полицейски доносник. Всеки следи ближния, всеки бди над правото и морала.

Признавам, преди време, като се опитвах да говоря на разбираем за несведущите в анархизма слушатели език, казвах, че „анархията е такова състояние на гражданското общество, при което то не се нуждае от държавна власт“. Съжалявам, сгреших. По простата причина, че съдържанието на понятието „гражданско общество“ прави твърдението ми противоречиво, а значи и невярно. Аз смятах, че е справедлива, поне във втората си част, мисълта на американския просветител Т. Пейн: „Гражданското общество е благо, а държавата — неизбежно зло. Колкото по-развито e гражданското общество – толкова по-малко нужда от държавна регулация.“
Комай на практика обаче истината се съдържа в разсъжденията на двама английски философи от ХІХ век:
„Гражданското общество е общност на враждуващи помежду си хора, които, за да спрат тази вражда, го преобразуват в държава.“ (Томас Хобс)
„Гражданско общество е политическо общество, тоест обществена сфера, в която държавата има определени интереси.“ (Джон Лок)
Затова днес гражданското общество се разбира като преди всичко сюрия разнообразни „неправителствени организации“ (след които и работодателски, корпоративни, религиозни), чието предназначение е буквално да участва в диалога с държавата, да бъде коректив на властта, като спазва рамките на „морала“ и „правото“ (законите).
Нищо повече.
Всеки, който е имал „диалог с държавата“ – в полицейски участък, в приемна на бюрократична институция, в съдебна зала с претенции срещу държавна фирма или орган, – много добре знае как протича този „диалог“. Или се подчиняваш на полицая, бюрократа, съдията, независимо дали ти харесва, независимо дали нарежданията им дори не миришат на справедливост и човещина,… или срамежливо им буташ плик с пари, за да проявят разбиране към твоя случай. Така де, без смазката на корупцията, държавната машина смила всекиго на кайма. За непривилегированите рушветът е начин да се отърват от често непредизвикани неприятности (или направо да съхранят живота си, ако са попаднали в болница). За овластените да вземат решения пък е добавка към заплатата. Какъв диалог „в рамките на закона и морала“ предлага тук гражданското общество? Моралът при капитализма е един – печели и изпреварвай конкурентите, продавай и купувай каквото ти падне. Законът само формализира този морал, като добавя: плащай си данъците.
Ето сега въпросното гражданско общество в лицето на природозащитни групички роптае срещу разрешеното от правителството застрояване на природни паркове със съоръжения с туристическо предназначение. Роптае и се обръща към държавните съдилища – сакън да не нарушат законите, които поначало са против тях, против околната среда, но за благото на бизнеса. Същите роптаещи се застъпват за прилежно плащане на данъци. И на държавата това ѝ е достатъчно. Нека си викат, нека си подават жалби, нека ако искат и улични блокади да спретнат. С парите от данъците на сега протестиращите държавата ще мотивира полицейските палки да „респектират“ по-буйните и по-гласовитите. Законът обаче не позволява на гражданите по същия начин да „респектират“ някой самозабравил се политик, който с един подпис е отнел безплатните лекарства от онкоболните например. С парите от данъците на протестиращите държавата ще финансира съдебната система, която ще се произнесе в полза на бизнеса, иначе бюджетните приходи ще намалеят и съдиите ще останат гладни. На гражданите обаче не им е позволено сами да решават кой е прав и кой крив, независимо че виждат нещата с очите си и ги усещат по гърбовете си и в стомасите си.
Концепцията за „гражданско общество“ с нищо не се различава от ролята на казионните синдикати. Тоест, да бъдат буфери между народа и властта, да ги залъгват с надежди, че има оправия „в рамките на закона“… и срещу съответната цена. Също както легалните синдикални лидери, на всеки „съвестен гражданин“ се вменява в задължение да следи за нарушения на закона, колкото и глупав и несправедлив да е този закон, но не сам да вземе мерки, а да се обади „където трябва“, на „компетентните органи“. Простичко казано – гражданското общество се разглежда и като един колективен полицейски доносник. Всеки следи ближния, всеки бди над правото и морала. Къде обаче остават самоинициативата, солидарността, самоуправлението? Подменени са с вярност към закона, но гражданското общество не пише законите, то може само да отправя пожелания към законотворците без гаранции, че ще ги послушат.
Германия е страна, минаваща за образец на гражданско общество. Типична проява на „гражданска съвест“ там е да наклепаш комшията, че е оставил автомобила си една минута повече от позволеното под знака за забрана на паркиране. В духа на пазарната икономика доносникът получава част от глобата на нарушителя (също като контрольорите в градския транспорт) – възнаграждение за правилната му гражданска позиция. Съвест със заплащане.
Веднъж приказвах с човек, който усетил спазми в стомаха, докато шофирал из Мюнхен. Спрял пред заведение, изскочил и се втурнал към тоалетната. Устискал да се задържи за половин минута и да обясни на персонала какъв е проблемът. Почти викал и клиентите го чули, някои се захилили. След двайсет минути видял, че колата му е вдигната от паяк. Келнерите и клиентите пък се препирали кой има правото да получи процента от глобата. Човекът ми каза, че никога няма да забрави най-скъпия дрисък в живота си – малко над 1000 евро. Друг път, зарече се той, ако съм отново в Германия, ще избера евтиното и ще си сера направо в гащите.
Помислете дали ни е необходимо точно такова „гражданско“ общество. •
Васил Арапов