За „кожата на мечката“
ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ РАЗМИШЛЕНИЯ
Предварителни бележки
Темата навярно ще изисква разработване в серия от статии. Тази е началната. В нея твърденията (тезите) са по-скоро интуитивни и затова не са придружени от доказателства. Първо, защото последното би я превърнало в книга, второ – много от тях са може би недоказуеми и трето, целта ѝ е да предизвика колективни размишления и ако дойдем до заключение, че си заслужава – да се организира колективна работа върху нея. Най-после, много от твърденията съдържат в латентно състояние множество условности и допълнителни въпроси, най-важните от които също заслужават разглеждането им.
Все пак, без да се навлиза в статистическите джунгли, преди да „размишляваме“, е добре да имаме предвид, че:
1) Ако в 1913 година Русия е била на шесто място в света по своя БВП, днес тя е на десето и е след… Италия.
2) В 2015 г. руският БВП е 3% от световния, тоест съотношението между икономическия потенциал на Русия и на света е 1:33, а между нея и този на ЕС + САЩ + Китай + Япония е 1:23. Както е известно, военната мощ на една страна общо взето кореспондира на нейната икономическа.
3) Ако в 1980 г. съотношението на БВП между СССР и КНР е било 6:1, то в 2015 г. е обратно – БВП на Китай е шест пъти по-голям от руския, като темповете на годишния му ръст надхвърлят четири пъти руските.
4) Добре е да се сравнят военните бюджети и средствата, отделяни за развитието на науката и технологиите, на контрагентите в следващите размишления.
ГЛОБАЛНИЯТ КОНФЛИКТ
до десетилетието 2039-2049 г. е този МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ или по-общо между тях и съюзниците им. [Интервалът от 10 г. е определен чрез формулата 1984 + 60 ± Δ5, където „1984“ е Оруеловата година; 60 години, с оглед ускорението на еволюцията на човешките общества, са равни на цялата предходна 60 вековна политическа история на човечеството (или „една бъдеща година“ е приравнена на един век от миналото); а “делта 5“ е допустимата грешка от плюс/минус 5 години (допустима при подобни глобални прогнози в нашата комплексна и комплицирана епоха).
КИТАЙСКАТА СТРАТЕГИЯ,
чието по-детайлно разглеждане няма да правим тук, за да бъде избегната войната на два фронта, ще се разгръща в една от двете посоки или ще преследва (на първо време) една от двете цели – ЕВРАЗИЯ или ТИХИЯ ОКЕАН, – защото по общото мнение на болшинството стратези, който владее едната от тях, в перспектива ще владее СВЕТА.
Тихоокеанската стратегия предполага тихоокеански флот и военноморски опит, сравними или даже доминиращи над щатските. Нещо, което е нереализуемо в интервала от 23-33 години без необходимата суровинна база и осигурен „гръб“ откъм север. Това, разбира се, няма да спре китайската търговска и финансово-икономическа експанзия в посока Африка и Латинска Америка с оглед създаването на тихоокеански военни бази срещу главния враг, на „Азия на азиатците“ под крилото на „Поднебесната“, както и на военноморската програма на Китай. В процентно отношение неговият военен бюджет расте най-бързо и в Тихия океан вече има един китайски самолетоносач срещу 12-те на САЩ там.
Евразийската китайска стратегия в северна посока ще има като своя начална фаза овладяването на Сибир. Съвкупността от империалистическите интереси и наличните данни за „Поднебесната Империя“ подсказват, че именно тя е предпочитаният избор на китайските стратези. Тоест, те ще искат най-напред да „одерат кожата на мечката“. Най-„леко“ това може да стане, посредством един „референдум“ (дум-дум-дум) в Сибир, където вече в демографско и финансово-икономическо отношение Китай има доминиращи позиции, а Путин създаде подходящ и удобен прецедент със своя Кримски „референдум“ (дум-дум-дум).
ЩАТСКАТА СТРАТЕГИЯ
преследва същите цели от срещуположна посока:
Откъм Тихия океан – те са заградили своя противник с военните си съюзи и бази (Тайван, Япония, Южна Корея, Филипините, Австралия и т. н.), правят всичко възможно да ги увеличат с Индия, Пакистан, Виетнам и да затворят изцяло югоизточната дъга, съобразно плана „Морска анаконда“.
Още по-важна за Вашингтон е Евразийската му стратегия, чиято главна цел е присъединяване на Русия и останалите късове от някогашната „Империя на злото“ към НАТО и „атлантическата общност“ (САЩ и ЕС) и превръщането им в щит срещу северната граница на Китай.
Съдейки по Украинския и Близкоизточния „детайл“, след анализ на разгръщащите се там и зад кулисите събития, можем да заключим, че „Евразийската стратегия“ на САЩ е определяща за настоящата им дипломация, разузнавателна дейност и военна политика.
Ако Украинското огнище само тлее в резерва, Сирия е на път да се превърне в нов Афганистан за Руската „федерация“. Целта е вмъкването на Русия в един нов военен капан, който на фона на вътрешната криза, предизвикана от „санкциите“ и последвалия ги „петролен шок“, ще я изправи пред ситуация и избор, аналогични на тези отпреди близо четири десетилетия, които доведоха до краха на СССР.
Руската армия по мнението на военните експерти не е в състояние да води една продължителна и изтощителна локална война (някога ги наричаха войни със слаб интензитет) далече от границите си. По всичко изглежда, че тя не е в състояние да воюва и срещу по-слаб противник в съседство, както показа прекъснатата на полупът агресия срещу Украйна.
В допълнение към стремежа да я провокират и вкарат в капана или в НАТО, след разширяващите се военни действия в Близкия Изток, дойде и свалянето на руски бомбардировач Су-24 на границата със Сирия от турските изтребители Ф-16. Операцията приличаше на провокация, но завърши само със заканите на Путин, че „Турция щяла да заплати жестока цена“. В отговор Ахмет Давутоглу обвини Русия, че се държи „като терористична организация в Сирия“ и я заплаши с „изключително решителна турска ответна реакция“. Последва пристигането на американските „миротворци“ в Турция, под претекст да „сдържат Турция“, а всъщност да напомнят на Москва, че войната срещу Турция е война срещу САЩ и НАТО.
Доведена до ръба на голямата война, путинова Русия има два възможни хода:
Малко вероятният, за да не кажа невъзможен, военен избор, при което военните действия биха продължили и на руска територия. Според мнението на военните експерти, в една класическа война срещу НАТО, руската армия не би могла да устои повече от две седмици. Заплахите или намеците на Путин и неговите военни по повод възможна термоядрена война, трябва да се разглеждат само като несполучлив шантаж и желание да се спечели психологическата война срещу далече превъзхождащ във военно, икономическо и финансово отношение противник. (Защото тези, които се женят за млади хубавици и трупат милиарди, използвайки служебното си положение, не са камикадзета. Те са много далече от Гай Муций Сцевола или от Шекспировия Макбет, който предпочитал „да умре с броня на гърдите“.)
Но, ако въпреки всичко, бъде избрана войната, Русия най-вероятно ще има съдбата на Полша от септември 1939 година (началото Втората световна война): докато НАТО води своята двуседмична война, Китай ще окупира Сибир, с което ще бъде завършена най-голямата подялба в световната история.
Най-вероятна обаче е „мирната“ капитулация на Москва и подаване на молба за членство в Алианса (с или без Путин, но „със скимтене“ – по израза на Каспар Уайнбъргър – военен министър на САЩ в администрацията на Рейгън) или разпад на Руската „федерация“, както това се случи със СССР след 1989 година.
Какви могат да бъдат развитието и последиците на всеки от сценариите?
И в трите случая – на война, на „мирно“ включване на Русия в НАТО или на разпад на РФ и последователно настаняване на САЩ и съюзниците им в „40-те независими републики“, наследници на „Федерацията“, двете главни действащи лица (НАТО със САЩ и Китай с неговите евентуални съюзници) ще имат обща граница било по Урал по протежение на 2500 км, било по днешната сухоземна руско-китайска граница + тази по реките Амур и Усури (общо 4200 км) и Монголия.
Без да анализираме тук и сега тези две „фигури“, е ясно, че интернационалното статукво ще бъде разрушено из основи. Като се вземе под внимание, че през въпросното десетилетие (2039-2049 г.) Роботронната революция ще е унищожила и социалното статукво, основният въпрос на „сфинкса“, чийто отговор ни интересува е:
ВЪРВИ ЛИ СЕ КЪМ НОВА РЕВОЛЮЦИОННА СИТУАЦИЯ И КЪРВАВА „ПРОЛЕТ НА НАРОДИТЕ“, МНОГО ПО-СТРАШНА И ПО-МАЩАБНА, НО И ДАЛЕЧЕ ПО-ПЕРСПЕКТИВНА ОТ ПРОИГРАНАТА ПРЕЗ НАЧАЛОТО НА 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК?
Г. Константинов
Капута дето е писал статията е толкова насран от Русия, че вечер удря един литър бърбан, че да може да заспи.
Това е анти-руски сайт, не свободна мисъл и не знам си какво.
Трябва нов 9-ти септември за да се изчисти всичката сволоч от България.
Смърт чрез линч за поддръжниците на САЩ !
По принцип не публикуваме подобни коментари, но това е забележителен бисер сам по себе си 🙂
хубаво е, че си го оставил
и аз викам да избием сволочите, та ти добре се обади да ни подсетиш, че още съществувате
За теб кой калибър да използваме?
Абе перке всеки идиот, като види нещо антиболшевишко, тутакси го припознава като антируско? Или кога попържаме вашингтонската банда, вика се – антиамериканско било!
Аде ана сикиджам на такива. Жертви на мозъчна травма.
Тия работи дето ги разправя Константинов, те са ясни, но аз не съм съгласен с „клякането“ на Русия. Руското ръководство рязко се различава от това в другите страни. „Демокрациите“ днеска се управляват от представители на елитите – най-напред индустриални, после банково-финансов капитал, който изрита индустриалния и напоследък мултинационалния, който все повече стъпва на врата на банките. Точно както банките изцицаха индустриалците и ги направиха втора категория, точно така мултинацитата ще изцицат банките, защото имат всички възможни преимущества. „Тоталитарните“ елити пък или стъпват на някаква идеологическа или религиозна платформа, или формират националистическа истерия, например съседите ни Турция и Македония. В Русия управлението е изцяло КГБ. Милиционери. Да разгледаме действията на типичен милиционер, например катаджия. Най-често ще го намерим зад някой храсталак (рус. кустарник) от където да изкочи внезапно, да ни спре и да гушне някое рушветче (рус. взятка). В Русия това е стара история на най-високо ниво, защото там 1917г. направиха едно селско възстание, което кой знае защо беше наречено социализъм и естествено веднага си сложиха цар. Там тогава освен в два-три града нямаше никаква индустрия, та да не говорим за работническа класа и пр. Трябваше да учим, че в Русия комунистическото движение не се развило в широчина, а в дълбочина. Т.е. нямаме просветен пролетариат, а двама трима идеологически подковани бивши помешчици-феодали, на които марксистката теория много им харесала за фукня и решили да я приложат от чист гъзарлък. За мен 17г. Русия просто повтори нашето възстание на Ивайло, но бая века по-късно. Най-маргинализираните селяни отидоха на Лубянка, след това направиха загрядотрядите и избиха всичко що-годе по-културно и започнаха развитие на държавен капитализъм, при който се създаде идеологически обезсилена работническа класа от фактически роби. Постигнаха се успехи, както и Ивайло успя да победи татарското нашествие, така Сталин победи Хитлер. Тъй че милицеите се скриха зад боядисаният с червена марксическа боя кустарник и почнаха да си прибират взятките. Добре, но неполиваният, а само препикаван с някой и друг конгрес кустарник взе да вехне и влезна в сила Първият милицейски закон „Если кустарник почему то повех, сразу меняем“. Новите кустарници се оказаха много нефелни и набързо се изредиха цяла гора, докато дойде Путин. Той си е същият милиционер, обаче излезна генялен почти колкото Стоичков примерно. Защото той измисли Руский мир – един особен свят, където вирее един единствен кустарник. Гибридной кустарник.
И сега малко раздувка за „Особеностите на китайският лов“ или „Как да гушнем Сибир“. Аз мисля, че там нещата са ясни и няма защо да ги повтаряме. Има океан от ресурси – защо кога и как, даже Никита Михалков филм направи. Това, което е напълно неизвестно, това са малките учтиви жълти човечета, които не съществуват. Никой не знае колко са, но обикновенно ги броят около 60 милиона. Няма ги. Не са се родили официално, нямат документи, никога нищо не са учили, не могат законно да работят, не могат да пътуват, не могат да се женят. Всички са момчета. Парии от всякъде. Това е продуктът на китайската забрана върху раждаемостта. Просто са родени незаконно. Голям проблем е за Китай, даже огромен. Е, сега си представете Китай, който си направи собствен автомат и се отказа от АК47, които по складовете са купища. Тяхните бяха с приклади. Представете си че на 60 мил. призраци им се даде по един само с щика, без патрони. Посочи се на север и се каже – „Там има жени!!!“ Те патрони ще си намерят сами после. Това ще бъде Сибир само след няколко години. Там никаква официална война няма да има. Не знам как ще се казва на китайски, но от това ще се създаде абсолютно нова нация. Рутайци.
Смайва ме трактовката ти на Руската революция! От февруари скачаш направо към октомври, после от 1917 – в 1934.
Все едно останалото не е било.
Останалото не го коментирам.
Теллалов, останалото наистина все едно не е било. В кибернетиката има един основен подход при управление на процеси, който се нарича черна кутия. Значение за процеса има само комплексът входни параметри, който определя събитието случващо се в даден момент от времето по отношение на определената процесуална функция. Руската функция (както и всяка друга) е условно задетерминирана много назад по времето и тя е могла да се измени във всеки момент от времето до момента на разглежданото събитие, но в крайна сметка се е получило това, което имаме. Със структурите „ако->то“ можем да си изграждаме хипотетични модели, но те не са реални, защото не можем да се връщаме назад във времето. Можем, обаче да работим по бъдещи събития, изграждайки модел и формулирайки прогноза с някаква степен на достоверност. За мен социалните теории бяха добре замислени, макар и не завършени, но в крайна сметка заработиха едва сега и то крайно неустойчиво в някои страни на ЕС. В другите случаи, бяха индулгенция за захват на властта посредством селски въстания и всичките завършиха с провал. В Сирия например, цялата кочина започна с БААС и сега там всички местни действащи лица са бивши и настоящи кадри на БААС. Най-устойчив се оказа съветският модел, който след рухването му обърна посоката там на 180 гр. до там, че да чета писания на руски интелектуалци приближени до властта, че еманацията на руският социален живот било крепостничеството! Периодите за които говориш са просто преходни неустановени периоди, дотолкова неустановени, че е неустановена даже символиката – http://www.kramola.info/vesti/neobyknovennoe/jarga-svastika-pri-sovetskoj-vlasti-chast-1
Не, Лъчезар, нищо не можеш да прогнозираш, след като си свел Руската революция до черна кутия, без да си изяснил механизмите, които са довели до този изход.
Разбирам, че е излишно да ти напомням, че до началото на 1930-те там избухват бунтове с общ по смисъл лозунг, който се свежда до „социализъм без болшевики“.
И не съм сигурен, че черната кутия в кибернетиката при едни и същи входни данни извежда различни резултати. Но ако е така, то това е непрогнизируема система, тоест не са известни факторите, които влияят върху крайния резултат.
По този начин ти изключваш всяко прогнозиране.
Както и анализ на събитието.
Това не е научно.