„Пуста кюския“

Народът не издига паметници на своите герои.
Когато беше под турско робство, народът пееше песни за тях. Днес вече не пее.
Спомените, разказите, легендите за Васил Икономов обаче още са живи. Чрез упорития труд на Лъчезар Кръстев, съдействието на другари от Федерацията, трудът и не на последно място, смелостта на анархистите от предишните поколения, които съхраниха и документите, и легендите, през юли излезе книгата „Пуста кюския“.
В нея са събрани фрагменти от историята на славния революционер, оцелели под булото на конспиративната работа, мъглата на годините и ботуша на властта. Авторът споделя:

Издирвах материалите за тази книга повече от пет години. В началото не предполагах, че ще ми е толкова трудно да събера отломъците памет и сламките съхранено знание за живота и делото на изключителния революционер, анархист Васил Бонев Икономов.
Общувах с различни хора, стари и млади. Някъде ме приемаха добре и искрено, някъде ми отказваха съдействие с мълчание или директен отказ. Мнозина се оказаха стойностни хора, достойни за идеала на анархизма, други пък, наследници на тези идеалисти – анархистите – бяха така далеч от благородството на предците си, че е излишно да хабя повече думи за тях.
Да възстановиш биографията на човек извън закона, на нелегален, терорист и организатор на бойни структури, по принцип, е трудна работа. Икономов обаче се оказа не просто „труден“, а направо невъзможен.
Обиколих повече от половината архиви в страната, прерових десетки хиляди страници текстове там и сред запазените от самите анархисти исторически материали.
Каквото можах, направих. Васил Икономов е живял дълбоко законспириран живот. Гибелта му го е превърнала в легенда, каквато впрочем той е бил още приживе. Легендата няма нужда от биография, но аз опитах. Защото…по някакъв начин му го дължа, така го усетих, още когато започвах да издирвам сведения за живота му, като мой, личен дълг към него.

…

Книгата има своите недостатъци. Много приятелска критика чух заради нейната „тромавост“, идваща от огромното количество имена в текста. Аз не взех под внимание тези справедливи упреци, защото смятам, че тук, в този текст, е мястото тези момчета, младежи, анархисти и съратници на Икономов да бъдат споменати и така увековечени.
Снимките също не са с най-доброто възможно качество. Част от тях са преснимани от безнадеждно повредени материали, други – от източници, които просто не позволяваха качествено заснемане, но това също не е толкова важно.
Разбира се, на противниците на левите идеи, а и на част от привържениците на тези идеи, тази книга – апология на най-истинския и автентичен български революционер от XX век – няма да е по вкуса. Ами, да не я четат.
На нейните читатели – Васил Икономов е титан на революцията и забележителен неин практик. В същото време, той е невероятно скромен, дори притеснителен човек в битието си. Ако уловите в следващите страници точно тази причудлива симбиоза в него, значи, свършил съм си работата.
„Пуста кюския“ не може да бъде наръчник за революционера. Времето е друго, сигурно и хората са други – то нас обръща и ние него обръщаме. Може обаче да постави въпроси, които са актуални и днес. Да даде вдъхновение и пример за хора, наречени разбойници, но посветили живота си на едно свято дело. На утрешните наследници на Икономов. •

СМ