[ИЛИЯ ТРОЯНОВ] Опашката на Европа

печат

В българската провинция мафията определя какво е демокрация и капитализъм

Списъкът с неприятностите му обхваща 50 позиции: токът и водата му спрени за 6 месеца. Кучетата му отровени, труповете им – разхвърляни по помещенията. Работниците му – сплашени от биячите. Имуществото му – постоянно рушено. Жена му – заплашвана с пистолет. Арести, глоби, процеси – безкрайна поредица словесни закани и физическите им изпълнения от полиция, съдилища и наказателни отряди. Мнозина отдавна щяха да се откажат. Той обаче седи в къщата на най-високия хълм в околността – горе, където небето е населено и от живи хора, гледа карстовата планина и разсъждава за справедливостта.

Хасан Тахиров искал само да търгува. Нищо повече. Не била ли въведена свободната пазарна икономика, не били ли поискани инвестиции, не се ли търсела частната инициатива? Хасан Тахиров нямал политически амбиции и стари сметки за оправяне. Искал само да търгува, по своему, без корупция и без привилегии. Но Хасан Тахиров попаднал сред вълци. Неговият случай е поредното неоспоримо доказателство, че и в провинцията – по-точно в Родопите, нищо не може да просъществува, ако не обслужва местната олигархична мафия, ако не е под неин контрол.

Всичко започнало добре: Хасан Тахиров се върнал в родината си през 1998 година от емиграция в Швеция (бил избягал през седемдесетте години пеша от „комунистическа“ България). Успял в Малмьо като собственик на кафене и няколко супермаркета. Разполагал с пари, време и добра воля. Искал да направи нещо за родното си село и целия регион, разбираемо решение, ако човек е преживял мизерията в тази част на България. Като турски българин се ориентирал веднага към партията на турското малцинство ДПС, която от началото на деветдесетте години държи политическия монопол в тази област.

В последните години на живковата ера турското малцинство е потискано – имената били насилствено побългарени, гробищата разрушени, джамиите и училищата затворени и в крайна сметка над 300 000 души били прогонени от страната си – всичко, което притежавали, трябвало да бъде изоставено. ДПС, която от 2001 е решаваща страна в коалиционната теглилка на нацията, би трябвало да защитава интересите на това малцинство. Тя обаче не бърка нито в стари рани, нито притежава програма, която да излиза вън от рамките на обогатяването на нейните собствени големци. Почти без изключение те са агенти на бившата ДС, а както се знае – бивши шпиони няма.

Без подкрепата на тази партия в областния град Кърджали нищо не върви, това Хасан го знаел и така се срещнал с председателя на партията Ахмед Доган. Выдающийся шпион на ДС, днес той е един от мощните олигарси в страната. Предложението на Хасан в този разговор е да изгради в центъра на Кърджали, в празна сграда комплекс, който да подслони международен бизнес-център, кафене и офис на ДПС. В замяна поискал разрешение за строеж и гаранция, че няма да му бъдат създавани пречки. На Ахмед Доган явно му е харесало предложението, той погледнал на обществената задача много прагматично: „Животът е бизнес. Който не знае как става, да дойде при мен – ще му кажа!“

В подобен курс, първата лекция вероятно гласи: Think Big (Мисли на едро). „Можеш ли да осигуриш употребявани линейки и коли за чистотата?“, попитал Доган при следващата среща (тъкмо влязъл в сила законът всяка община да има поне по една от всеки вид). Хасан, който е приятел с голям търговец на тежкотоварни и леки автомобили от Швеция, потвърдил и остойностил всяко от возилата по 5000 и съответно 10 000 евро. „Чудесно“, продължил Доган, „ще се нуждаем от няколкостотин. Ще изкараш всяка да струва над 20 000 евро, от тях 2500 ще са за теб.“ Хасан отхвърлил предложението. „Не мога да лъжа собствения си народ, някой ден ще трябва да отговарям за това“. По-добре да не беше го правил.

Скоро след това започнала най-разгорещената фаза от предизборната кампания. Кафенето на Хасан служело за предизборен щаб на ДПС. Безброй найлонови торбички с пари били донасяни „от неизвестен извършител“. Понякога „забравяли“ някоя друга под масата, но Хасан не пипал и на другия ден нищо не липсвало. Избирателите били карани с автобуси от Турция – работници, които били взети от фабриките им и по-късно трябвало да доказват, че са гласували, тъй като не искали да загубят работното си място. Някои от тях били забравяни при транспортирането обратно – седели отчаяни в кафенето на Хасан и не знаели как без пари да стигнат до къщите си. Хасан им купувал билети за автобуса. Предизборните листи били нагласени така, че при изборите да няма изненади. Хасан, който през целия си живот не бил ходил да гласува, се открил в списъците като ревностен избирател. ДПС спечелила тези, както и всички други избори в областта. Всичко това било невъзможно без мълчаливото съгласие на държавните органи.

Хасан не може да назове точния момент, в който бил обявен за враг на ДПС – дали се дължало на отказ тук или критични думи там? Неговият комплекс с оптимистичното име „Ракета“ бил систематично разрушен и Хасан изправен пред съда на процес с подправени доказателства и кошаревски свидетели, за част от неговата стойност. Същевременно била разрушена и една бивша станция на геолози, която той превърнал в санаториум за алкохолици. След безброй набези, преднамерено игнорирани от страна на полицията, сградата днес е една руина.

„Всеки противник – казва Хасан – бива довършен. Тук малко хора мислят – всъщност мисли само един – кметът. Всички други следват заповедите. Не се ли страхуваш – питат ме хората – те ще те убият, ако продължаваш така. Хората тук са по-сплашени, отколкото по времето, когато избягах. И по-отчаяни са. Знаеш ли как тукашните хора наричат собствения си район? Ние сме опашката на Европа.“

Това лято Хасан Тахиров се връща с жена си в Швеция. Не се е предал, но временно се отдръпва. Срещу тази мафия никой не може да направи нещо. Не и сам.

Тази статия се основава на дълго интервю с Хасан Тахиров, както и на разговорите с петима други, които не желаят да бъдат назовани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *