Не са отнели очите ни

Този човек нещо преиграваше. Ивайло харесваше кожени якета и дълги сиви коси – все пак беше редовен посетител на рок-бара. Когато сбърка да се настани до застаряващия рокер и успя да погледне лицето му обаче, остана неприятно изненадан – кой идиот ходи със слънчеви очила в бар?!
Чичката му хвърли поглед иззад очилата си, вдигна наздравица с едно звучно „Хейл“ и отпи. Ивайло също отпи – не обичаше да разочарова хората.
– Мейдън или Металика? – попита чичката, колкото да завърже разговор.
Мейдън, разбира се. Ивайло ценеше повече старите динозаври, а за тези определено имаше предпочитания – откакто започна да разбира текстовете на песните, започна и да търси смисъл в тях.
– Знаеш ли, навремето ги купувахме на черно, парите отиваха в ченгетата, но се чувствахме свободни. Днес ги слушате без пари, но не ви пука за свободата. Ирония, а?!
Ивайло успя само да схъмка, смутен от приказливостта на непознатия. Не ги обичаше такива – не само преиграват, ами и акъл обичат да дават. Но мълчанието му въоръжи човека до него.
– Не се обиждай, малкия, че съм те хванал за слушател. Знаеш ли колко трудно се намират добри слушатели днес? Всеки бърза да си каже своето, а то е все същото – повтарят като папагали папагалите от телевизията… Но хората, те не са виновни. Времето е такова… Ето, сега ти сигурно си цъкаш на телефона и не ми обръщаш внимание. Слушаш същата музика, гледаш същите предавания, четеш същите новини – същите като вчера, същите като другите хора. И се имаш за информиран.
Това вече дойде на Ивайло в повече. Той наистина извади телефона си и отвори нещо в Интернет, колкото да не слуша дървения философ. Понечи да сложи и слушалките, но се отказа – нали плащаше да слуша хубава музика, няма да остави на някакъв дървеняк да му разваля кефа. А дървенякът бавно продължи.
– Днес ни залива информация. Затова си мислим, че знаем. Но всичко идва от едни и същи източници, минава през едни и същи филтри. Онези, които контролират медиите, контролират разговорите ни. Контролират дори споровете, защото определят самата тема на спора. Информацията e невероятно достъпна. Но контролът върху нея е контрол върху времето ни. Дори да не я търсим, информацията ни залива, без да можем да я спрем. Различното, разумното и важното минават като една от многото новини, размиват се в огромния поток от безсмислици.
Ивайло остави телефона и заби поглед в надписа на барплота „Време е за нещо специално“. Тонколоната гъгниво го убеждаваше, че Nothing else matters. Имаше нещо много дразнещо в цялата сцена, сякаш всичко наоколо се опитваше да му дава тон в живота.
– Няма да ти досаждам повече, момче. Ето, допих си бирата и е време да си ходя. Но запомни от мен: не могат всичко да контролират. Могат да ни затрупат с боклук, но не могат да говорят с нас. Така, както си говорим с теб. Истинско доверие се печели само очи в очи. Сам себе си трябва да заложиш, трябва да погледнат в очите ти, за да ти повярват момче. Но очите още не са ни отнели. Все още не са…
Чичката не почака за отговор. Навдигна се от стола, взе бастунчето, подпряно до него, и почуквайки полека тръгна към изхода. •

Златко