Защо историците крият анархистите от национално-освободителното движение?

печат
Учебниците са пълни с неверни факти, с полуистини и фалшификации
Анархистът Михаил Герджиков е една от най-изявените фигури в българското национално-освободително движение от края на 19-ти век и двайсетте години на 20-ти век – заедно с Гоце Делчев, Даме Груев и Пере Тошев, той е основател на ВМОРО, войвода на чети в Македония и Одринско, член на Главния щаб на Илинденско-преображенското въстание. Ето какво пише за него в спомените си Димитър Дичев, родом от с. Долно Райково, Пашмаклийско (дн. Смолянско), четник, войвода и началник на санитарна част по време на Преображенското въстание: „Аз и хасковлията-анархист Петър Ангелов бяхме едни от най-доверените хора на Герджиков. Благодарение на своята опитност, придобита в Македония, и на личните си качества и дарби Герджиков, създаде в Одринско единодушие и сплотеност между дейците. Докато Кондолов бе само грамаден и внушителен на външен вид, докато Маджаров беше висок на ръст и крайно честен, но с бърз и сплетлив, неясен говор, неспособен да въодушеви, да създаде настроение и дух, докато капитан Икономов бе студен и винаги мълчалив, негоден да възпламени никого със слово и държание, Михаил Герджиков имаше дарованието да възпламени заспалите и да окуражи отчаяните със своя ораторски и организационен талант. Всяка негова реч му спечелваше обаяние сред четниците. Създаденото единство и сплотеност го направиха съвсем естествено душа на революционното дело, въпреки че той се държеше скромно и не проявяваше началнически навици. Четниците казваха: „Да служиш, но при такъв войвода!“ Герджиков оставаше над всички – венец на революционното движение. Настъпваше ли отчаяние между чети и население, той с една реч ентусиазираше всичко живо. Носеше се другарски и скромно. За себе си не искаше нищо повече от онова за обикновен четник. Той бе пламенен, млад и енергичен агитатор и революционен вожд. Аз и Петър Ангелов бяхме готови в огъня да влезем заради него!“.
Един от най-дейните съратници на Герджиков е хасковлията-анархист Петър Ангелов, за когото съществуват оскъдни документални сведения. Той е подофицер от Българската армия и войвода на чета през Преображенското въстание, а впоследствие и във Вардарска Македония. В началото на 1903 г. се запознава с Михаил Герджиков на конспиративна организационна среща в град Бургас, на която присъствували и други бъдещи четнически войводи – Цено Куртев, Пеньо Шиваров, Димитър Халачев, Атанас Вълканов, Димитър Дичев – все подофицери от българската армия, които подписват декларации, че напущат военната си служба, за да се отдадат на национално-освободителна дейност. На 24 февруари 1903 г. той, заедно с Герджиков, Кръстьо Българията, Михаил Даев и Христо Арнаудов, извършват опит за атентат при гара Синеклии на ЖП линията Цариград-Одрин, който излиза несполучлив, защото поради влажното време барутът не избухва. Като делегат присъства на конгреса на Одринския революционен окръг – 28-30 юни 1903 г. – в местността Петрова нива край с. Стоилово, Малкотърновско. Конгресът разделя Одринския въстанически окръг на пет района. Петър Ангелов е определен за войвода на Пиргопулския участък. На 4 август 1903 г., ден преди въстанието, четата на Петър Ангелов напада турска войскова част в странджанското село Маджура. Завързва се тричасово сражение, при което турският аскер е унищожен. Трима от четниците също загиват. Когато официално е обявено въстанието, четата на Ангелов атакува турското село Корфуколиба, където имало 30 души аскер. Селото е изгорено, а турските войници – убити. В крайбрежния район четите на Петър Ангелов и Цено Куртев овладяват град Ахтопол и околните села. Двамата войводи отправят възвание към местното гръцко население да окаже действена помощ на въстаниците. На 8 август четата на Петър Ангелов превзема с. Инеада и вдига във въздуха фара на пристанището. В освободените райони се въвежда революционно-демократична власт, тоест установява се тъй наречената Странджанска комуна, плод на анархистката идеология, изповядвана от националреволюционера Михаил Герджиков, който в спомените си за Преображенското въстание пише между другото следното: „Когато започна Илинденското въстание, не бързах по тактически съображения да се дигаме по-скоро и ние, защото чакахме турските войски да се отправят за Македония и като мине време, да въстанем. Журналистът Тома Карайовов – подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и главен редактор на вестник „Автономия“ – тръбач на македонското освободително дело – към 24 юли 1903 г. публикува в една вестникарска притурка, че и в Одринско има въстание, че и в Малко Търново гарнизонът е разбит и други подобни измислици. Щом прочетох това, за да не би властта да обискира и разстрои организацията в навечерието на въстанието, свиках Боевото тяло и то реши да въстанем в близкия празник Преображение господне, на 5 срещу 6 август. На 4 август до пристанище Инеада беше дошла руската флота на военна демонстрация по повод убийството в Битоля от османски войници на руския консул Ростковски. Като въстанахме през нощта на 5 август, вестник „Автономия“ писа, че руската флота ни помагала и че въстаниците сме я акламирали. И това беше пълна измислица! Истината бе, че руски офицери и моряци слезли на брега да ловуват дивеч. Войводата Петър Ангелов – мой съидейник анархист – ги арестувал и при разпита им те му казали, че са на турска територия и настояват да се срещнат с представители на османската власт, а той отговорил, че са в свободна революционна зона, като заповядал незабавно да се приберат на корабите си“. Всъщност Петър Ангелов е един от главните стожери на Странджанската комуна. Той фактически организира изхранването и поминъка на населението, като селскостопанските средства за производство и работният добитък се обобществяват.
След прекратяването на Илинденско-преображенското въстание документалните сведения сочат, че Петър Ангелов продължава да бъде воевода на чета, която редовно преминава през Кюстендилския пограничен пункт и се прехвърля за военни действия във Вардарска Македония, останала под османско владичество. Документално фиксираните набези на петърангеловата чета във Вардарска Македония са на 14 юни 1904 г., 30 април 1905 г., 14 септември 1905 г., 5 април 1906 г. и 12 октомври 1906 г., когато войводата е бил съответно на 26, 27 и 28 годишна възраст. Също така за този период от живота му документалните данни указват, че не е бил женен, но други факти от житието-битието му в Държавен архив липсват.
В брой 129 от 14 юли 2009 г. на в. „Новинар юг“ бе публикувано интервю с проф. доктор Милен Семков, в което интервюираният твърди, че българските учебници по история „са пълни с неверни факти, с полуистини и с фалшификации“. Към това бих прибавил, че същото се отнася по принцип и за почти всички исторически трудове на цялата нашенска гилдия от историци. Имайки предвид горецитираното за Преображенското въстание, ще се спра мимоходом на три исторически личности, играли важна роля по време на Илинденско-преображенската епопея: Яне Сандански, Таню Николов и Михаил Герджиков, както и интерпретирането на тяхната дейност от българските историци. Симпатизиращият на социалистическите идеи и въобще на тесните социалисти Яне Сандански, макар и мотивиран за тези си симпатии от хипертрофирани лидерски амбиции, бива и до ден днешен разхваляван и едва ли не героически митологизиран.
Премълчава се неговата зловеща „заслуга“ при убийствата на редица крупни дейци на ВМОРО и най-вече на Михаил Даев (усмъртен по-особено жесток начин – одран е жив!), на Иван Гарванов – председател на ЦК на ВМОРО, на обаятелния и много популярен сред македонските българи Борис Сарафов и на други видни националреволюционери. Всъщност тези убийства пораждат многогодишните кървави междуособици във ВМОРО (по късно ВМРО), които нанасят непоправими злини на организацията. Не се коментира двусмислено му участие в Младотурската революция (1908 г.) и учредяването от Сандански на колаборационистката Народна федеративна партия – българска секция в Солун. Точно от този период съществуват многобройни документални свидетелства за безпринципните му съглашателства с турските власти. Изкуственото героизиране на Яне Сандански довежда до провеждането на системни обществени и държавни мероприятия за увековечаване на неговата памет – издигат му се паметници, организират се чествания от годишнината на рождението и смъртта му, през 1949 г. преименуват и цял един град – Свети Врач – с фамилията Сандански. Докато Таню Николов с неговата далеч по-всеобхватна националреволюционна дейност от тази на Сандански дълго време беше умишлено игнориран от историците или образно казано натикан в кьошето на историята. Нещо повече – 45 години след 9 септември 1944 г. около неговото име се създаде едно своеобразно табу. Причината – имал вражеско отношение към БКП и Съветска Русия! Чак след като БКП се самосвали от пиедестала на абсолютната власт табуто около името и дейността на Таню Николов започна лека-полека да се поразсейва. В неговия роден град Хасково сложиха една мижава възпоменателна паметна плоча там, където е била бащината му къща, спретнаха набързо една рехава научна конференция в негова чест и толкоз. Горе-долу същото може да се каже и за Михаил Герджиков – водачът на Преображенското въстание, прославен македонски и тракийски войвода, един от създателите на ВМОРО, втората по историческа стойност личност след Гоце Делчев, който впрочем също е изповядвал анархистки схващания, старателно прикривани от историографията, обслужваща интересите на властимащите. Герджиковата националреволюционна дейност се девалвира негласно от българските историци не за друго, а защото Герджиков е отявлен анархист. Затова и на този именит българин не са издигнати паметници, нито пък името му увенчава град, село или някоя природна местност. За неговия съратник по време на Преображенското въстание – войводата-анархист Петър Ангелов – се мяркат откъслечни, смътни документални сведения. Чат-пат името му фигурира из някои исторически издания и толкоз! Дори в родния му град Хасково никой нищо не знае за него. Сякаш такъв човек и то с такава богата революционна дейност не се е раждал в този град! А нима би могло да бъде иначе?! Нали точно така се случва и с обаятелния хасковски анархист Жеко Гергинов, чието име не е изписано върху обелиска на падналите в борбата срещу фашизма, макар костите му да са погребани под същия този паметник! •
МАКАР

Остави коментар

  • Станислав

    Г-не МАрин КАРаиванов!
    Не Ви прави чест опита за равнение на две от големите фигури в националноосвободителното движение на българите от Тракия и Македония.
    Яне Сандански си е Яне Сандански и си има своите добри и лоши страни. Тане Николов си е за него. Пак с плюсове и минуси.
    Не е целта ми да браня или нападам някой от двамата отдавна мъртви, но е някак си обидно да считате, че хората които тук четат, могат да бъдат наставлявани кой е по -, по – и най – …  Та тия двамата, ако и да се стреляха насред Солун и да си разменяха юмруци насред София, тия двамата, в името на България прекратиха всякакви вражди и застанаха с четите си на северния и южния край на Рупелското дефиле в първите дни на Балканската война, и после заедно, успоредно, бяха ариергард на 7-ма Рилска дивизия.
    Както и да е, не е тук място за лекции, като към студенти първокурсници!
    Моля Ви, не добавяйте към и без това многото измислени истории за ветото върху името на Тане Николов и Вашата измислена причина за „вражеско отношение към БКП и Съветска Русия“. „Мижавата възпоменателна плоча“ е побита върху неопределена къща, а уличката, носеща името му е без изход и е толкова малка, че таксиметровите диспечери канят хората да излезнат на съседната, защото таксиджиите не я знаят! Конференцията през 93-та може и да е била „рехава“(според Вашите думи), но досега, 16 години след това, и такава не се повторила.
    И да питам: Защо не го популяризирате, защо Вашата служба не организира нещо „по-вчестнато“, за да допълни „рехавата“ конференция, защо не издавате нищо в местните вестници? 
    За основните лица от статията Ви: Михаил Герджиков и Пеър Ангелов. Ако мислите, че след като Вие не срещате под път и над път имената им, то няма и хора, които да знаят за делата им – лъжете се. Знаят ги мнозина. Въпроса ми е: какво Вие направихте, та още повече хасковлии да ги знаят?

  • За съжаление МАКАР едва ли чете тук.

  • Станислав

    Май е така … а можехме да подискутираме – и за комитите, и за идеите им, и за премълчаното и неказаното … И за това кой какво и от кого крие или кой просто го мързи да рови, а пък на друг му е все тая.
    Ама, като гледам, и за другите статии, какви дискусии са се завързали, мале, мале, активност, та се късат!
    Ако статията на МАКАР е копната от някъде, а не е конкретно писана и предназначена за сайта, то добре би било да се даде коректна отправка.

  • Повечето от материала, който се води като исторически, не е вярен.Аз няма да поправям историята, тя постепенно ще се промени.Анархизъм означава нагласа, движение на хора които искат чрез силови позиции да променят несправедливостите в живота.Националист означава човек, който защитава интересите на държавата си и най-много засягащи нейната територия.Нито едното ,нито другото са лоши имена, въпросът е че са въведени от съвсем други хора.Всички водачи на революции са анархисти, а в миналото много от промените са станали чрез революции.
    Ционизъм е движение , за което хората почти незнаят нищо, то принадлежи на тайните общества – хора които живеят в тайна за живота си и за произхода си.Да си ционист, означава да си член на тайно общество но с точно изразени критерии.Фашизъм е едно и също с ционизъм,едно и също с империализъм,едно и също с комунизъм.Членовете на това общество нямат Шестото клеймо / От книгата на Дан Браун/.Точно те са, които искат да създадат Нов Световен Ред -реда на всевиждащото око.Всевиждащо око – чрез електроники ,ловене на излъчвания от хора, които имат визуален характер т.е. могат да виждат всички какво правят, пишат,говорят.Така ще осъществяват контрол над всички и ще владеят Земята.

  • Станислав

    А …!
    И що е общото между „всевиждащото око“ и дивотиите на МАКАР, примерно за Михаил Даев, цитирам дословно : (усмъртен по-особено жесток начин – одран е жив!)? МАКАР и с претенции за историзъм, МАКАР си го кара на белетристика и същевременно обвинява „историците“, че били „криели“ нещо си.

  • Станиславе, ако искаш можем да се свържем с Макар и да му пратим критика, ако имаш конкретна такава. Но лично аз бих предпочел да я напишеш в готов за публикуване вид и да я пуснем във вестника – мисля, че би било по-удачно.
    Иначе това е онлайн издание на вестник, който излиза на хартия, статията е писана за него. Няма много коментари и велики дискусии – еми това е положението :). Поначало не е това замисълът на сайта, ФАБ си има форум, в който да се повдигат дискусии.

  • Станислав

    Златко, не е проблемът с конкретната статия и неточноститете на МАКАР.
    Попаднах при претърсване на Нет-а на тази страница и статия – не знаех за хартиеният вестник и за форума.
    Работата е там, че на писаното вече тук, ще попаднат много читатели и ще го приемат чиста монета. И после – ай казал нещо, ай са сконали – Ти знаеш ли? Ама аз го четох? Това е така? Та за това и кометирах тук и вмъкнах няколко забележки – да си вървят заедно. Който има очи да чете, който има акъл да мисли.
    А някой ден ще седна да напиша нещо, конкретно за така „укриваните“ от историците дейци на националоосвободителното движение на българите от Тракия и Македония, и за техните първични уклони към анархоидеите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *